Кандидатът на корабокрушенците

/КРОСС/ Да избере най-подходящия и силен кандидат, това е предизвикателство пред всяка политическа формация, която има аспирации към поста на държавен глава. В случая с Трайчо Трайков, претендентът издигнат след дълги родилни мъки от Реформаторския блок /РБ/, нещата стоят по различен начин. Основният проблем е не квалифицираността или "пригодността" на кандидата, а анемичността, противоречията и хаосът в политическата конфигурация, която го издига. Преди да откроя препятствията пред добро, запомнящо се представяне на г-н Трайков на президентските избори на 6 ноември, бих искал да се спра на неговите качества.

Веднага след като стана ясен претендентът на РБ за поста на държавен глава, към неговата личност светкавично бяха отправени два типа съмнения или критики: че г-н Трайков вече "бил изхабен", както и че имал "прекалено чиновническо излъчване", т.е. "не бил харизматичен". Тези "обвинения" според мен са неоснователни. 

Първо, Трайков печели симпатиите на много от избирателите на традиционната десница с биографията си на експерт в областта на финансите и енергетиката, специализирал в Австрия и Германия, работил в чужбина. Това че обикновено е сдържан и пестелив в изказа си, акцентирайки повече на съдържанието, според мен ще му помогне да изпъкне в кампания, в която празнодумците няма да липсват. Трайков също така познава дълбоките води на практическа политика. Този факт го прави по-подходящ от авторитетни фигури, интелектуалци като скулптора Велислав Минеков, например, на когото липсва такъв опит, какъвто трудно се придобива в движение (тук споделям оценката на Огнян Минчев). 

На второ място, в очите на поддръжниците на старата десница, които не питаят топли чувства към ГЕРБ, Трайков изглежда притежава и "героична биография". Досега няма еднозначна оценка за причините, поради които той се раздели с поста на министър на икономиката, енергетиката и туризма, който заемаше в периода 2009-2012 г. в първото правителство на Бойко Борисов. От една страна, Борисов определи министъра си като "най-голямата кадрова грешка", а според Цветан Цветанов Трайков получил място в управлението благодарение на доверието, гласувано му от парламентарната група на ГЕРБ, което впоследствие предал. От друга, малките десни партии защитиха бившия министър на икономиката.

При всяко положение обаче, влизайки в конфликт с министър-председателя по отношение на политиката на кабинета "Борисов 1" спрямо АЕЦ "Белене" и "Лукойл", Трайков показа, че може да защитава собствена, принципна позиция и не е във властта на всяка цена. Той се противопостави и на "големия шлем" защитаван от тогавашния президент Георги Първанов.

Трайков притежава имиджа на открит противник на засилването на влиянието на Русия в България. Това е достойнство, което няма как да бъде подминато или да остане неоценено от подкрепящите традиционната десница. 

Едно опасение, което можем да изразим относно г-н Трайков, е това дали, образно казано, той е достатъчно издръжлив "плувец"; доколко е мотивиран да се включи в надпреварата за "Дондуков" 2. От една страна, призна, че е хванал "морска болест" от политиката – със сигурност вълните на събитията и заплетената констелация от интереси на родната политическа сцена няма да станат по-малко буреносни, набраздени с подводни течeния или мъртви вълнения. От друга, както е известно, когато номинацията му за президент бе обсъждана, Трайков първоначално заяви, че предпочита да не бъде кандидат.

Нека да се върна обаче на тезата, която изказах в началото. Проблемът е преди всичко в хората, които издигат кандидата.

На първо място, Блокът е приключен проект. Заявих това още в края на миналата 2015 г. Дори опортюнизмът вече не може да сплоти тази хетерогенна формация. Кандидатурата на г-н Трайков може спечели добра подкрепа,само ако бъде представяна и налагана като нескрито предизвикателство към ГЕРБ. Това вероятно искат, очакват от своите лидери повечето избиратели на Блока. Проблемът е в крайно противоречивото отношение към кабинета "Борисов" 2, демонстрирано с отчайваща последователност от РБ. Става дума, разбира се за деструктивния за самите реформатори лайтмотив "хем вън от властта, хем вътре". Дори ако кандидатурата на Трайков бъде рекламирана като проява на дързост към политиката на ГЕРБ, тази закъсняла, половинчата решителност на РБ ще бъде класически случай, за който е подходяща народната поговорка след дъжд качулка. 

Трагикомичната случка с Божидар Лукарски, водачът на СДС, който постави под съмнение способността на РБ да застане твърдо зад Трайков (дали става дума за "неразбрана ирония" или има и автентичен "личен момент", защото Трайков призова през 2014 г. кандидатурата на самия Лукарски за министър на икономиката да бъде оттеглена – нека читателят сам прецени), е само симптом за размерите на центробежните процеси в лагера на реформаторите.

Усилията в Блока по издигането на претендент за най-високия пост в държавата, приличат на отчаяните, хаотични действия на корабокрушенци, които се опитат да построят лодка в открито море от отломките на техния потънал, злощастен плавателен съд. На всичко отгоре, някои от тях конспирират с и работят за акулите, които ги дебнат от всички страни Един от фундаментите на политическото мислене и стратегия гласи, че външната власт е функция от вътрешната; тоест, че тя зависи от наличието на ефективна комуникация и сплотеност в партийните редици срещу опонентите.

Второ, независимо от профила на кандидата, става ясно, че вече от РБ са разговаряли с ГЕРБ за евентуални съвместни действия на втория тур на президентските избори. Въпросът е принципен. Няма да е трудно избирателите на Блока да подкрепят политик, отстоявал позиции срещу ГЕРБ. Самият Трайков с изненадваща пъргавина обаче успя да задраска "героичната си биография", спомената по-горе, която вероятно е и най-голямото му достойнство. Той вече посочи, че ако не отиде на балотаж, ще даде подкрепата си за ГЕРБ ("освен ако няма големи резерви към кандидата" – твърде обтекаема фраза, с която кандидатът на Блока едва ли ще увеличи доверието към себе си). Ако от сега е ясно, че на втория тур доверието на поддръжниците на РБ ще бъде предадено, защото вкупом кандидатите и неговите лидери бодряшки ще призоват да се гласува за тандема на управляващата партия, цялото упражнение прилича на представление на несръчни комедианти в зле замислен цирк. Тази ненужна сценка или, по-точно казано, позорище, трябва да бъде спестена на публиката. 

Автор: Петър Чолаков ("Дневник")