Урок по право за Плевнелиев

/КРОСС/ Вчера президентът на Републиката отряза Николай Бареков и отказа да попълни състава на ЦИК с представител на "България без цензура". Новината не е изненада, ако забравим факта, че преди няколко дни същият президент беше обещал на същия Бареков да направи именно това - да измени състава на Централната избирателна комисия.

Самото обещание приличаше на сделка, която почива на договорки, но не и на закона. Цялата разправия и търсенето на становище от Правния съвет към президента бяха абсолютна загуба на време и ресурси, тъй като Изборният кодекс е достатъчно категоричен - обещаната промяна на състава на ЦИК е недопустима!

Росен Плевнелиев май забрави, че ЦИК е независим държавен орган и неговият състав се определя към момента на неговото конституиране.

Изборният кодекс ясно посочва как се определя състава на ЦИК: 1) спрямо съотношението на парламентарно представените партии и коалиции и 2) с по един член от партиите и коалициите, които не са парламентарно представени, но имат представители в Европейския парламент. Вторите партии и коалиции могат да предложат членове на ЦИК, които да бъдат назначани с указ на президента, но само след публична процедура. Тази процедура включва правила за предлагане, изслушване и номиниране на членове. Направените предложения се съобразяват при назначаването на състава на комисията. Изборният кодекс НЕ предвижда „плаващи" мандати за отделни членове на ЦИК при промяна на политическото представителство.

Росен Плевнелиев се опита да се измъкне от кашата, която сам сътвори, с оправданието, че в кодекса „се съдържат противоречиви, неясни и взаимно изключващи се разпоредби". От тези думи не става ясно какво мисли президентът за мандатността на органа, която е основен принцип при конституиране и функциониране на този орган.

Мандатността е установена както за конституционно, така и за законово или административно учредени публични органи (Тълкувателно решение № 5 от 1994 г. на КС). Законодателят е предвидил 5 годишен мандат за членовете на ЦИК, като изборът, съответно назначаването на нови членове на комисията, се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащите членове!

Като утвърди процедура за допълване на състава на ЦИК, президентът се опита да допише Изборния кодекс и така безспорно надскочи правомощията си. Но не само -Плевнелиев определи комисия от своята администрация, която да прецени колко е подготвен кандидата за член на ЦИК, но не даде обяснение защо същият кандидат няма да бъде изслушан при равни условия с действащите членове на ЦИК, за които бе проведена по-различна и по-прозрачна процедура.

Допълването с нови членове на ЦИК и евентуалното освобождаване на други при всяка промяна на политическото представителство в Народното събрание или Европейския парламент би застрашило сериозно независимостта и стабилитета на комисията, както и на всеки друг държавен орган, който се конституира по предложение на партии и коалиции. Именно поради това, законодателят не е предвидил промяна в състава на ЦИК в рамките на мандата на комисията.

Законът е ясен и фриволното му тълкуване и прилагане е недопустимо!

Резултатът от създадения хаос около състава на ЦИК е следният - чрез действията си, Плевнелиев нанесе поредното поражение по репутацията на Президентската институция и използва безпричинно наличните си ресурси. Той показа за n-ти път некомпетентността си, което не би било сериозна драма, ако, все пак, не беше държавният глава на нашата правова страна.

Коментарът е на ПП "Нова алтернатива"