Надпреварата по идиотизъм в кабинета

Не вярвам, че ще стане така, но очевидно битката за това кой да е топ-идиота на четворната коалиция се оказа много по-тежка и оспорвана, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Стана така, че в надпреварата по публични идиотщини първоначалният любимец на всички Божидар Лукарски изчезна, стопи се в мъглата от ксенофобска истерия на Петър Москов, а сега вече и из фриволната тъпотия на образователния министър проф. Тодор Танев. Оставяме настрани хумберт-хумбертовските страсти на министъра. Нека да припомним - Хумберт Хумберт е главният герой в романа "Лолита" на Владимир Набоков, известен със своята страст към нимфетки, на която посвещава живота си. С което, разбира се, няма да твърдим, че министърът е пристъпил границите на закона, а, че си позволява фриволно поведение, което, да не дава богът на реформаторите, може да го доведе дотам.

Н снимката незнайно защо изпълняващият функциите на министър на образованието Тодор Танев.

Плашещото, разбира се, е нивото на безкрайна тъпотия, която личи от думите на Танев. Това е диагноза. Самоуверена кръчмарщина. Жълтения, придобила официален статут. Министърът на образованието си позволява да говори като селска клюкарка и да институционализира това като някакво ново, направо забранено знание. Абсолютно реформаторско самоубийство. И точно заради подобен тип наглост Ломоносов е обявен за нула, Асен Златаров също, Фредерик Жолио-Кюри изхвърлен на боклука. Това не е елементарно неуважение, това е опит да приложиш схематичното мислене на дясната амеба към целия свят. Резултатът е потресаващ.

Вчера, след като скандалът набра интернет популярност във фейсбук, Тодор Танев реши да се извинява. Неговото извинение обаче е ново ниво на падение, защото по същество в текста няма грам разкаяние, няма дори един атом осъзнаване, една молекула срам. Това е една хлъзгава самозащитна реч, която може да те отврати със степените на самодоволство в нея.

"Фредерик Жолио-Кюри наистина е променил фамилното си име, което не само през 20 в., но и сега е рядкост. Разбира се, че почитам постижението на всеки учен и мислител, който е дал своя принос за развитието на цивилизацията", казва министърът. И по същество замазва основния си гаф. А той е, че се опита да изкара Нобеловата награда на Кюри продукт на политическото му участие във френската съпротива. Само че Кюри взима наградата през 1935 година и няма как някой да каже, че тогава Съпротива е имало. Подобна каша в главата на ученик щеше да е забавна и симпатична. В главата на министъра на образованието тази каша е национална трагедия, защото очевидно говорим за достигането на нова дъно на интелектуалната мизерия.

Танев продължава: "Най-много ме заболя от намеците, че съм проявил неуважение към децата, които ми представиха постиженията си. Напротив - слушах ги много внимателно и съм възхитен от интереса им към науката". Нека някой журналист да отиде да го попита - какво точно са му говорили децата. Защото действията са му абсолютно неуважение. Младо девойче му говори, а министърът си щрака с телефона. Дезангажиран и отстранен. На него в нито един момент не му пука какво му говорят, гледа просто по-бързо да отбие номера. И точно поради тази причина случката с министъра на образованието се оказа изключително показателна и за състоянието на истинската свобода на словото у нас. Разровете внимателно мрежата и открийте в кои сайтове нямаше нито една дума за този гаф. Това са сайтовете, които обикновено най-много реват срещу цензурата. Именно подобни истории показват реално срещу какво е изправена свободата на словото у нас - срещу своите псевдозащитници.

"Уви, понякога неформалната реч крие рискове. Със сигурност е далеч по-безопасно да говорим с клишета, а също и да не се опитваме да отправяме предизвикателства към наследените догми", е апотеозът на министерската наглост. Значи да ръсиш глупости е предизвикателство срещу догмите. То и Кончита Вурст и Азис са предизвикателство срещу догмите. Те поне се борят чрез собствените си образи. Но да твърдиш, че си антидогматик, а в същото време да ръсиш лъжа след лъжа в клюкарски стил - това е брутална наглост. Няма нищо антидогматично в измамата. Не е бунт да подменяш истината. Няма нищо модерно в чалга-изцепките на един управленец.

Подобен жълтурски стил на знание е характерен за цялата истерясала прослойка от грантови ченгета. Подплатени с едри хонорари, те си мислят, че основен смисъл на живота им е да атакуват тези, които са неизмеримо по-големи от тях. Но в случая с Танев стана нещо. За първи път хората масово възнегодуваха срещу кръчмарския опит за набиване на канчета. За първи път масовото мнение колективно отхвърли опиянената от себе си идиотщина, която си въобразява, че с късна дата може да раздава каквито си иска оценки. Трябва да сте наясно с друго - Танев също е свършен като политик вече. Той се самоунищожи. Оттук-нататък всички ще чакат от него поредния бисер, всички ще искат да видят дали пък няма да спечели първенството за идиотщина в новата четворна коалиция. Чета "извинението" на Танев и си мисля, че този пич не е за подценяване. Има всички шансове да отнесе конкуренцията в този безкрайно голямо състезание.

Коментар на Александър Симов