Без благодатната подкрепа на Светия Дух никой човек не би устоял на трудностите в живота

/КРОСС/ Неврокопският митрополит Серафим в интервю за предаването „Светилник" на Радио „Фокус"

Водещ: Ваше Високопреосвещенство, казват че Петдесетница е рожденият ден на църквата, защо?
Серафим: Наистина празникът Петдесетнца е рожденият ден на църквата. Това е един от смислите на този празник тъй като в този ден се изпълнява обещанието, което Спасителят Иисус Христос - Господ дава на своите ученици, на Светите апостоли - след неговото възнесение да го чакат в град Йерусалим, за да се изпълни на тях обещанието за слизането на утешителя, духът на истината. И действително в този ден, който е един от големите юдейски празници, апостолите са събрани, заедно с други христови ученици, Божията майка е също там и очакват обещанието да се изпълни. Действително около обедно време върху тях във вид на огнени езици слиза Светият Дух. Счита се, че този ден е и рожден ден на църквата тъй като чрез действието на Светия Дух се извършва всичко онова, с което живее и което върши като своя мисия Църквата в този свят. Така че от момента на слизането, приемането на Светия дух вече като личен дар над Светите апостоли, той става достояние на всички онези, които от тях и до ден днешен, и до свършека на света ще го приемат. Чрез Светия Дух се извършват тайнствата в църквата - и кръщението, и миропомазанието, венчанието, освещаването на храмове, ръкополагането на свещеници. Въобще всички тайнства и свещенодействия в църквата се извършват чрез действието на Светия Дух. Така че без получаването на Светия Дух не може църквата да има своето съществувание. Също така много важно нещо е, че чрез Светия Дух се осъществява и единството на църквата и единството именно в тази вяра, която Светите апостоли са получили от Христос и са били просветени от Светия Дух, за да я предадат, да благовестят, да разясняват на всички човеци по света.
Водещ: Може ли да се каже, че актът на кръщаването в христовата вяра е личната Петдесетница на всеки, който поема по пътя на правата вяра?
Серафим: Да, може да се каже, защото чрез Светия Дух се извършва и Светото кръщение в тайнството миропомазание, което следва веднага след кръщението. В днешно време то се извършва съвместно, непрекъснато в едно богослужебно последование. Там човек получава даровете на Светия Дух, т.е. онези благодатни дарования, които да го укрепяват в пътя на спасението, нелекия, трънливия път на носене на личния кръст. Така че без тези дарове, без тази благодатна подкрепа на Светия Дух никой човек не би устоял на изкушенията, на съблазните, на трудностите в този живот, не е възможно и извършването на нашето спасение.
Водещ: Това означава, че Светия Дух е във всеки един от нас. Бог ни го изпраща, за да ни направлява така, както е направлявал апостолите при проповедите им.
Серафим: Да. Трябва да вярваме в това нещо, че Светия Дух всеки от нас го приема, но със своите дела, със своето поведение, със своя начин на живот ние можем да се отдалечим от него и да не допуснем неговото действие в нас или съответно, ако бъдем внимателни, ако бъдем старателни да живеем според Божието слово, то Светия Дух освен, че ще ни подпомага, и ще умножава благодатните дарове у всеки един, който се стреми да живее по такъв начин. А чрез Светия Дух всъщност ние се единяваме с църквата и чрез него ние осъществяваме своята принадлежност към Църквата. Всеки един от нас е член, част, жива част от единното тяло Христово, както в един жив организъм, в едно тяло единството се осъществява чрез определени неща в църквата Христова това е чрез Светия Дух, начинът, по който се осъществява нашето пребиваване, нашата принадлежност в Църквата.
Водещ: Празникът на Свети Дух го празнуваме веднага след Петдесетница. Какво символизира този ден?
Серафим: Това е по традиция. В църквата, когато се чества едно събитие, празнично, както е в случая празникът Петдесетница, т.е. слизането на Светия Дух честваме самото събитие. А на следващия ден отдаваме почитта си, богослужебна прослава, да отправим молитви към онова главно действащо лице в предходното чествано събитие. Подобно е и в Рождество Христово - когато на единия ден честваме Рождество Христово, на следващия ден отдаваме почитта си на тази, която е родила Христос - Божията майка. Подобно е и в други случаи, в по-малки празници. Примерно честваме Благовещение, на следващия ден отдаваме почитта си към Свети Архангел Гавраил, който е донесъл благата вест. По същия начин слизането на Светия Дух в деня Петдесетница, което празнуваме в неделя, е свързано с почитането и отдаването на богослужебно прославление в следващия ден на самия Дух Светия.
Водещ: Неврокопска епархия има множество храмове, които носят точно името на Свети Дух. Има ли този факт някакво обяснение?
Серафим: Трудно е да намерим конкретно обяснение на това, че има множество храмове на Свети Дух. Това е от древност. В църквата има едно особено предпочитание храмове или местности да се наричат в чест на Света Троица и обикновено така са дублиращи се имена - или Света Троица, или само Свети Дух, но винаги на един и същи празник.
Водещ: Вероятно хората по този начин са изразявали почитта си към Света Троица.
Серафим: Почитта си и принадлежността си към православната вяра. Най-голямото наше почитание към самия Бог, а нашият Бог е Света Троица. Така че нормално е храмовете на много места да бъдат посветени на Света Троица. Това е по целия християнски свят. Като че ли най-много храмове има на Света Троица, на Свети Дух. След това са може би Богородичните храмове и на конкретни светии.
Водещ: В дните между 16 и 27 юни се провежда Великият свят събор на Православната църква. Светия Синод излезе със своя позиция, в която заяви категоричния си отказ да участва в този събор. Какви са основните мотиви за този отказ?
Серафим: Да, бих казал, че наистина такъв отказ се получи, за което аз лично много съжалявам за това крайно решение, което се достигна може би с пълно мнозинство. Имаше опити да се водят разговори да не бъде толкова крайно решението, да се изпрати поне някакво представителство от страна на нашата църква, но не се достигна до единомислие по този въпрос. Мотивите са различни. Разбира се, един от водещите мотиви е смущението, което предизвикват някои от текстовете, по-специално текстът за връзката на православната църква с останалия християнски свят. И тук наистина въпрос на подробна богословска разработка е да се вникне в тези текстове. И имаше едно решение, което преди това беше взел Светият Синов - да се отстояват определени позиции във връзка с този текст, т.е. да настояваме за промяна на някои термини или употребата им да бъде прецизиран в този текст, което за мен лично беше по-добрият вариант - да се отиде там на място, да се изрази нашата позиция пък ако не се получеше това, което ние бихме възприели, имаше вариант и да не се съгласим с окончателния текст, да не се подпише, да не се възприеме. Това е право вече на всяка църква. Но за съжаление с това решение ние се лишихме от тази възможност да изразим своите позиции, да дадем конкретни предложения за по-добри формулировки на тезите. Това бе един от водещите мотиви тъй като доста недобре се възприеха от православните християни и в България, и в другите държави се видя, че наистина нееднозначно се възприемат подобни текстове. Това е един от мотивите. Другото е, че все пак с доста неясноти и смущения се тръгна към провеждането на този събор и така се счете у нас, че има необходимост да бъде продължена подготовката за Събора и всъщност нашето предложение беше да се отложи за известно време събора. Ние не сме против провеждането на Събора, но евентуално за неговото отлагане, да се продължи подготовката, да се изчистят някои неясни положения, които би могло с не много време работа да бъдат отстранени и тогава вече в една малко по-спокойна и благоприятна атмосфера той да бъде проведен. И пак казвам, дори и в този вид на нещата, след като беше взето едно решение първоначално да участваме в Събора, да отстояваме определени позиции, моето лично виждане и мнение, което не съм искал да налагам, е, че по-добре беше да се отиде и да се отстояват тези позиции там или поне да се изразят по някакъв начин. Все пак чрез такива събори се осъществява, показва единството на църквата. За съжаление сега се вижда, че нямаме още готовност да участваме всички в такъв един голям наистина събор за цялата православна църква.
Водещ: Според някои анализатори именно по отношение на текста за връзката на православната църква с останалия християнски свят се правят опити за връщане на икуменизма. Виждате ли такава заплаха в текста, който предварително е гласуван и предоставен?
Серафим: Предвид формулировките, които има в този текст наистина някои могат да направят, и с основание, такива изводи. Но иначе в процеса на предсъборната подготовка, в която аз имах възможността заедно с Негово Високопреосвещенство Варненския митрополит Йоан да участвам в последните 2 години, мога да кажа, че няма такива нагласи в православните църкви. Има наистина отвореност за общуване, за диалог в по-голяма част от православните църкви, което, разбира се, е нормално тъй като има вече и много православни християни, които живеят в средата на преобладаващи други християнски изповедания. И неизбежно е да се стига до водене на диалог, но няма тенденция за извършване на някакви обединения, на някакви икуменически действия, които да застрашат целостта на православието или да предизвикат смутове и разделения.
Водещ: Отсъствието на Българската православна църква, на грузинската, на руската, сръбската също изрази резерви към провеждането на този Вселенски събор, ще има ли негативни последствия за Българската православна църква?
Серафим: Искрено се надявам да няма негативни последствия. В разговори с някои архиереи от други православни църкви имаме уверението, че те нямат такива намерения, нямат такива настроения по някакъв начин да изолират, да санкционират нашата църква, но проблемът е, че сами се поставяме в някаква изолация може би, дано да е само за този момент тъй като все пак участвахме доста време в предсъборната подготовка, не само през последните 2 години - и в годините назад във всички предсъборни процеси и форуми българската православна църква повече или по-малко е била представена, вземала е участие. Така че искрено се надявам това да е само от наша страна едно временно отдръпване и неучастие в тези общоправославни действия. И надявам се, наистина другите църкви да проявят разбиране и да не престъпят към действия, които биха довели до охлаждане на взаимоотношенията, до разделения, противоречия и неприятни последствия.