Как Тръмп стана агент на Путин

/КРОСС/ Демократическата партия на САЩ си намери нов лозунг на своята предизборна кампания: „Тръмп е агент на Владимир Путин“. Засега, между другото, използването на този лозунг доведе само до това, че кандидатът на републиканците, ексцентричният милиардер, за първи път през предизборната кампания изпревари в допитванията на общественото мнение бившия държавен секретар Хилари Клинтън.

Ръководството на Демократическата партия, действайки на принципа „за победата всички методи са добри, колкото и лошо да миришат“, реши да превърне собствения си вътрешнопартиен позор в електорално преимущество.

Става дума за скандала с изтичането във „Уикилийкс“ (Wikileaks) на кореспонденцията на Националния комитет на партията, който се разрази тъкмо в навечерието на партийния конвент по издигането на кандидата за президент. Оказа се (а такива подозрения имаше и по-рано), че апаратът на партията по всякакъв начин е пречел за честното провеждане на първичния избор, работейки против Бърни Сандърс и в полза на Хилари Клинтън. Председателят на Националния комитет на демократите, г-жа Деби Васерман Шулц, замесена в мръсна история с използването на „административен ресурс“, бе принудена да подаде оставка веднага след конвента.

И ето че сега, както някои руски ура-патриоти за всичко винаги виждат вездесъщия Държавен департамент на САЩ, така и американските демократи обявиха, че хакерският пробив на партийната кореспонденция е дело на Путин. А по-точно на руски хакерски групи, работещи или за Федералната служба за безопасност (ФСБ), или пък за военното разузнаване (ГРУ). Тезата бе подхваната на равнище ФБР и от видни членове на апарата на Барак Обама. Журналисти от пула на държавния секретар Джон Кери изкрещяха въпрос-обвинение към Сергей Лавров по време на преговорите в Лаос. За това си поведение те бяха помолени да… от Сергей Викторович, който на английски им каза, че не иска „да използва дума от четири английски букви“.

В същото време самият президент Обама се спря на половин крачка от произнасянето на официални обвинения по адрес на Москва. „Всичко е възможно“, само каза Обама, когато го попитаха дали руснаците са могли да повлияят на американските избори, за да накарат избирателите да гласуват за Тръмп. „Доналд Тръмп не веднъж е изказвал възхищение от Владимир Путин. И мисля, че в Русия доста благоприятно отразяват компанията на Тръмп“, допълни той.

Излиза, че един от основните смисли на предизборната кампания в САЩ, ръководейки се от такава трактовка, е да се избере такъв президент на САЩ, който да не е мил на президента Путин. По-важни проблеми Америка няма.

Едуард Сноудън не можа да подмине случващото се с мълчание от своето руско политическо убежище. Той припомни, че Агенцията за национална сигурност и ЦРУ имат програмата XKeyscore, пусната още през 2013 година, която позволява да се определи точно откъде е тръгнала хакерската атака. И на времето, когато ставаше дума например за пробива на хакери от КНР на сайта на компания „Сони“ (Sony), беше направено именно това.

А пък администрацията на САЩ сега основно се ограничава или с намеци, или пък в обвиненията си се позовава на частни компании, специализирани в областта на киберсигурността.

Както и да е, но използването на толкова странно оръжие против Тръмп като собственото мръсно бельо, може да има непредвидени последици за демократите.

Първо, на грамотните политически технолози им е известно, че прекомерната „отрицателна кампания“, очернянето, както се казва в Русия, може да доведе до обратния ефект: този, когото опонентите обрисуват като изчадие адово, от определен момент само започва да трупа точки, та нали не бива, видите ли, човекът да бъде „накисван“ толкова безпардонно. И Тръмп сега за първи път изпревари Клинтън в допитвания с близо 3-5%.

Второ, както язвително отбеляза в отговор на обвиненията на демократите един от идеолозите на десните републиканци Патрик Бюкенън, Америка „сама първа започна“ да се намесва в политиката на други страни още от времето на Студената война, използвайки за целта както всевъзможни нетърговски организации или НПО (което пък, на свой ред, предизвика ответна реакция по ограничаване на дейността им, включително и в Русия, в КНР, а неотдавна и в Израел), така и разни методи на подслушване и следене в интернет.

Освен това, подчертава дебело Бюкенън, ако пък руснаците наистина са хакнали кореспонденцията на демократите, то те трябва да бъдат предложени за журналистическата награда Пулицър за разкриване на мръсните методи на манипулация и подкопаване на принципа на честните избори.

Именно така постъпи в началото на 70-те години вестник „Ню Йорк таймс“ (The New York Times), публикувайки секретни документи на администрацията на Кенеди и Джонсън по подготовката на Виетнамската война. Тогава бяха разкрити твърде мръсни методи, включително и провокации. Именно за публикуването на тези „документи на Пентагона“ вестникът бе удостоен с наградата Пулицър през 1971 година. Защо сега да не бъде награден Путин, ехидно казва Бюкенън.

И аз донякъде съм съгласен с него. Все пак от публикуваните от„Уикилийкс“ почти 20 000 писма на апаратчици на демократите излиза, че Хилари Клинтън не е победила съвсем честно на първичните избори. И Тръмп няма абсолютно нищо общо с това. Както и Путин.

Автор: Георгий Бовт

Източник: “Руски дневник”