Корпоративен бос стана отшелник - не понесе, че Тръмп е президент

/КРОСС/ В началото неговият експеримент нямаше име. След президентските избори в САЩ той реши да си почине от всички глупости на политиците.

Победата на Тръмп разтърси Ерик Хагерман. И той реши да протестира тихо. Тихо, но разтърсващо. Затова се закле пред себе си да избягва да научава новини за каквото и да е, случващо се в Америка след ноември 2016-а.

„Бях безкомпромисен. Идеята ми не беше просто да отклонявам поглед от екрана или да сменям темата на разговор. Бях като вампир. Чувствах се така, сякаш дори един фотон от Тръмп да ме беше облъчил, щях да се превърна в пепел", разказва Ерик за The New York Times.

Повече от година той се държи в шокиращо неведение относно политическия живот. И то във време, в което се пише американската и световна история. Уволненията на висши държавници. Русия. Лас Вегас. Забраната за пътуване. Pussyhats (движение срещу вулгаризмите на Тръмп). Оръжейните закони. Големите ядрени бутони. Търговската война с Китай. Той не знае нищо за тях.

„Гледам само прогнозата. Но тя е занимателна за мен. Скучно ми е, но това не ме дразни", споделя 53-годишният американец.

А неговата скука изисква старателно планиране. Той блокира всички социални медии, пуска си записи с бял шум в кафенето, абстрахира се от мърморенето на приятелите си.

Междувременно демократи, либерали и леви успяха да преживеят първата година на Тръмп по различни начини. Някои от тях съществуват по тънката каша на политическите анимационни шоута и онлайн петициите за импийчмънт. Други се разгръщат в социалните мрежи, превръщайки ги във вълнуващото място, където конспирацията е неразличима от истината. Трети се вдъхновиха да действат, кандидатирайки се за публична длъжност. А господин Хагерман стори точно обратното.

„Чувствам се емоционално по-здрав, отколкото някога съм бил. Следих новините десетилетия наред. И нищо не направих по въпроса", споделя той.

И въпросът е: Защо следим всички новини? Защо четем туитовете? Какво добро извличаме от това?

След като си зададе тези въпроси, той реши, че неговият експеримент се нуждае от име. И след като отхвърли „Ембаргото" и „Бойкотът", взе решение - „Блокадата".

И така, животът му в усамотената ферма продължи, обгърнат от разговори за английската архитектура, хранителните навици на прасетата, любимият баскетболен отбор на майка му и философията на Кант. Дни наред той нямаше нужда дори да вижда друг човек.

Което е странно, защото само допреди няколко години той е един от изпълнителните директори на една от най-големите спортни компании в света. Преди това работи за други огромни корпорации. Работният му ден продължава от 12 до 14 часа, а календарът му е запълнен за седмици напред.

Преди три години решава, че е спестил достатъчно и се мести във ферма в пустошта. Живее сам и никога не се е женил. В Сан Франциско има финансов съветник, който управлява инвестициите му. Но господин Хагерман дори не чете отчетите.

Денят му започва с 30-минутно каране до най-близкия град, откъдето си взима кафе с мляко. Бърза да стигне рано, преди в заведението да са се струпали клиенти, които нервно четат телефоните си. За да не долови някоя новина, той пуска бял шум в слушалките си. Но всъщност няма нужда от това. В кафенето всички го познават, знаят за „Блокадата" и не го ангажират с разговори, които ще го накарат да се чувства некомфортно. Приятелите му (малкото, с които общува) също се съобразяват. И казват, че всъщност е много приятно да не се говори за политика.

А г-н Хагерман наистина не знае нищо. Има само няколко случайни пробойни. Единия път той вижда списание в магазина, на чиято корица е Ким Чен Ун. Така разбира, че нещо става в Северна Корея. После чува в разговор между минувачи думата „Обамакеър", което значи, че здравната реформа пак се е върнала в новините. Извън това „Блокадата" е пълна, отбелязва The New York Times.

Но бившият мениджър не иска да спре дотук. Той е екзалтиран от новия си проект - „Езерото". Вярва, че с него ще допринесе за напредъка на американското общество. Преди няколко месеца той закупува 45 акра земя, където в миналото е имало мина за въглища. Имотът, недокоснат от десетилетия, е с девствена природа - елени, бобри, саламандри и балдахини на фона на величествени дървета. Там има и прекрасно езерце. Той смята това парче земя за шедьовъра на живота си. Планира да го възстанови и да го съхрани за хората. Обмисля да вложи голяма част от оставащите си пари в него. И да го дари.

Цяла стая в неговата къща е отделена за 3D скици на проекта. Наел е и местния еколог Гари Конли, който вярва, че тази земя може да се превърне в нещо специално.