Самодиви пазят крепостта Трапезица

/КРОСС/Дворецът крие огромно съкровище, което свръхестествена сила спасила от кражба

Самодиви пазят крепостта Трапезица във Велико Търново от векове. От поколения местните вярват, че именно те са опазили местността от турците по време на робството, а стъпките им могат да бъдат чути нощем из величествения хълм и до днес. Точно заради закрилата на чудните красавици мястото успява да се съхрани като едно от малкото, които са били изцяло християнски по време на турското робство, разказаха пред „Зодиак" запознати с легендите в района.

„Едно много красиво момиче, облечено в бяла рокля, се появявало на турците, които се опитвали да превземат хълма. В ръцете си развявало българското знаме и казвало „Тук е било българско и българско ще си остане". Всеки път когато турците се опитвали да го хванат, то се разтваряло като дим и изчезвало, преди да успеят да го доближат", разказа преданията историкът проф. Божидар Димитров пред „Зодиак".
Той добави, че легендите твърдят, че всеки път, когато турците са искали да превърнат църквата „Св. Четиридесет мъченици" в джамия и да построят минаре, то падало още същата вечер, колкото пъти да го вдигали отново.

Запознати с историята на крепостта разказват, че по времето на Второто българско царство  там имало царската монетарница. Намирала се до южния вход при Царева стъпка. Под нея имало подземие, в което се пазело царското съкровище. Под метална каменна плоча се криели стълби, водещи до тайна врата, която само царете знаели как да отключат.

Когато турците нахлули, цар Иван Шишман заповядал всичко да бъде пренесено в подземието. Царят проклел голямото богатство - дори и една монета да не послужи на враговете на народа му. Не след дълго време монетарницата се сринала. На мястото останали само купища камъни.

По-късно градът бил в ръцете на завоевателите. Те убивали, палели и грабели дворците и църквите, открили и монетарницата. Съкровището обаче ги поразило и заслепило очите им, а металната врата се заключила сама. Едва когато оставили всичко, което били заграбили, тя се отворила. Всички напуснали прокълнатото място, повече и не помислили да се върнат, а съкровището се търси и до днес.

Първият дворец на Асеневата династия

Крепостта Трапезица се намира на хълма, носещ същото име във Велико Търново, точно срещу Царевец. Преди дни бе открита реставрираната постройка с площ 660 кв. метра, която е изключително добре запазена.

„Установи се, че това е дворецът на Асеневата династия, която предхожда двореца на Царевец с няколко десетилетия. На Трапезица е бил първият столичен център на Втората българска държава. В този дворец са били българските царе Асен и Петър, Калоян, Борил и няколко години от царуването на Иван Асен II", обясни пред „Зодиак" проф. Божидар Димитров.

Местят царските покои заради проклятие 

Предполага се, че по времето на Иван Асен II царският дворец е бил преместен от хълма Трапезица на отсрещния Царевец заради проклятие, което погубило предишните трима български царе.

„Според някои теории се е вярвало, че мястото е прокълнато, защото предишните царе Асен, Петър, Калоян и Борил загинали от насилствена смърт. Затова дворецът е бил преместен на Царевец. Това става след победата при Клокотница, когато България се разширява много и обхваща почти целия Балкански полуостров и разполага с по-голям ресурс от данъци. Преместен е само дворецът на българските царе, но не и аристократичният квартал, където живеели всички богати и важни хора по онова време. Те останали на Трапезица, за да плетат заговори", разказа проф. Божидар Димитров.

По времето на Иван Асен II царският дворецът е бил преместен от хълма Трапезица на отсрещния Царевец

Църквата пазела мощите на св. Иван Рилски

Трапезица е много по-мистично и интересно място от Царевец, казват археолозите и историците. Там никога не са живели турци. Крепостта остава християнска територия дори и след падането на Търново под турско робство през XIV век. Някои от храмовете са продължили да действат чак до ХVII век.

На хълма са открити 19 църкви. Най-голямата е номер 8, в която са били пренесени мощите на св. Иван Рилски. Според повечето източници това се е случило в средата на XIV в. Тази църква е известна още от 1900 г. и оттогава за нея се знае, че e изградена през 1195 г., за да приюти мощите на светеца. По-късно е била разрушена от север и запад, но стените са издигнати наново. Вероятно е съществувала чак до 1469 г., когато мощите на светеца са пренесени от Търново в Рилския манастир.