ТПТИ и регулаторното сътрудничество: Бизнесът пише законите

/КРОСС/ На 21 март, в отговор на нарастващата критика от страна на гражданското общество, Европейската комисия публикува новото си предложение по отношение на регулаторното сътрудничество, част от преговорите по ТПТИ. Идеята зад концепцията за регулаторно сътрудничество предвижда институциите на ЕС и САЩ да работят заедно за уеднаквяване и хармонизиране на регулациите от двете страни на Атлантика с цел да се избегнат досадни детайли, които пречат на едрия транснационален бизнес по пътя му към заветните милиарди печалба. За сметка на национални бюджети, социални системи и милиони граждани. За сметка на екологични, производствени и трудови стандарти.

Анализът на новото предложение обаче показва, че в него са променени думите, но духът остава същия. По същество промяна няма. Поради тази причина 45 организации от цяла Европа, сред които и „Солидарна България", изпратиха становище до ЕК, в което посочват проблемите, които носи регулаторното сътрудничество и настояват за спиране на преговорите по ТПТИ.

Основни проблеми в регулаторното сътрудничество:

Дава се възможност на САЩ да се намесва в законодателния процес на ЕС и то още преди такава възможност да имат Съвета на Европа и Европейския парламент. Това не само застрашава обществения интерес, то е и против демократичните принципи, на които трябва да почива един такъв процес.

Дава се възможност едрият транснационален бизнес да упражнява влияние и да прокарва закони в съответствие със собствените си желания. Де факто се институционализира лобизма.

ЕС ще бъде представляван от Европейската комисия. ЕК обаче няма такива правомощия, т.е. по същество тя си присвоява права. При това трябва да се има предвид и че самата Комисия не е демократично избран орган. След като не подлежи на контрол от гражданите, не е трудно да се досетим, че тя няма да защитава обществения интерес, а частния, корпоративен такъв. Основание за тези опасения са както предишни действия на ЕК, така и обявената от председателя й Жан-Клод Юнкер стратегия за „По-добра регулация", чиято съвсем неприкрита цел е да работи в полза на бизнеса.

Предложението дава възможност на „регулаторните органи" (т.е. ЕК) не само да решават какви закони да се приемат, но и да задават приоритети и да изготвят списъци на области за регулаторно сътрудничество, без да се съобразяват нито с гражданите, нито с техните представители в Европейския парламент. Такъв подход е много по-присъщ на режим на диктатура, не и на демократично управление.

Накрая можем да обобщим, че регулаторното сътрудничество по същество представлява опит за легализиране на влиянието на едрия бизнес върху институциите на ЕС (което по принцип би следвало да се нарича корупция) и доброволно допускане на страна извън ЕС да се меси във вътрешни за ЕС въпроси, какъвто е законодателният процес.