Кой кой е в тероризма?

/КРОСС/ За сериозните анализатори едва ли е изненада поредната терористична акция на територията на Белгия.

Нека тръгнем обаче от въпроса: какво се разбира под тероризъм? И да припомним, че до днес няма международно утвърдена дефиниция на понятието. Две от основните причини са, че тероризмът се разглежда едновременно и като престъпление, и като свещен дълг – оправдана реакция срещу потисничеството и налагането на мерзки практики; освен това, почти всички западни предложения – и академични, и международноправни – не приемат участието на държавата в организирането на терористични актове. Макар редица изследователи на проблема да изтъкват, че тероризмът е преди всичко държавна политика; че използването на терористични методи и форми от дадена държава е мотивирано най-вече от необходимостта за укрепване на вътрешното й положение, когато тази държава изпада в дълбока икономическа, социална и/или политическа криза; или когато цялостната й система е в упадък.

Чрез вътрешен тероризъм държавата сплашва и държи в подчинение собственото си население; чрез външен – преследва постигането на утилитарни външнополитически цели. Терористичната държава узаконява това средство със закони, обявявайки го за свой легитимен монопол и всеки опит за нарушаване на този монопол се преследва най-строго от същата тази държава и се обявява за тероризъм. Иначе казано, „легитимността” да се практикува тероризъм се основава на правото на по-силния. А целта на терора – от древни времена до наши дни – си остава плячката! Могат да бъдат приведени стотици примери за тероризъм – като част от политиката на плячкосване на държави като нацистка Германия, САЩ, Великобритания, Франция, Белгия…

Ето че стигаме до мотивите за избор на мястото на поредната терористична акция. Столицата на Белгия – Брюксел е щаб-квартира на НАТО и една от столиците на глобалния тероризъм. Ако припомним зловещите страници от собствената му история ще видим как на конференцията в Берлин през 1885 г. европейските колониални империи „подаряват” Конго като частно владение на белгийския крал Леополд II. Белгия, която днес стене под имигрантския напор и е жертва на поредния терористичен акт, в продължение на десетилетия експлоатира Конго с бруталност, многократно надхвърляща тази на европейските си колониални партньори.

„След като през 1960 г. извоюва независимостта си от Белгия, Конго можеше да се превърне в богата и напреднала държава, да стимулира развитието на Африка, каквито реални перспективи се чертаеха под ръководството на Патрис Лумумба, един от най-напредничавите африкански политици. ЦРУ обаче го набеляза за убийство, но белгийците изпревариха. Тялото му бе накълцано на парчета и разтворено в сярна киселина. САЩ и техните съюзници от НАТО подкрепиха убийствения клептоман Мобуту. До днес източната част на Конго е сцена на най-зловещите кланета в света. С подкрепата на САЩ враждуващи групировки продават на западните мултинационални компании природните богатства на страната срещу мобилни телефончета и други високотехнологични джунджурии…”, припомни наскоро в интервю за сайта truth-out и Ноам Чомски – един от най-ярките критични интелектуалци на Запада.

Преди десетина години прокуратурата на Белгия най-сетне склони да разследва убийството на Патрис Лумумба. Но така и не стигна до действителните поръчители и извършители. Поводът бе разсекретеното интервю с Робърт Джонсън, сътрудник на Съвета за национална сигурност на САЩ. Интервюто бе официално огласено през 2000 г. след разкритията на специалната комисия на американския Сенат за тайните операции на ЦРУ в Конго. Оказва се, че лично американският президент Дуайт Айзенхауер дава нареждане на ЦРУ „да се премахне този човек”. На изпълнителя на поръчката – тогавашният шеф на конгоанския генерален щаб полковник Мобуто, обещават „всичко”. В хода на вербовката Мобуто пита какво означава „всичко”? „Всичко, всичко…”, бил отговорът.

За осъществяване на операцията директорът на ЦРУ Алън Дълес командирова в Конго Сидни Готлиб – главен химик и специалист по отровите на ЦРУ – да ръководи плана по убийството. Превратът е осъществен от Мобуто, подпомогнат обаче от белгийски наемници, командвани от главореза Жулиен Гат. Шокиращите подробности около заговора и убийството на Патрис Лумумба са разбулени и от журналиста Дейвид Акерман в документален филм, излъчен по „БиБиСи” на 21 октомври 2000 г.

Зловещите удари на Запада върху земите на Близкия Изток и Африка не са преставали. Нахлуването на натовски държави в Ирак се оказва смъртоносно за тази страна, опустошена 20 години преди това от масирана военна операция, последвана от практически геноцидните санкции на САЩ и Великобритания. Бруталната окупация заедно с разрушенията и кланетата, възпламенява сектантски конфликт, който разкъсва страната и целия Близкоизточен регион. Инвазията прогонва милиони хора в съседни страни, които сами трябва да се справят с продукта на западните престъпления. Именно тези престъпления в не малка степен раждат чудовището Ислямска държава. В същото време турското правителство на Ердоган допринася за засилване на хаоса, като подкрепя екстремисткия фронт „Джабхат ан-Нусра” и други радикални джихадистки структури в Сирия и подлага кюрдите – основната сила, ефективно съпротивлявяща се на Ислямска държава – на „преднамерени кланета и депортация”, сочи Ноам Чомски.

Друг натовски удар унищожава Либия. Страната затъва в хаоса на враждуващите групировки и се превръща в база на потоците джихадисти и оръжия от Африка към Близкия изток. Впрочем, в различни части на черния континент – Судан, Чад, Сомалия, Конго, Руанда, Либерия, Сиера Леоне, Нигерия и другаде – от десетилетия бушуват междуособни локални войни, подстрекавани от бившите колониални метрополии, днес натовски държави. В такава ситуация изплува гневът на робите. И те стават лесна жертва на джихадистки внушения.

„Тероризмът атакува мирното население”, жалват се днес апологетите на глобалния тероризъм, удобно пропускайки терора, който сами са упражнявали и продължават да упражняват именно срещу мирно население.

Кой експлоатира – по-точно тероризира – в продължение на векове мирното население на Африка и земите от т.нар. Трети свят за собствено си възходящо развитие?

Кой хвърли атомна бомба над мирното население на Япония?

Кой изгори с напалм мирното население на Виетнам?

Кой бомбандира с уранови снаряди мирното население на Сърбия и Ирак?

Кой организира – бавно и настъпателно, чрез фондации и тинктанкове за фабрикуване на „правилни” идеи – драстичните ограничения, медийното зомбиране и практиките за социално изхвърляне, които водят до бавното и мъчително елиминиране на стотици милиони по света – все мирно население?

Кой търгува с локалния тероризъм в Афганистан, Пакистан, Ирак, Либия и другаде?

Кой, кой, кой…

Локалният тероризъм на джихадистите е рожба и отговор на глобалния тероризъм на бившите колониални, днес глобалистки натовски сили. Първият досега е избил хиляди; скърбим и отдаваме вечната си почит към жертвите и техните семейства. Вторият досега е избил стотици милиони; и продължава да избива! Може ли да се постави знак на равенство между двата мотива за престъпление? Кой кой е в тероризма тогава?

Локалният тероризъм ще изчезне, когато изчезнат причините за неговото появяване. Дотогава ще продължава. На мушката са бивши колониални империи – по-сетнешни учредители на НАТО, които продължават да вярват, че имат неотменимото право да експлоатират останалия свят.

Въпросът следователно е, какво дирят в този агресивен блок Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Полша, Австрия, Гърция, България – които никога не са били колониални държави и в продължение на векове са били (и продължават да са) обект на експлоатация? Правителствата им следва да се разграничат час по-скоро. Това е и най-сигурното средство да се опазят тези страни от ответни терористични актове на „потиснатите и унижените”.

Автор: Радко Ханджиев, в. “Дума”