Преглед на печата

/КРОСС/Повечето печатни издания тази сутрин отделят първите си страници за недоразуменията относно - искала ли е или не страната ни да гради нови центрове за мигранти.

„Пожар избухна на жълтите павета, след като германската канцлерка Ангела Меркел обяви, че страната ни е пожелала у нас да има гореща точка - приемен център за бежанци. Премиерът Бойко Борисов заяви в София, че не е искал подобно нещо", пише „Труд".

Въпреки тези разяснения, „Дума" обявява във водещото си заглавие, че „Бойко Борисов превърна България в гореща точка". Вестникът цитира депутата на БСП Атанас Мерджанов, който е изразил огорчението си, че „за пореден път важните новини за страната научаваме от Брюксел".

„България няма да е гореща точка за бежанците", уверява „Новинар" и допълва: „Изхарчили сме около 300 милиона лева за опазване на Шенген".

„Сега" се опитва да разясни на читателите си действията на премиера на срещата на лидерите на Евросъюза в сряда: „България е поискала да бъде третирана наравно с Италия и Гърция като страна от първа линия, която посреща бежанския натиск", отбелязва изданието.

„Борисов чака финансова помощ от ЕС за бежанците", допълва „24 часа".

Вестник „Сега" предупреждава, че „над десет хиляди бежанци и кандидати за получаване на статут може да останат без прехрана, след като Комисията за защита на конкуренцията за пореден път спря поръчка за храна на Държавната агенция за бежанците". КЗК се аргументира с нарушаване на реда при отварянето на офертите на доставчиците.

„Десет заплати накуп ще получават учителите, когато се пенсионират. Условието е последните десет години да са работили в образованието", съобщава „Стандарт", като цитира законови текстове, гласувани на второ четене в парламента. „Сега педагозите вземат по осем работни заплати, но по силата на колективния трудов договор", припомня изданието.

„Пациентите са облъчвани излишно с ненужни рентгенови изследвания в много болници, за да вземат лечебните заведения повече пари от здравната каса по клинични пътеки", пише „Монитор". „На някои места, особено в провинцията, апаратите са твърде стари и не е ясно колко са безопасни", твърди председателят на пациентската организация „Заедно с теб" Пенка Георгиева, цитирана от вестника.

Осем процента от избирателите в страната, или около 534 хиляди души с избирателни права за национални избори, са заличени от избирателните списъци за местния вот на 25 октомври, защото не отговарят на принципа за уседналост, съобщава „Труд", цитирайки изказване на регионалния министър Лиляна Павлова в телевизионно интервю.

„Бинго с бюлетините и номерата очаква избирателите на най-дългото гласуване на местните избори и референдума на 25 октомври", твърди „24 часа". „Партийни централи и експерти са притеснени, че сред хората може да настъпят объркване и хаос заради многото бюлетини, различните номера на кандидатите във всеки град и липсата на допълнително разграничаване между мястото за вота за партия и предпочитането за определен кандидат", пише вестникът.