МЕЖДУ ДВА СЕЗОНА, или Извънстоличен театрален релеф

/КРОСС/Шест спектакъла за възрастни и 4 за деца е равносметката на Родопския драматичен театър за първия сезон от неговото ново рождение. Той завърши с отворено писмо на своя директор, режисьора Крум Филипов, за което ДУМА информира. Писмото предизвика емоционален отклик, но дали ще има прагматични решения и помощ от страна на културното министерство и местната общественост - ще видим. Съпричастието към РДТ продължава, ето какво е написала живеещата в чужбина Александрина Делова, авторка на пиеси и на публицистични текстове:

(Тук курсив!!!)Пътувах неотдавна за Смолян, по път, който ми е скъп, и при скъпи ми хора. Наместо големия автобус от отминалите времена, на сектор "Осем" в Пловдив паркира маршрутка, която остана полупразна след Бачковския манастир! На Нареченски бани се качи възрастна жена, която протегна на шофьора петдесет стотинки. "До разклона!", въздъхна тя и намести бастуна си до древната пазарска чанта. До табелката за Косово жената бавно слезе и поде по трикилометровата си Голгота под адското слънце сама, посред гората. Не успях да я попитам дали не я е страх от мечки. После се замислих, че въпросът е безпредметен, и да я е страх, и да не я е страх, друг път за Косово няма.

Шофьорът продължи слалома между паднали камъни и незапълнени дупки, а аз се замислих за "мечките", за които говори в неотдавнашното си писмо директорът на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов". Струва ми се, че не в тях е главният проблем на смолянската Мелпомена. Както винаги, всичко опира до финанси. Билетчето от Смолян до Пловдив е десет лева. Плюс билета обратно - вече е двайсетачка. Добавете билета за самото представление. Умножете полученото на татко, мама и две деца. По една лимонада и сладолед за малките, по едно кафе за възрастните. Теглете чертата - половин минимална работна заплата. Колко са родителите, които ще могат да бръкнат спокойно в портфейла си за такава сума?

"Окръжен град сме, Боже!", вдигна ръце един от събеседниците ми. Значи не става въпрос единствено за Смолян, става въпрос за всички жители на окръга. Става въпрос за необходимостта държавата в лицето на Министерството на културата да осъзнае значението на театралната институция за своите граждани по градове и паланки. Лично аз виждам мисията на Родопския драматичен театър именно като "гостуващ" театър, със съответните технически и материални възможности да представя постановките си на място. Театърът да отиде при хората, а не те при него. Голяма част нямат нито финансовите, нито транспортните възможности да стигнат до театралната зала в Смолян. Това не ги прави по-недостойни зрители, това не ги прави по-малко жадни за високо изкуство.

Редно е културното министерство да извърши хаджилък в Смолян, но не със служебната или личната си кола, а по простолюдния начин, с обществен транспорт. Може би така ще стане възможно да разбере душата на чиновника, че за Родопския драматичен театър мерките за другите театри в България са неприложими. Смолянският театър не е само културна институция, той е олицетворение на наличието на държава, на грижите на България за всички нейни граждани. Нищо не пречи при техническа възможност театърът да представя творенията си в богатските квартали на Пампорово на една цена, а на съвсем символична, съответно субсидирана от културното министерство, цена да гостува на село Косово, с предварителна уговорка с кмета. Косовчани ще видят, че и тях ги имат за хора, ще видят, че София и културното министерство не са някаква митология, до която никой не може да стигне и никой не може да види.

А може и обратната връзка - театърът да бъде снабден със собствен транспорт, който по заявка да вози зрителите от малките градчета и селца, при набиране на определено количество желаещи, също при условия на субсидирани цени и транспорт.

Има много начини културното министерство да покаже, че го е грижа за Смолян и неговия театър. Всички българи са данъкоплатци и избиратели - значи грижата не е само за тези, които са на пеши разстояния до жълтите павета на столицата. Постоянно чувам как някой от държавните мъже се кахъри за навлизането на радикалния ислям в Родопите. Природата празно не търпи, там, където държавата излиза, влизат подобни страхотии. Следователно е въпрос на държавническо мислене Родопският драматичен театър да заема подобаващото място в борбата за оцеляването на българската държавност. Една проста сметчица би дала възможност на културното министерство да намери необходимите средства - пък ако щете и от фонда за борба с тероризма!
С уважение,...
(С незначителни съкращения) - (дотук курсив!!!)

Родопският драматичен театър е напипал вярната посока с детските спектакли - режисьор на "Копче за сън" от Валери Петров е известната актриса Емилия Ованесян, в представлението участват Румен Бечев, Искра Йосифова, Габриела Чакърова, Мариян Горцев и Мария Кумчева. В Смолян се играе и "Без светлини" - документален театър, който разказва за екстремния период през март, когато няколко села остават без ток, вода и телефонна връзка. Автор на проекта е Сергей Горянский, пряк участник в природното бедствие.
Готви се премиера, планирана за 17 септември, на "Ромео и Жулиета от Дуньово" от Крум Левов. Режисьорът Петър Тодоров репетира на добра воля с част от клуб "Зевзек" и с театралната трупа. Пародията е на родопски диалект. В спектакъла участват и певици, и гайдар от ансамбъл "Родопа", както и народен артист на Руската федерация, който от две години живее в Смолян. С този спектакъл завършваме цикъла на българската драматургия, казва Крум Филипов, и намерението ни беше да разширим търсенията си в сезон на балканската драматургия, бяхме предвидили словенска, македонска и турска драматургия, имах предварителни разговори с постановчици. През май обаче пристигна заповед на зам.-министъра да не се подписват никакви договори, т.е да няма никаква продукция, и всичките ми намерения отпадат.

В очакване на новия бюджет единствената възможност за театрите е да се спасяват с някакви резерви или да доиграват стари, в смисъл на познати заглавия. Преди Нова година особено раздвижване не се очаква.

На детските заглавия поставят акцент и в Драматично-кукления театър "Константин Величков" в Пазарджик.

На 9 септември ще бъде премиерата на "Хитрините на Лисан" - басня-мюзикъл по пиесата "Серенада" от Славомир Мрожек, постановката е на Георги Кайцанов, сценография и костюми - Светлана Урумова, участват Александър Братоев, Пламен Павлов, Ивет Сотирова, Ралица Стоянова, Детелина Стойчева. Но в театъра играят и "Хензел и Гретел" по Братя Грим, постановка на Владислава Джамбазова, "Косе Босе" от Рада Москова, режисьор е Злати Златев, "Дядо вади ряпа" и т.н. През септември на "Сцена на кръстопът" театърът ще покаже спектакъла на Владлен Александров по пиесата на Венци Кулев "Деветият ден".

Младата трупа на стария Габровски театър "Рачо Стоянов" е заслужила аплодисменти в Битоля на 30 юли, където на третия Шекспиров фестивал беше представен спектакълът "Ромео и Жулиета" на режисьора Петринел Гочев. Какво пишат за него в медиите: "Представлението "Ромео и Жулиета" от Шекспир на режисьора Петринел Гочев, което е едно от най-оценените през текущия театрален сезон в България, представи изключителна актьорска сръчност с режисьорска концепция, която изобилства с динамични живописни движения и хореография, много поразителна сценография с изискани визуални решения и модерно и провокативно изпълнение, което битолската публика прие изключително добре."

Близо 2000 варненци и гости на града аплодираха 150-ото представление на "Село, село, пусто село", създадено по най-популярните разкази на гениалния Чудомир, сред които "Лъжлив Съби", "Срещата на гробищата", "Не съм от тях", "Чакай аз да кажа". В спектакъла участва цялата трупа. Специален гост е актьорът Стефан Рядков. Режисьор-постановчик е директорката на театъра Невена Митева. Хореографията е направена от Лъчезар Захариев и включва стилизиран фолклор, музиката се състои от фолклорни преработки. В постановката има седем танцови етюда, които се преплитат с различните моменти от спектакъла. През сезона се играха с успех "Догодина по същото време" от Бърнард Слейд с Анна Петрова и Георги Кадурин, както и "Българи от старо време" със Стефан Рядков в ролята на дядо Либен. Амбициозната премиера на изминалия сезон е "Жана д'Арк", постановка на П. Гочев, с Гергана Змийчарова в главната роля, по пиесата на Ануи "Чучулигата" и откъси от Шилер, Керъл Чърчил и авторски текстове на екипа.

Сценография и костюми Рин Ямамура, композитор Ян Руменин. Спектакълът с премиера от май тепърва ще се играе още. В интервю на Елица Матеева режисьорът казва: "Деликатният шепот не е моята сила..., или по-скоро не е моето вълнение. Обичам дъски, неприкритата игра, обичам контрастите и големия формат - там можеш да се развихриш и да не счупиш нищо. С Жана беше същото, тя е такова чудо - малък човек, а развърта тежкото желязо на меча и обръща Историята! Има такава реплика, когато говори с Архангел Михаил: "Много е тежка френската земя за мен!" Тежка е, а това момиче на 16 я мята на гърба си и я понася нанякъде - взирам се в този образ и замирам, а после тръгвам към Жана! Съмнявам се, че съм успял да предам това вълнение в представлението, но имах тази възможност, което беше част от тази, незаслужената благословия."

С този спектакъл Габровският театър ще се представи на Есенния международен фестивал "Сцена на кръстопът" в Пловдив.

Три театрални трупи в три неголеми български града Смолян, Пазарджик, Габрово - всяка със своите проблеми и в търсене на своя път към публиката. Общото е, че предстоящия сезон ще посрещнат с несигурност, защото по средата на годината се извършват промени в начина на финансиране на сценичните изкуства и институции. Въпросите остават.

Източник: "Дума"