Св. прор. Михей. Св. мчци Теопемт и Теона. Преп. Синклитикия и Аполинария

/КРОСС/ Житие на св. пророк Михей

Св. пророк Михей произлизал от племето Юдово и живял във времето на пророк Исаия (VIII-VII в. пр.Хр.). Подобно на Исаия и той призовал развратилия се народ към покаяние и му напомнял безбройните Божии благодеяния.
"Народе Мой, какво аз Ти сторих и с какво те отегчих?" - викал пророкът от името на Господа.
"Аз те изведох от Египетската земя и от дома на робството те освободих... Възвестено ти бе в какво се състои доброто и какво иска от тебе Господ: да изпълняваш закона и да обичаш добродетелта и смирено да ходиш с твоя Бог" (Мих. 6:3-7,8).
След като посочва бедствията, на които ще бъдат подложени всички, които са забравили Господа, св. пророк Михей предсказва времената на благост и мир, когато ще се яви Спасителят:
"От Сион ще излезе закон и слово Господне - от Йерусалим" (Мих. 4:2).
Той указва и мястото, гдето ще се роди Спасителят:
"И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Юдини? От тебе ще ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е открай време, от вечни дни" (Мих. 5:2).

Светите мъченици Теопемпт и Теона

В първата година от повдигнатото от него гонение срещу християните, цар Диоклетиан пристигнал в Никомидия и като поставил тук множество идолски изображения, им отдавал поклонение.

След няколко дни в градските околности бил заловен Никомидийският епископ Теопемпт (той пръв пострадал в Диоклетиановото гонение срещу християните). Когато го представили на съд пред царя, той казал:

- Тези сребърни и златни, дървени и каменни богове, на които ти се покланяш, въобще не са богове, понеже те не могат нито да дишат, нито да говорят, нито пък да извършат каквото и да било добро или зло! А Всемогъщият Небесен Бог сътвори небето, земята и морето и всичко, което е в тях!

След като светият изрекъл това и още много друго за християнската вяра, царят изпаднал в гняв и му казал:

- Аз те извиках, не за да разсъждаваш, а за това ­ без излишни приказки да принесеш жертва на бог Аполон.

Свети Теопемпт отговорил на това по следния начин:

- На тези богове аз никога не ще принеса жертва и никога не ще се изплаша от мъченията, на които ти можеш да ме подложиш; защото е написано: "не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият". А ти, като имаш власт над моето тяло, прави каквото искаш!

Тогава царят заповядал да запалят пещ, за да хвърлят след това в нея светия епископ. Войниците разпалвали пещта от сутринта до обед, като се стараели да я нагорещят колкото е възможно повече. Тогава светият епископ им казал:

- Почакайте малко и аз ще ви покажа силата на моя Господ Бог, заради Чието свято име тази пещ се разпалва за мене.

След като изрекъл това, светият влязъл в нагорещената пещ и седнал в средата й. А войниците, като предположили, че той веднага е изгорял, си отишли оттам. Но в полунощ светият мъж излязъл от пещта и влязъл в царските покои, чиито врати сами се отворили пред него. Той събудил царя и му казал:

- Аз съм епископ Теопемпт, служител на Иисуса Христа. Аз не умрях, но съм жив, макар ти да заповяда да ме убият!

След като казал това, той отново отишъл при пещта и влязъл в нея. Щом видял светия мъж и чул словата му, царят се изпълнил с ужас и бил като онемял от силния страх. На сутринта той извикал войниците си и ги попитал:

- Хвърлихте ли в нагорещената пещ оня християнин, за когото ви заповядах?

Войниците отговорили:

- Ние направихме това, господарю, както ти ни заповяда ­ хвърлихме го в нея и той вчера загина в огъня.

Тогава Диоклетиан станал, отишъл заедно с войниците до пещта и там чул как, стоейки посред разпалената пещ, светият епископ пее и славослови Бога. Това извънредно удивилоцаря и когато светият излязъл невредим от пещта, той казал на обкръжаващите го: ­ Вижте колко е силно християнското вълшебство. Аз съм чувал, че християните извършват своите магии в името на някой си Иисуса.

След това царят заповядал веднага да хвърлят едно куче в пещта, за да видят дали то ще остане живо, както по чудесен начин останал цял и невредим епископът. Но кучето веднага изгоряло.

Щом видял това, царят казал на Божия човек:

- Аз ще те предам на най-жестоки мъчения, подобаващи за нечестивец; защото се убедих, че ти си прелъстител и вълшебник.

Царят заповядал да затворят светия мъченик в тясна тъмница и да не му дават нито хляб, нито вода до деня, когато сам той благоволи да го съди. Божият човек прекарал в тази тъмница двадесет и два дни без храна и вода, бидейки укрепяван от Бога. След като изминали тия дни, царят казал на войниците си:

Да отидем да видим дали още е жив оня християнин, или е умрял вече.

Когато го заварил жив и радостен, сякаш след царски обяд, Диоклетиан се разгневил и като извел блажения епископ от тъмницата, раздрал дрехите върху себе си и възкликнал: Вижте колко е силно християнското вълшебство!

Но блаженият епископ отвърнал на това:

- Докога, нещастнико, ще стоиш в своето заслепение! И докога не ще признаваш истинския Бог, в Когото вярвам аз! Защото Той ми даде сила и власт да те победя и да се извися над всички мъчения, които ти би изобретил за мене.

А царят, щом чул тия негови думи, заповядал да извадят дясното око на мъченика, а после да го отведат в тъмницата. Когато светият започнал да се моли, просияла необикновена светлина и в същия миг окото му оздравяло.

Щом узнал за това и видял светия мъченик, царят още повече се разгневил и казал:

- Кълна се в римския Аполон, че няма да се успокоя дотогава, докато не намеря по-силен вълшебник, който да може да разруши всичките ти хитрости и магьосничества!

След като изрекъл това, той заповядал да заведат мъченика отново в тъмницата. А сам разпратил укази по всичките му подвластни страни със следното съдържание: Ако някой вълшебник ­ пишел царят ­ може да разруши християнските чародейства, нека, колкото е възможно по-скоро, той да се яви при мен! За това той ще получи скъпи подаръци и големи почести.

И ето, дошъл един вълшебник на име Теона, който се явил пред Диоклетиан и казал:

- Според вашата заповед, аз дойдох, за да разруша, колкото е възможно по-скоро, християнското вълшебство. И аз непременно ще изпълня това, което ви обещах. Нека тоя християнин извърши пред мене каквото и да е чудо и аз, в твое присъствие, ще разруша всичките му дела.

Царят се зарадвал и казал на Теона:

- Но на мен ми се иска най-напред да видя някое чудо, извършено от тебе.

Тогава Теона помолил да доведат при него най-свирепия бик. Когато довели бика, Теона му прошепнал някакви думи и бикът в същия миг се разпаднал на две части и всяка половина паднала на земята отделно от другата.

Тогава изуменият цар възкликнал:

- Действително, ти ще можеш да разрушиш християнското вълшебство!

- Почакай още, царю - отвърнал му Теона, - и ще разбереш цялата необикновеност на това чудо.

След като казал това, той заповядал да му донесат везни и сложил върху тях двете части на вола, които се оказали съвършено равни по тежест.

След това Диоклетиан заповядал да доведат при него светия епископ Теопемпт и му казал:

- Зная, че ти си измамник и вълшебник! Този влъхв дойде от Египет и сега искам да узная кой от вас двамата е по-силен във вълшебничеството.

Тогава Теона казал на епископа:

- Аз ще покажа над тебе две действия на вълшебната ми сила и ако те не ти навредят, тогава и аз ще повярвам в твоя Бог.

Като приготвил от брашно две кръгли питки, той ги дал на епископа, за да ги изяде. Епископът ги взел и ги изял, на вкус те му се сторили сладки като мед и не му причинили никаква вреда.

Щом видял това, Теона се учудил твърде много и казал:

- Ще изпитам върху тебе още едно чудесно действие на моето изкуство и ако то не ти навреди, ще повярвам в твоя Бог.

След това взел чаша с вода, сложил в нея отровна билка и призовал на помощ най-могъщите бесове, за да направят по-силно действието на отровата. После дал питието на светията.

Когато светият епископ го изпил, без да претърпи ни най-малка вреда, Теона паднал в нозете му и казал:

- Няма друг Бог, на Когото може да се уповава човек, освен Единия Иисус!

А после се обърнал към царя:

- Аз съм християнин и се покланям на Разпнатия!

Щом чул това, царят изпаднал в голямо смущение и възкликнал:

- Големи са чудесата на християнските вълшебници!

После заповядал да отведат и двамата в тъмницата. Там светият епископ научил Теона на вярата, дал му ново име - Синезий (което означава „изпълнен с разум", тъй като той с чисто сърце проразумял и познал Христа Господа и Бога), и го кръстил.

На сутринта царят заповядал да доведат при него светия епископ и като преклонил глава пред него, му казал:

- Здравей, учителю на вълшебниците.

А после започнал да го убеждава да се обърне към нечестивата елинска вяра. Но когато светият отказал да принесе жертва на боговете, царят заповядал да го проснат на земята, с лице нагоре, и да привържат ръцете и нозете му към четири дървета. После наредил да донесат огромен отломък от един каменен стълб, който осем души едва могли да носят, и да го поставят върху корема на светията. Но светият епископ се помолил на Бога и в същия миг камъкът бил отхвърлен от невидима сила на няколко метра от него. Тогава Диоклетиан заповядал да повесят светията с главата надолу, а на шията му да привържат тежък камък и го оставил да виси така от сутринта до третия час на деня. След това той наредил да отрежат въжето, на което светият бил окачен. Той мислел, че при падането светият мъченик ще бъде пребит от тежкия камък и по този начин ще загине позорно. Но когато отрязали въжето, светият епископ, с помощта на Божията сила, паднал прав върху нозете си. Тогава мъчителят произнесъл над него смъртна присъда.

Светият се зарадвал и високо възкликнал:

- Благословен е Бог Отец на моя Господ Иисуса Христа, затова, че ме сподоби да стигна до този ден, който всякога съм желал! Моля Те, Господи, помени ме навеки в сегашния час!

След като изрекъл това, той преклонил колене и като положил главата си под меча, се представил в мир, изповядвайки Пресветата Троица.

После царят заповядал да доведат при него влъхва Теона, който повярвал в Христа. Щом се уверил, че нито с ласкателства, нито със заплахи ще може да го накара да принесе жертви на идолите, той заповядал да го хвърлят в дълбок ров и да го засипят с пръст. Довели и свирепи коне, за да тъпчат с нозете си земята, с която засипали светията. Така, засипан с пръст и дълго време тъпкан от краката на конете, свети Теона се преставил в Господа.

Своя страдалчески подвиг светите мъченици епископ Теопемпт и Теона, който е и Синезий, извършили в Никомидия, по времето на цар Диоклетиан, пребъдвайки под властта на върховния Цар - нашия Господ Иисус Христос, на Когото заедно с Отца и Светия Дух е славата во веки! Амин.