Христо Иванов: Съдебната реформа може да е изход от мониторинга на ПАСЕ

/КРОСС/Два сценария са възможни след положителното становище на Венецианската комисия (ВК) за проекта за промени в Конституцията. Първият от тях е да се възползваме от силната подкрепа, която Комисията даде за реформата на модела на управление на съдебната власт, като очерта и един допълнителен кръг от теми и проблеми и даде допълнителни предложения, да се възползваме от силното очакване за промени в българското общество и в партньорите ни от Брюксел, и до края на годината да направим една сериозна промяна. Другата възможност е да затънем в поредните търговийки да направим промени около минимума или дори под него и да откажем да дадем, както на българските граждани, така и на Брюксел, дългоочаквания знак, че сме способни да произведем перспектива за подобряване на управлението на съдебната власт.
Това заяви министърът на правосъдието Христо Иванов днес в интервю за сутрешния блок на БНР.
Преди второто четене на законопроекта политическите сили внесоха една доста широка палитра от предложения. Голяма част от тях дават възможност да се отговори на допълнителните предложения и заявки в становището на Венецианската комисия - като конкретни препоръки и като маркирани проблеми. Именно тази широка палитра от предложения залага възможност за една наистина сериозна промяна в управленския модел на съдебната власт.
„Ако политическите сили в парламента подходят с необходимата доза отговорност, те биха могли от тези предложения да сглобят реалния, сериозния отговор на проблеми, които стоят пред България от много време. Проблеми, които стоят, както от гледна точка на нашето обществено мнение, на нашите вътрешни възприятия за дефицит на демократичен ред и дефицит на върховенството на закона, така и да отговорят на дългогодишни препоръки и на ЕК, и на Парламентарната асамблея на съвета на Европа(ПАСЕ), и на ВК. Ако тази стъпка бъде направена, ние например бихме могли да очакваме съществено подобряване и дори ориентиране към изход от мониторинга на ПАСЕ, който е различен от мониторинга на Европейската комисия (ЕК). Това е една разлика между България е Румъния. Румъния е само под наблюдение на ЕК, България е единствената страна членка на ЕС, която освен под наблюдение от ЕК, е и под наблюдението на ПАСЕ", коментира министърът.
Наистина се намираме на кръстопът, затова отговорното поведение е да видим как бихме могли да използваме тази широка палитра от предложения към законопроекта и до края на годината да излъчим един много силен сигнал за способността ни да правим промени. „Този сигнал се очаква от всеки български гражданин, очаква се и от Брюксел и той в огромна степен ще предопредели тона на доклада на ЕК, който очакваме пред януари", каза министърът.
На въпрос възможно ли е негативните констатации за прокуратурата в доклада на ВК да поставят главния прокурор в опозиция и той да стопира промените, министърът отговори, че тук отново става въпрос за отговорността, която ще покажат политическите сили и останалите играчи на терена, сред които, разбира се, е ВСС и „тримата големи". Сега е момент да се види дали ще се прави една дългосрочна крачка напред или ще надделеят някакви конюнктурни моменти, каза министърът и изрази силна надежда, че ще надделее дългосрочната визия в перспектива. Не бива да се забравя, че от тези конституционни промени, в който и вариант да бъдат направени, няма да последват никакви драматични непосредствени размествания по върховете на властта. За да настъпи техният ефект в цялост, те трябва да бъдат последвани от изменения в Закона за съдебната власт, а нормалната смяна на органите на управление ще стане с изтичането на съответните мандати. Това е нормалната конституционна логика, каза министърът.
На въпроса какво ще стане, ако се окаже, че вече не могат да се съберат необходимите гласове за необходимите реформи, министърът отговори, че това означава, че „излъчваме сигнал за неспособност да направим крачката, която всички ние разбираме, че трябва да направим" - след като цяла година подготвяхме тези реформи и инвестирахме огромен политически ресурс. „Динамиката е много интересна - имаше политически сили, които в различни моменти заявяваха различни позиции, но всяка една от тях в един момент призна очевидното - тази реформа трябва да се случи. Венецианската комисия ни каза: тази реформа трябва да се случи, ЕК ни каза в поредица от доклади: направете тази реформа, българското общество ни казва: дайте ни тази реформа и ако ние на този фон пропуснем да направим тази стъпка, даже не ми се коментира подобна картина."
Необходимо е да се води диалог на всички нива, аз ще продължа своите разговори, но няма да стане без ангажимент на най-високо политическо ниво, каза министърът.
На въпрос за протеклите миналата седмица преговори за по-висок бюджет на съдебната власт и за правило, при което възнагражденията на магистратите да се определят независимо от изпълнителната и законодателната власт, министърът заяви, че на този етап той оценява резултата като победа за всички и най-вече за обществото. Запазихме онези елементи на бюджета, които наистина са гаранция за независимостта на съдебната власт - заплащането на българския магистрат ще бъде формирано по един предсказуем начин, който зависи от обективни критерии. От друга страна, стъпвайки на досегашните усилия на този състав на ВСС, ние правим една крачка допълнително и има всички шансове 2016 г. да се превърне в годината на ключовите пробиви в реформата на бюджета, реформата на начина, по който се управляват човешки и финансовия ресурс на съдебната власт, съдебната карта и т.н., каза министърът.
От самото начало и многократно съм заявявал, че ситуацията, която се създаде има една съвършено конструктивно точка на сечение на интересите - както интересите на фиска да се държат разходите под определени нива, така и интересите на независимостта на правосъдието да има бюджет, който да позволи упражняването на функциите и поддържане на политиката за нивото на доходите. И тази пресечна точка е формулата пари срещу реформа, заяви Христо Иванов.
Министърът специално подчерта, че ВСС е направил някои много важни стъпки в тази насока, което е съществена основа на сегашните разговори. Това е първият ВСС, който предприе закриване на съдилища, досега само бяха създавани от началото на демократичната ни история. Затова имаме всички основния да очакваме висока степен на отговорност на всички играчи да направят необходимите стъпки.
Удовлетворяващият резултат от сегашните разговори е, че съдебната система ще може да продължи тази политика на доходите, което означава, че за първи път от години заплатите ще могат да бъдат актуализирани, въпреки нелеката финансова ситуация в страната. От друга страна, важно е, че се запазва формулата, по която се прави тази актуализация - без да зависи от усмотрението на изпълнителната власт. На трето място - това е ангажиментът на съдебната власт да ограничи ръста на разходите - постоянния ръст на броя на назначенията, постоянното раздуване на различни структури, включително и административни и т.н. Министърът изрази надежда, че през следващата година ще се направят стъпки за ограничаване на разходите, за много по-ефективно използване на човешкия ресурс, за много по-прозрачен бюджет на всяка една от подсистемите на съдебната власт, така че да се вижда кой работи и кой не.
Трябва да се довърши работата по определяне на норма на натовареност, въз основа на която да се направи модел за преструктуриране на съдилищата и прокуратурите, така че да не се ограничава достъпът на гражданите до правосъдие, но и да се използва човешкият ресурс по-ефективно. Да се прегледа начинът на формиране на бюджетите на отделните подсистеми - не като чували с пари, а като инструмент за отчетност и управление и стимулиране на ефективност. Ако успеем да превърнем бюджетите на всяка от подсистемите в такива инструменти, това ще огромна стъпка напред, каза министърът. Предстои огромен обем от работа, който ще голямо значение за ефективността и качеството на правосъдието, обобщи накрая Христо Иванов.