КС вероятно ще обяви за недопустимо питането на парламента за съдебната реформа

София /КРОСС/  Предварителното тълкуване на конституционните проектопромени е недопустимо - това е становището на конституционния съдия Румен Ненков, който е докладчик по делото за питането за измененията в основния закон, свързани със съдебната реформа. Становището е внесено в КС днес, научи "Дневник" от съда.

От председателя на Конституционния съд Димитър Токушев зависи дали ще бъдат свикани съдиите, за да го обсъдят и гласуват, или ще се изчака краят на ваканцията. Някои от членовете на Конституционния съд са имали предварително планирани пътувания и ще се върнат към 15 септември. Затова по-вероятно е Конституционният съд да излезе с решение след тази дата. За да бъде прието становището на докладчика, за него трябва да гласуват повече от половината членове на Конституционния съд, които са 12. Ако резултатът от гласуването е шест на шест, питането на депутатите също няма да бъде разглеждано по същество.

Сезирането на Конституционния съд се случи след настояване на ДПС и беше част от "историческия компромис", постигнат след няколкодневни разговори между партиите за промени в основния закон и съдебната реформа с личното участие на премиера Борисов.

Искането за тълкувателно решение беше внесено в последния ден на парламентарната сесия преди ваканцията от 144 депутати и съдържа два въпроса:

- Ще представлява ли промяна във формата на държавно управление създаването на две колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС) - съдийска и прокурорска, като всяка от тях да решава самостоятелно кадровите и организационните въпроси по своята професионална насоченост, а Пленумът на ВСС, състоящ се от всички негови членове, да решава въпросите за избора на председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор, да приема проект за бюджет на съдебната власт и да решава прекратяването на мандата на членовете на ВСС при условията на чл. 130, ал. 8 от конституцията.

- Ще представлява ли промяна във формата на държавно управление създаването в рамките на ВСС на колегия на съдиите, която да се състои от председателите на ВКС и ВАС, шестима членове, избрани от общо събрание на съдиите, и петима членове, избрани от Народното събрание, както и създаването на колегия на прокурорите, която да се състои от главния прокурор, четирима членове, избрани от общо събрание на прокурорите, един член, избран от общо събрание на следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.

В средата на юли проектът за промяна на конституцията беше "коригиран", тоест орязан, за да събере по-голяма политическа подкрепа. Отпадна по настояване на ДПС ключовата промяна да се премахне тайното гласуване във ВСС и то да бъде заменено с явно.

Така внесените в средата на юли текстове предвиждат разделянето на Висшия съдебен съвет на две камари - за прокурори и съдии, чиито решения да не зависят от пленума, пряк избор на членовете на ВСС от професионалната квота, засилване на ролята на Инспектората на съвета, възможност за внасяне на жалби от Висшия адвокатски съвет до Конституционния съд.
Новият проект беше внесен със 180 подписа на народни представителите от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, БДЦ, ДПС и няколко депутати от АБВ.

Първоначалното намерение на управляващите беше да внесат искането за тълкувателно решение между първо и второ четене на законопроекта. Впоследствие те избързаха с мотив да не забавят промените. Ако за текстовете гласуват на първо четене 180 депутати, това ще осигури бързото придвижване на промените между трите четения.

Дори и Конституционният съд да да допусне да разглежда питането по същество и да определи, че разделянето на ВСС ще е промяна на формата на държавно управление и обикновен парламент не може да приеме реформата, Народното събрание все пак може да не се съобрази с това тълкуване. Законът не задължава и самия КС да се съобразява със собствените си тълкувания и при следващо подобно питане би могъл да даде друг отговор.