Частни съдилища погнаха 5700 длъжници

/КРОСС/ Частни арбитражни съдилища, които в последните години у нас никнат като гъби, вадят изпълнителни листове по търговски искове от 5 лв. до няколко милиона. Ползата на търговците от новоизлюпените „магистрати" е, че минали веднъж през тях, делата приключват без право на обжалване и доста често нищо неподозиращи хора се оказват със запорирано имущество без въобще да са участвали в съдебен процес. Именно такава е съдбата на 5700 длъжници, срещу които е поискано да бъдат издадени изпълнителни листове само за последната 2015 година. Част от тях са разбрали, че е имало дело, чак когато са получили поканите за доброволно изпълнение. Едва една шеста са жалили - вероятно защото само толкова са запознати с процедурата, и в крайна сметка само 650 от решенията на арбитражните съдилища са били променени. Още по-абсурдното е, че реално почти всеки пълнолетен гражданин може да е медиатор в арбитражен процес, контрол има само върху изпълнителните листове, издадени въз основа на решенията на т. нар. съдилища, а бройката им е абсолютно неясна, защото няма регистър. А такъв няма, защото реално не са длъжни да се регистрират. Законодателно рамката на арбитражите изглежда по следния начин: според нормативната уредба на страната те са извънсъдебен метод за решаване на имуществени спорове. Единствените претенции, които частните съдии не могат да разглеждат, са за владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение. У нас дейността на арбитража е уредена в Закона за международния търговски арбитраж и в Гражданско-процесуалния кодекс. Арбитражът може да бъде постоянна институция или да бъде образуван за решаване на определен спор. Практиката показва, че с тази дейност се занимават регистрирани сдружения с нестопанска цел и ги има в почти всеки по-голям град. Уловката е, че само един съд у нас - Софийският градски съд, издава изпълнителни листове въз основа на решенията на арбитражите в цялата страна, а само ВКС може да отменя решенията като първа и последна инстанция - условието да се обжалва до 3 месеца след решението. През 2015 г. 5700 решения по арбитражни дела са постъпили в СГС, 4800 са уважени и са издадени изпълнителни листове, 50 са уважени частично и 600 са отхвърлени, съобщиха за „Монитор" от институцията. През 2014 г. постъпилите решения са били 5300, 5200 са изцяло уважени, 9 частично и 340 - отхвърлени. Няма статистика каква е общата сума на приетите от съда арбитражни решения. Делата обикновено са за дългове, по които страните са се споразумели да възложат на арбитраж да реши спорът между тях по определен договор. Арбитражният съд може да се състои от един или повече арбитри, чийто брой се определя от страните. Когато страните не са определили броя им, арбитрите трябва да бъдат трима. Арбитър може да бъде и чуждестранен гражданин. По закон страните в арбитражното производство са равни- съдът предоставя на всяка от тях възможност да защити своите права. Страните могат да се съгласят делото да се реши без да бъдат призовавани само въз основа на писмени доказателства и становища. Арбитражният съд може да назначава вещи лица. Страните трябва да бъдат своевременно уведомени за арбитражното заседание, което обаче в доста случаи не се прави и по-късно става основание за отмяна на арбитражното решение от съда. Точно заради тези привилегии доста фирми за бързи кредити и фирми за комунални услуги са се насочили към събирането на дългове именно чрез частни съдилища. Друга част от порочната практика е да се записва в общите условия по договорите на клиентите им, че при евентуални спорове делата ще се гледат от арбитраж и така поне на хартия се води, че двете страни са се договорили да решават съдебните казуси от частни магистрати. Сред останалия арсенал от уловки е, че арбитражният съд решава спора, като прилага избрания от страните закон. Ако страните не са посочили приложимия закон, арбитражният съд прилага нормативния акт, който счита за приложим. Т.е. може да каже, че няма да решава процеса по Гражданско-процесуалния кодекс, а ио Закона за задълженията и договорите, където са различни ред норми. Например давността. Във всички случаи арбитражният съд прилага условията на договора Това също е важна уловка, обясняват юристи, защото честа практика е търговци да пробутват договори, които противоречат на закона или на други нормативни актове. За частните съдилища обаче формално това не е проблем и затова дори скандални клаузи в договор могат да бъдат зачетени, стига контрактът да е подписан и от двете страни в производството. Арбитражното производство може да бъде започнато, продължено и по него може да бъде постановено решение, въпреки че по същия спор има висящо дело пред местен или чуждестранен съд. Ако страните сключат спогодба, делото се прекратява. Те могат да поискат арбитражният съд да възпроизведе спогодбата в арбитражно решение при уговорени условия. Това решение има силата на решение по съществото на делото. Така е по закон, но много пъти хората подписват договори за кредит или услуга, в които има клауза, според която всички спорове с доставчика ще се решават от арбитражен съд. В болшинството от случаите те не разбират какво означава арбитраж и какви са последствията за тях, ако бъдат дадени на такъв съд, обясняват още юристите.