Бързи реформи за лесни пари (и обратното)

/КРОСС/ Общинска полиция щяла да се включи в хайките по залавянето на нередовни пътници в градския транспорт на София? Нововъдението се налагало заради поскъпването на билетчето от 1 юни и зачестилите нападения срещу контрольори?

Уви, срещу гратисчиите отново ще се действа прекалено меко и затова горещо приветствам идеята на Христо Комарницки за поставянето на апаратура „туптящо сърце" на всяка спирка в столицата. Тя ще улавя учестения пулс на човека без билет, още преди да бъде арестуван и позорно извлечен с белезници от автобуса, По-нататък е възможно и да бъде програмирана така, че да издава ефективна присъда по бързата процедура.

Апаратурата обаче надали ще свърши работа срещу по-опитните гратисчии, нищо че беше чудесно рекламирана с операцията по закопчаването на незаконни мигранти по границата. Тези хора са обръгнали, обиграни, калени, някои вече са въоръжени, както стана безпощадно ясно покрай инцидента с лютивия спрей. И ето защо в столичния градски транспорт следва да се въведат доста по-крути мерки, които веднага ще предложа на вашето внимание:

Реформата се поема временно от вицепремиера и министър на образованието Меглена Кунева. Както знаем, тя е дялан камък и пасва идеално във всеки градеж (с изключение на т.нар. Реформаторски блок, но това е друга тема).

Оттук нататък Кунева прилага опита си от строго охраняваните матури, който беше насочен срещу дванадесетокласниците, и с лекота го пренасочва срещу новия си враг - нередовните пътници. По идея на МОН столичната община оборудва всяко превозно средство с камери, които записват не само картина, но и звук. Отделно се поставят специални устройства, които да хващат включени мобилни устройства. Преди да се качат на автобуса, от пътниците биват изземани ръчните часовници (може направо и чантите).

Средствата за закупуването на тази апаратура се осигуряват от нов местен налог, който се заплаща наред с данъците за жилище и смет. Тъй като софтуерът е скъп и се налага да се уредят десетки близки фирми, налогът е завишен поне тройно. Важно е също така да се знае, че контрольорите ще бъдат задължени да пишат актове само с черен химикал, осигурен от общината, каквито МОН вече раздаде на зрелостниците. По изчисления на Фани Давидова, сметката е горе-долу тази: „Химикалки - 44 000 лв. Охранителни камери плюс монтаж и свързване, средно по 3 камери от най-ниския клас - 864 000 лв."...

Има само един малък проблем. МОН организира грандиозен национален учителски събор, който ще събере 14 000 преподаватели от цялата страна. Това ще се случи съвсем скоро, на 19 юни, в столичната зала „Арена Армеец". Твърди се, че мероприятието ще глътне 2 млн. лева, но от министерството енергично опровергаха, че очакват да се вместят в бюджет от 100 000 лева. Оттам отрекоха и информациите за организиран кетъринг, уточнявайки, че на участниците ще бъде осигурена само вода. МОН обаче щяло да поеме транспортните разходи на учителите от провинцията, тъй като се очаква на събора да присъстват до 5 души от училище в зависимост от неговата големина.

Мисълта ми е тоест, че г-жа Кунева няма как да се разкъса между реформата в образованието и реформата в столичния градски транспорт. Най-малкото има опасност да се получи като с два (или повече?) пъти отхвърляния й проектозакон за борба с корупцията и гратисчиите да си останат ненаказани. Но решение, разбира се, има, то е съвсем просто и при това ще оправдае все пак планирания разход от 2 млн. лв.:

1.На събора се канят всички контрольори и общински полицаи в София. Това въобще не налага промяна в дискусията по „отваряне на образователната система към потребностите на обществото и повишаване на общественото признание на учителската професия", понеже тя така или иначе е зададена общо. Добре е наистина да отпаднат „образователната" и „учителската", но не е лошо да останат „приемане на харта, формиране на нагласи за бързо и решително осъществяване на промените, представяне на новите и основни моменти", които, по подобие на Кунева, също пасват на реформите във всеки сектор.

3. Учители и контрольори споделят опит едни с други, което е полезно и за двете страни. Така например може да се помисли за по-засилен контрол в училищата, отново с участието на общинска полиция. За посещение на училище се въвежда дневна такса от 1.60, с отстъпка за посещение през цялата учебна седмица - талон от пет билета за вход от 7 лв. Пести се левче, но не бързайте да се радвате, защото при ненаписано домашно се полага глоба от 50 лв., арест на ученика и въдворяването му в трудово-възпитателно училище, докато родителите не платят и акт от 400 лв.

4.Отделно за учениците се въвеждат униформи като тези на контрольорите в градския транспорт - светло сини ризи и тъмно сини костюми, с които те се задължават да се явят и на абитуриентския си бал. За разлика от „момчетосъссветлосиниякостюм" обаче, абитуриентите отиват на тържеството само с автобус, тролей или трамвай. В краен случай - с метрото, но пак за разлика от „момчетосъссветлосиниякостюм", заплащат допълнителна такса за по-луксозния и бърз транспорт от порядъка на 100 лв.

5.Ако някой в бъдеще реши да се опъва, на събора се обсъждат възможности за включването на гранични войски и въобще на армията, доколкото такава е останала. Най-удачно е контрольорите да се въоръжат, а един приятел е още по-радикален -„със снайпери, понеже физически не могат да огреят навсякъде." Предложението му е те да лежат върху покрива на някоя висока сграда и през мерника да следят кой не си дупчи билет или кой ученик не си плаща таксата за посещение на училище, та директно да се прицелват в нарушителите, вместо да губят време да обикалят...

Безвкусна шегичка е, отговорих му, но като се замислих, такава реформа е възможна във всяка област на обществения ни живот, включително в изборното законодателство. Крайно време, освен задължително, гласуването да стане и платено, особено за българите в чужбина. Като толкова хленчат за повече секции, хак им е една таксичка от 50 евро. А като не искат да плащат... вж. идеята на приятеля, която със сигурност ще се хареса на Валери Симеонов...

Е, то и задължителното гласуване не е чак толкова задължително, след като не са предвидени драстични санкции. И не само глоби, разбира се, а запориране на имуществото, отнемане на апартамента, дисциплинарно уволнение от държавна или общинска служба. Малка промяна в Наказателния кодекс обаче ще сплаши нарушителите с 3-4-5 годинки в затвор, или още по-лошото - да си закупят целогодишна абонаментна карта за градския транспорт.

Последното впрочем може да се съчетае отново с идея на МОН:

Министерството е на път от догодина да даде свобода на всяко училище за нови методи на преподаване и нови учебни предмети, както и да увеличи учебните седмици или да изнесе часовете сред природата. Вече ще има „иновативни училища", които ще извършват „целенасочена, планирана и контролирана промяна, чрез въвеждане на иновативни практики, с която се решават организационни и съдържателни проблеми в образователния процес."

Това наистина ще даде огромна свобода на учителите да преподават, каквото си пожелаят, но най-вече - където си пожелаят, стига да е иновативно. Така 31 училище, да речем, може да сключи договор с превозвача по автобусни линии 31, 3 и 1, и постепенно уроците да бъдат изнесени там. Освен редовните предмети, децата ще натрупат и богата житейска опитност, преди всичко в професионалната подготовка за българи. По уредбите ще звучи народна музика, по светлинните екрани ще текат извадки от „Под игото", пътем ще заучават и стъпките на българските хора.

Тъй като иновативните методи включват „ усъвършенствано управление, подобрена среда (!), нови преподавателски методи (!), различни учебни планове и програми и др.", няма причина иновативното обучение в градския транспорт да не върви в крак със закупуването на карта още от първи клас. И това въобще не е смела, камо ли непосилна задача, особено на фона на примера, даден от директора на 51-во СОУ в София, който участвал в изработването на стандарта: „Представете си в едно карловско училище да се въведе за 1-2 месеца интегративен предмет „Българско Възраждане", който да се изучава по български, история, география и музика. Така децата ще се потопят в този период, ще свържат отделните явления и ще се научат да мислят."

Аргументът с мисленето е силен, но нека не се лъжем. Производството на мислещи индивиди е крайно нежелателно, понеже на такива по-трудно ще им оскъпяваш билетчето и ще им пробутваш иновативни „реформи". Започнат ли да мислят, ще вземат и да се ядосат, а ядосат ли се...

МОН обаче взима мерки, което е успокоително. Реформата в образованието, която ще се прокарва с приетия миналата есен от ГЕРБ и Реформаторския блок изцяло нов закон за предучилищното и училищното образование, започва със... смяната на имената на държавните и общинските образователни институции от 15 септември. Това ще рече, че средните общообразователни училища (СОУ) стават СУ, езиковите и математическите гимназии се прекръстват на профилирани, а помощните - на Центрове за специална образователна подкрепа. Не по врат, а по шия, както се казва, все едно да прекръстиш трамвай 20 на 50. Само че покрай новите имена директорите ще трябва да сменят и трудовите договори, и печата на училищата. С други думи, пак ще се дадат едни излишни пари, и то за глупости, не за реформи...

Разбира се, предложенията ми могат да минат бързо и лесно, без дори да се усетим. И чак ме е яд, честно казано, как още не са сетили да въведат такса за пътници съобразно образователния им ценз. А защо не и за пешеходци между другото? Колкото по-прост - толкова по-малка такса, та текущият социален инженеринг окончателно да победи. И глоби, глоби, глоби, понеже на всичко свикваме и всичко си заслужаваме.

Любослава Русева

 „Редута"