С акта на Съединението българският народ доказва, че дори и малък, когато е единен, няма кой да го спре

/КРОСС/ Проф. д-р Младен Григоров, завеждащ Клиниката по кардиология във Втора многопрофилна болница за активно лечение и председател на Фондация „Паметници на българската слава", в интервю за Агенция „Фокус" по повод 6-ти септември - Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Проф. Григоров, на 6 септември отбелязваме Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия?

Първо се е случило в душите на хората и именно заради това е и станало. Ние нямаме друг случай в историята на такова общо единение на българския народ. Имало е различия в някои от управниците, но те не са били против Съединението, а ги е било страх от реакциите на Великите сили. Тогава българският народ доказва, че когато един народ дори и малък, е единен, няма кой да го спре в неговите решения. Противопоставяме се на всички Велики сили, на всички балкански съседи и успяваме. Ако сегашните политици вземат малък пример от тези наши прeдци, които в името на националния интерес не са се съобразили с никой, и престанат с тези непрекъснати поклони на север, на изток, към Берлин, към Анкара и т.н., във всички случаи ще имаме по-голям успех. Представяте ли си, ако тогавашните наши предци бяха разсъждавали, както сега се разсъждава във висшите политически среди: „Какво ще кажат големите, ние сме малки". Тогава големите до един са били против нас, включително освободителката Русия, която изтегля своите офицери от Българската армия и я оголва пред предстоящия конфликт със Сърбия. 
Какво е посланието на този акт към нашето съвремие?
Посланието към нашето съвремие е написано на Народното събрание - „Съединението прави силата"

Днес българите способни ли са да постигнат обединение?

Способни сме, но това много трудно ще стане. Много са големи раздорите по всички линии - политически, икономически, социални, какви ли не. Наблюдава се голям слугинаж по всички линии: фондации, „Америка за България", „Отворено общество", Сорос и т.н. Много са ни разядени душите в това отношение, включително и по чисто икономически причини. 

Според Вас забравихме ли Съединението и отдаваме ли му достатъчно значение днес?

Ако си направите едно проучване и спрете 20 произволно избрани души на улицата и ги попитате ул. „Шести септември" защо се казва така, мисля, че от 10 души 8 няма да знаят. Това означава, че е забравено. Това, че е забравено като дата не е толкова страшно, страшното е, че е забравено в нашите души. Сещаме се от време навреме, правим паради, вдигаме знамена, държим речи. Това не е лошо и трябва да го има, но в душата на българина го няма. Страшно е, че е забравено в нашите души подвигът на опълченците от Шипка. По стар стил те са се провели на 11 август. В София има улица „11 август", ако попитате 10 души защо се казва така, вероятно не повече от един ще може да ви каже, а тогава е решена съдбата на войната. Съединението го направихме на 6-ти септември 1885 г. и ако тогава не го бяхме направили, то никога нямаше да стане. Моментът е избран изключително точно. Събитията, които последваха в следващия век показаха, че е точно така. Много добре тогавашните наши политици и национални ръководители са усетили накъде бие душата на народа. Факт от последвалата Сръбско-българска война, която е последица на Съединението, че Източнорумелийските дружини всъщност решават победата на Шипка. Това са дружините на втората България, която е съществувала тогава. Единственото лошо на последвалите години след Съединението е, че следващите наши политици не са могли да схванат, че с цената на всичко Великите сили няма да допуснат втора такава „грешка". Поради това започват вече безнадеждните борби за освобождението на Македония, в които отдаваме 300 хил. жертви и в края на краищата резултатът е минимален - Пиринска Македония и толкова. 

Какви са паметниците на територията на страната свързани със Съединението и кой от тях е най-известен?

Единственият паметник в страната е в Пловдив, иначе свързани със Сръбско-българската война са доста. Най-импозантен е надписът на паметника на Незнайния войн, който е свързан именно със Сръбско-българската война. Той е част от известното стихотворение на Вазов - „Новото гробище край Сливница": „Българийо за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях". Паметникът във Варна е свързан със Сръбско-българската война и е много хубав. Той е за прочутия поход на 8-ми Приморски полк за защита на Съединението, който преминава от турската граница до Сливнишките позиции за по-малко от три денонощия, като по-голяма част от разстоянието го преминава пеша.

Какво ще пожелаете на българите за празника?

Колкото е възможно по-скоро да се доближим до това, което е написано на сградата Народното събрание, защото то е точно така. Съединението Княжество България и Източна Румелия го доказва.