М. Стоянова: Цената на винетката не трябва да се преосмисля

/КРОСС/ Водещ: За всички важни финансови теми съм поканила Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента. Започвам един по един много въпроси към вас. Сега, поскъпват винетките, има протести на хора. Те не разбират защо е тази цена на винетките. Казват: пътищата са лоши, а ние трябва да плащаме. Дайте някакво обяснение. 

Менда Стоянова: Обяснението е много просто - за да се случват определени неща, трябва да има финансов източник за това. Единственият финансов източник на държавата, това са данъците, таксите и в случая винетката е вид такса. Всички искаме да пътуваме по магистрали, по първокласни и второкласни пътища, които да бъдат поддържани. Трябва да кажем, че в последните години, благодарение на европейската солидарност, имаме значителен напредък в пътищата. Това е гордостта на ГЕРБ. Но трябва да мислим и за това, че тези пътища, един път построени, трябва да се поддържат. Винетката е такса - такса за това да се поддържат пътищата. И аз мисля, че е по-правилно тези, които ползват дадена услуга, в случая карат колите си по пътищата, да плащат за тези пътища, а не от общия размер на данъците, които всички останали плащат. Като добавим и това, че осем години цената на винетката не е повишавана, аз мисля, че тези протести просто не са правилни. Всеки един трябва да знае, че малко или много всяко удоволствие, всяка добра услуга трябва да бъде заплатена.
Водещ: Тоест не сте склонни да преосмислите цената на винетките.
Менда Стоянова: Мисля, че не бива да се преосмисля. Пак казвам, 8 години не са повишавани цените на винетките. Имаме нови пътища, искаме да останат такива, искаме да не се осеят с дупки, които да стават все по-дълбоки, все по-трудно ремонтируеми. Това е пътят.
Водещ: Обаче хората казват - другия път - този, който ако аз нямам тази възможност да си купя тази винетка, искам да ползвам паралелен път, той е посеян с дупки и аз си чупя колата. Тоест ние искаме от хората да плащат, возейки се по магистрали, но не им осигуряваме по-дълъг, по-бавен, но приличен път.
Менда Стоянова: Ама това е нещо като кое е първичното - яйцето или кокошката.
Водещ: Параграф 22.
Менда Стоянова: Но трябва да кажа, че повечето хора, които притежават автомобили, между другото в България има страшно много автомобили, на семейство горе-долу се падат по два автомобила. Наистина някои от тях са читави, някои от тях са наистина втора и трета употреба, но всички тези хора в крайна сметка ползват тези пътища. И както сипват бензин в колата си, както имат пари да сипят бензин в колата си, трябва да заделят пари и пътя, по който се движат, да бъде добър. И пак се връщам на това - че този, който ползва една услуга, той трябва да я плаща. Защото бабата и дядото на село, които нямат кола и не се возят по пътищата, не е нужно да поемат част от издръжката на тези пътища за сметка на тези, които ги ползват.
Водещ: Да, обаче и на бабата и дядото на село вие им слагате данък градина. Откъде ви хрумна това?
Менда Стоянова: Аз мисля, че това не е правилно - данък градина, като наименование. Изобщо не става дума за това. Става дума за онези парцели, които се намират в строителните граници на населените места. Мога да ви дам за пример София, защото тук сме в София. Има много парцели, които са в строителните граници, на които собствениците не са сменили предназначението. Те продължават да се водят земеделски земи. Защо се плаща данък въобще - данък недвижим имот, данък на парцела - защо се плаща? Плаща се, защото общината е длъжна с този данък да поддържа инфраструктурата на града в строителните граници. Това е градът. А твоята земя се намира в строителните граници. Ти искаш до нея да има път, утре искаш да я префасонираш в друг тип земя, в която да построиш къща, да построиш блок, да построиш магазин. Искаш да има път до нея, искаш да има водопровод, искаш да има канализация. Общината трябва да набере пари за това.
Водещ: Да. Разяснете за кои парцели става дума. Тоест, ако аз имам къща с двор и сега плащам някакъв данък, ще ми се увеличи ли данъкът на двора?
Менда Стоянова: Не. Вижте, къщата с двор означава, че вие се намирате в едно УПИ и вие сте в строителните граници. Вие плащате и сега за това УПИ. Това няма да се увеличи. Ние говорим за онези парцели, които се водят земеделски земи. Земеделската земя, за разлика от всяка друга земя, е освободена от облагане. Защо? Нали, това също беше един дебат преди няколко години - трябва ли да бъде освободена от облагане? Тя е освободена, за да се стимулира земеделското производство, което в крайна сметка по всякакъв начин се стимулира от държавата - знаете, европейски субсидии, национални субсидии. Ето, данъкът е част от това стимулиране. Но земя, която се намира в строителните граници на населените места, на градовете, определено не е земеделска. И тя трябва да носи своя данък, за да има възможност общината от този данък да прави инфраструктурата на града. Това е истината.
Водещ: И вие /.../ не отстъпвате.
Менда Стоянова: Естествено. Вижте, във всяко нещо трябва да се търси логиката - икономическата логика, обществената логика. И в крайна сметка всеки да понася своята тежест за това, че иска да живее в това общество, в една добра среда за живеене, в една сигурна среда.
Водещ: А земеделските земи? Това ли ще бъде следващата стъпка - земеделските земи да бъдат облагани?
Менда Стоянова: Не. Не съм казала такова нещо.
Водещ: Питам.
Менда Стоянова: Имаше въпрос дали земеделските земи, които не се използват за производство, за земеделие и много често това бяха пустеещи земи, и продължава да има такива, които по-скоро пречат на околните използващи се за земеделие земи, защото там има бурени, да се разнасят и т.н., те да бъдат обложени с данък, но не с цел да се генерира приход, а с цел да бъдат принудени собствениците им или да използват тези земи, или да ги дадат под наем на някой, който ще ги използва по предназначение - земеделие. Защото смисълът да имаш едно освобождаване от данък, един данъчен стимул, е да стимулираш нещо. В случая - земеделско производство.
Водещ: Добре. Сега, обаче, вие ограничавате кешовите разплащания, или разплащанията в брой, до 5 хил. лева. Досега е 15 хил. лева. Това с каква цел го правите. Значи, има едни упреци, знаете, и на опозицията, и на вашите партньори от Реформаторския блок, че нищо не се постига особено. Пак говорим за бабата и дядото на село. Вие виждате, че у нас така са устроени възрастните хора, че държат някакви пари в къщите си. Телефонните измамници им взимат по 7, 8, 10 хил. лева. Каква е целта сега да ограничите до 5 хил. лв. кешовите плащания? Тази баба, тази възрастна жена, трябва да отиде в банката. Сега какво правите, увеличавате таксите за банките? Тях ли ги стимулирате?
Менда Стоянова: Ами тя няма какво да прави в банката. Ако тя прави покупка над 5 хиляди...
Водещ: За 8 хил. лв. примерно.
Менда Стоянова: Коя е тази покупка, която ще направи за 8 хил. лв. и няма да има възможност да я направи, а трябва да я направи кеш бабата, която давате за пример? Ще си купи плазмен телевизор за 10 хил. лв.и ние сме ограничили възможността тя да плаща?
Водещ: Добре, каква е логиката?
Менда Стоянова: Вижте, смисълът на ограниченията на плащания в брой е ограничаване на сивата икономика. Всички знаем, че основните парични потоци на сивата икономика се движат кешово. Минавайки един път през банка, те оставят следа. Оставят следа, която може да бъде намерена от данъчните органи. Това е пътят да продължим да стягаме примката около сивата икономика. Неслучайно ние не сме нито първите, нито последните. Неслучайно в Европа кешовите разплащания, особено във водещите европейски страни, са екзотика. Там те са на още по-ниско ниво. Ако вземем забраните, които има в европейските държави, ще видим, че нашите 15 хил. лв. далеч, далеч надхвърлят тези забрани, които има в Италия...
Водещ: Да, има подозрения, че по този начин пак помагате обаче на банките. Хората плащат такси.
Менда Стоянова: Виждате ли, във всяка една дейност, всяка една промяна, противниците винаги търсят някакъв лобизъм, някакъв скрит замисъл, за да се противопоставят на тази промяна. Аз лично смятам, че разплащанията в брой трябва да се намаляват и пътят е този. Друг е въпросът дали това рязко намаление от 10 на 5 хиляди трябва да се случи изведнъж.
Водещ: Тук сте склонни... Усещам, че за разлика от другите неща, имате склонност да дискутирате.
Менда Стоянова: Да. И в този смисъл реформаторите, които вие цитирахте, те не са против ограничаване кешовите разплащания. Те точно разсъждават в тази посока, че може би това трябва да се случи на стъпки, малко по-бавно.
Водещ: Добре. Сега обаче ще цитирам опозицията и БСП. Корнелия Нинова тук каза в нашето предаване, преди няколко дни ни гостува, че вие увеличавате външния дълг с 5 млрд. лева. Тоест по 720 лв. на човек на година. Защо увеличавате външния дълг?
Менда Стоянова: Ами защото имаме дефицит. Днес имахме среща с ръководството на КНСБ. И може би сте чели по медиите, изтече информация от тази среща, КНСБ ще прави такива срещи и с други парламентарни групи, и казва: знаете ли, вие правите много рязка, бърза консолидация, тоест намаляване на дефицита на държавния бюджет - ето, от 3 тази година, по план, сега на 2 - 2016 година. Ако го запазите на 2,5, ние ще си имаме едни 500-600 милиона, които бихме могли да използваме за различни видове държавни и публични разходи, които да подпомогнат икономиката, хората и т.н. Само че всеки лев дефицит означава допълнителен лев и нещо с лихвата дълг. Факт. И до момента, в който ние продължаваме да генерираме дефицити, ще продължаваме да увеличаваме и дълга. За 2016 г. в Закона за държавния бюджет е записан максимален лимит 5,3 милиарда. От тези 5,3 милиарда, като максимален лимит, не е задължително те да бъдат взети и да бъдат похарчени. Но около 3,2 милиона е дългът, който е задължителен. Той трябва да финансира дефицита от 1,8 милиарда - така, както е заложен в бюджета, трябва да финансира и падежите на стари дългове, които явно ние сега не можем да платим, тъй като не сме на излишък. Тоест ние рефинансираме стари дългове. И тогава вие ще кажете: добре, но до 5,3 има още пари, за какво са те? Ами те са лимит, те са възможност.
Водещ: Която може да не бъде използвана.
Менда Стоянова: Да. И дай Боже да не бъде използвана. Но държавата при рисковата среда, в която работи, трябва да има буфер. И това е буферът. А кои са тези рискове?
Водещ: Е, кои са? Енергетиката е риск голям.
Менда Стоянова: Енергетиката е риск, оценката на банковите активи е риск.
Водещ: Между другото, днес Димитър Радев - новият гуверньор, каза, че при евентуален стрес тест може да се очакват проблеми с някои български банки. Сериозно ли?
Менда Стоянова: Така. Ликвидни проблеми. А ликвидният проблем знаете, че може да бъде решен единствено и само с бърза реакция от страна на държавата. Тоест тя трябва да има такъв ресурс, с който да реагира. Ами какво се случва в Париж, какво се случва с бежанците? Това е също проблем, който ние някак си неглижираме и още повече го неглижираме от финансова гледна точка. Ако потоците от бежанци по някаква причина се пренасочат през България, ако средата на затваряне на граници в Европа продължи...
Водещ: Както Меркел си е наумила, ако така се случи.
Менда Стоянова: Ако продължават границите да се затварят една по една в Европа? Нали на нас също ще ни трябва финансов ресурс, за да поемем тези хора. И, ако се окаже, че държавата няма буфер, за да реагира, какво правим тогава? Тогава ще питаме Корнелия Нинова с нейните популистки изказвания.
Водещ: А популистко ли е още това, което каза тя, че 2 милиарда са заложени за капиталови разходи без никаква конкретизация? Тя нарече: това са 2 милиарда за крадене.
Менда Стоянова: Г-жа Нинова не е права. Двата милиарда са написани в бюджета. Те са по бюджетите на различните министерства. Всяко едно министерство има програма по начина, по който ще бъдат изразходвани.
Водещ: Това исках да разбера - може ли човек, ако реши да провери, да разбере два милиарда за какво ще бъдат изхарчени?
Менда Стоянова: Не, такъв списък в бюджета няма и не може да има.
Водещ: А къде може да бъде открито за какво ще бъдат два милиарда?
Менда Стоянова: Ами в бюджетите, които ще бъдат...
Водещ: На всяко министерство?
Менда Стоянова: Естествено.
Водещ: И, ако човек има добросъвестност, може да изчисли, а не да се чуди дали се крадат или...
Менда Стоянова: Не, госпожа Нинова не се чуди. Тя просто е опозиция.
Водещ: Добре, отказахте ли се от реформите в МВР? Сега всичко ще изтеглите. Имахте няколко срещи. Вие бяхте на среща и с вътрешния министър.
Менда Стоянова: Не, категорично не сме се отказали от реформите в МВР. И вчерашната среща със синдикатите, която проведохме по взаимно съгласие, доказва това. Аз много се радвам, че на вчерашната среща ясно и категорично се изрази становището на синдикатите, че реформите в МВР са изключително наложителни, повече отлагане за тях не трябва да има. Но те възразяваха по начина, по който те се случиха. Аз също смятам, че това не беше правилният начин. Не Законът за бюджета е бюджетът, през който трябва да се правят реформите. Има си Закон за МВР, има си ръководство на МВР.
Водещ: Въпросът е ще оттеглите ли всичките възможности там - да не получават 20 заплати, всички привилегии - всичко ли се отказвате от това, което е заложено в...
Менда Стоянова: Да, оттегляме го от Закона за държавния бюджет. И през Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР ще бъдат включени определени промени, касаещи социалния пакет и не само социалния пакет, които означават реформа в МВР. Продължаваща реформа.
Водещ: Тоест неща, които бяха включени в тези алинеи там, преходни и заключителни, само че ще бъдат внесени като част от Закона за МВР?
Менда Стоянова: Да, след необходимия дебат и след прецизирането им. Аз ще ви дам пример. Значи, на едно мнение сме със синдикатите, а смятам, че и с цялата общественост, че не може да продължава хора, работещи на терен в МВР и в останалите силови ведомства, да ползват едни и същи социални пакети заедно с хора, работещи на бюро, както всички останали държавни служители. Това е първата крачка и тя ще засегне тези хора, които за съжаление в МВР никак не са малко, те са над 9 хиляди души.

БТВ, „Лице в лице"