Комичният край на "руската намеса"

/КРОСС/ Развитието на аферата предизвиква само присмех

Докато светът все още се опитва да се справи с последиците от решението на американския президент Доналд Тръмп да се изтегли от ядрената сделка с Иран, в самата Америка продължава лова на вещици, свързан с т.нар. руска намеса в изборите за президент през 2016 г. и уж „съглашателството“ между Тръмп и Русия.

Изумително е, че година и половина след началото на този скандал той все още е централна тема в американските медии, особено тези, които по един или друг начин симпатизират на Демократическата партия, въпреки че от всички фойерверки досега може да се извлече твърде малко субстанция. Самият Тръмп пък предприе немалко действия, които показват, че е много по-склонен да се поддаде на натиска на местните елити, отколкото на влиянието на Владимир Путин. И макар и досега да призовава (поне от време на време) за нормализиране на отношенията с Русия, поведението му рядко е насочено в такава посока.  Конспирацията с мистериозното руско влияние обаче си тече необезпокоявано и се приема абсолютно безкритично от учудващо голям брой обществени фигури в американския публичен живот. Въпреки отсъствието на каквито и да е сериозни доказателства за това. Нещо повече, параноята и желанието да се докаже истинността на тази теза стига вече дотам, че Путин и неговите тайни агенти надничат зад всеки ъгъл, а при всяко неблагоприятно за нечии очаквания развитие на нещата започват да се търсят подлите руснаци.

Истерията покрай вмешателството на Русия стигна дотам, че бе назначен специален прокурор, който със своя екип да разследва руската следа. Така се стигна до този февруари, когато Робърт Мълър – между другото, директор на ФБР в периода 2001-2013 г. – внесе обвинителен акт срещу три компании и 13 лица, като заговорници в обширна схема да „се намесят в американската политическа система, включително изборите през 2016 г.“, като са задействали „информационна война“ посредством социалните медии. Пред публиката собственикът на компанията бе описан като „личния готвач на Путин“, тъй като освен компания за интернет реклама притежава и фирма за кетъринг, а връзките с Кремъл се доказват с „получаването на множество обществени поръчки“. Случайно или не, документът обаче не навлиза в повече детайли относно тези близки връзки на компанията „Конкорд мениджмънт енд консултинг“ с руското правителство и широката публика е оставена в неведение за конкретните измерения на тези обществени поръчки, тъй като не е изброена нито една такава. Въпреки това обаче обвинителния акт твърди, че именно  тази компания е била „основният източник на финансиране на руските операции за намеса“ и освен това компанията се е опитала да скрие своите опити да финансира интернет тролове, като нарочно и заблуждаващо е маркирала тези плащания като „плащания за поддръжка и развитие на софтуер“. Целта на цялата операция е била да се поляризират мненията на американците – разбирай да бъдат отклонени от официалната линия – и по този начин те да изберат несистемния кандидат Тръмп вместо пълното олицетворение на системата Хилъри Клинтън.

Нека оставим настрана факта, че 13 души много трудно могат да повлияят на нация с над 300 милиона население, дори това да беше истинската цел, да оставим настрана факта, че много от посланията/рекламите, публикувани от фирмата, и въпросните 134 души дори не са били свързани с политика, да оставим настрана факта, че рекламната агенция, посочена като изпълнител на пъкления план, е публикувала реклами, насочени далеч не само към американската публика, а и към много други страни по света, да оставим настрана факта, че именно това е работата на всяка такава фирма. Най-изумителното в случая е, че американските власти в лицето на Робърт Мълър са очаквали номерът да мине.

На война с воден пистолет

Тъй като американските съдилища нямат юрисдикция на територията на Руската федерация, а между двете страни няма спогодба за екстрадиция, донякъде логично Мълър, както и цялата кохорта заинтересовани лица, които стоят зад него и обвиненията, не са очаквали да се стигне до реални действия и реален съдебен процес. САЩ вече имат опит в подобни дела – така например съвсем наскоро държавата Иран бе осъдена заради атентатите от 11 септември 2001 г. и според решението на американския съд трябва да изплати компенсации на семействата на жертвите. Въпреки че „Ал Кайда“ и Иран никога не са изпитвали особени симпатии един към друг, дори напротив. А и основните извършители и вдъхновители на атентатите бяха от Саудитска Арабия. За враждата между Рияд и Техеран изобщо няма какво да говорим. Но тъй като заради абсурдността на обвиненията, заради заплаха от арести и тормоз само при стъпването на американска земя (иди после доказвай, че нямаш сестра) и заради ненужните юридически и всякакви други разходи стандартната процедура в такива дела е, че обвиняемите не си правят труда да се явят в съдебната зала, присъдата е факт. Вероятно заради това Мълър и компания дори не са се постарали да опишат подробно уж неопровержимите доказателства, с които разполагат. Логично би било да приемем, че такива наистина има – все пак става дума за бивш шеф на ФБР с дълга юридическа кариера и за американската съдебна система, възхвалявана като една от най-стриктните и справедливи съдебни системи на света.

Вероятно от същата презумпция са изхождали наетите от „Конкорд мениджмънт енд консултинг“ американски адвокати, когато миналия месец поискаха достъп до доказателствените материалите на обвинението във връзка с 51 фактологически твърдения, съдържащи се в обвинителния акт. В американската съдебна практика този процес се нарича “discovery” и е съвсем стандартна процедура. Както пишат обаче множество американски медии, този не особено изненадващ ход на защитата е хвърлил в пълен шок екипа на Мълър - тъй като те изобщо не са очаквали някой да отговори на обвиненията, а още по-малко да наеме адвокати и да предприеме действия за установяване на истината. В началото на този месец екипът на Мълър отказва исканията за достъп до документацията и вместо това заявява, че, докато съдът не успее да установи дали „Конкорд мениджмънт енд консултинг“ е призована редовно, няма смисъл да се започва въпросната процедура. Според отговора на държавното обвинение това е особено вярно "в контекста на това дело, което включва чуждестранен корпоративен обвиняем, контролиран от друг, индивидуален чуждестранен обвиняем, които вече са поискали предоставянето на чувствителна разузнавателни данни и информация, свързана с националната сигурност и международните отношения". Съответно прокурорите поискаха над един месец отсрочка на старта на делото, вероятно за да могат да се подготвят. Съдията обаче отказва, тъй като законът не позволява такова нещо.

Един предизвестен край

Още тук дори множество американски коментатори започнаха да се съмняват в събраните по делото доказателства, като популярното издание "Политико" дори предрече, че може да се стигне до доста унизителен край на делото и оттегляне на обвиненията от страна на прокуратурата, като все пак оправдава това с евентуалното нежелание на екипа на Мълър да разкрие чувствителната си информация. Но според разследване на "USA Today", чийто репортери са прегледали всяка една от 3517-те публикувани до момента от комисията към американския конгрес, занимаваща се с разузнаването реклами, само около 100 изразяват подкрепа за Тръмп или опозиция спрямо Клинтън. По официални данни на фейсбук компанията е изхарчила около 100 хиляди долара за реклама в дните преди изборите (а всъщност част от рекламите са продължили да бъдат показвани и след изборите, което показва, че вероятно те са имали чисто и просто комерсиална цел). Сравнете това с 81 милиона щатски долара, похарчени от кампаниите на Тръмп и Клинтън за реклама само в интернет. С две думи, уликите срещу компанията са в най-добрия случай косвени. Още по-малко може да се говори за някаква координирана кампания от страна на руската държава. А да бъде сметната и за успешна на всичкото отгоре изисква специален полет на въображението.
Но дори да приемем, че все пак е имало някакъв заговор, колкото повече напредва процедурата, толкова повече пробойни зейват в обвиненията. 
Миналата сряда делото на Мълър за пръв път влезе в съда за прочитане на обвинителния акт. Според съобщенията съдията Майкъл Харви е попитал наетия от „Конкорд мениджмънт енд консултинг“ адвокат Ерик Дюбелие дали ще представлява също и кетъринг компанията, която също е включена в обвиненията като една от трите фирми, повлияли на изборите. "Ами "Конкорд кетъринг"? Правителството отправя обвинение, че има някаква връзка. И тях ли ще представлявате? И за тях ли ще четем обвинителния акт?", попитал Харви. "Не. И причината за това, Ваша чест, е, че според мен имаме ситуация, в която правителството обвинява добре известния сандвич с шунка", отговаря Дюбелие. "Сандвич с шунка" е жаргонен израз в полицейските среди в Америка, който се използва за подхвърлено от разследващите оръжие, което на свой ред после се използва като доказателство срещу обекта на разследване. Дюбелие продължава: "Компанията не е съществувала като юридическо лице в периода, за който говори прокуратурата. Ако в по-късен момент те успеят да ми покажат, че е съществувала, може би ще ги представлявам. Но за днешното заседание това не е така". Трудно е да се коментира такава огромна фактическа грешка по друг начин, освен с насмешка. Тепърва предстои да видим как ще се развие това дело, но първите индикации показват, че пропагандираната в продължение на толкова време конспирация явно няма да се окаже чак толкова конспиративна, а американските служби вероятно ще понесат сериозен удар по репутацията си и още повече присмех. Предвид, че останалите нишки в аферата "Русия" също не се развиват по желания безспорен начин, на САЩ ще остане единствено възможността да налагат едностранно санкции, докато стават все по-ирелевантни в хода на световните събития - както е видно от действията им спрямо Иран.

С мисъл за бъдещето

Логично и разбираемо е желанието на външната политика на САЩ - независимо от моментния й ръководител - да демонизира Русия с оглед нейния възход през последните години и де факто провалите на американските интервенции в Близкия изток например. И докато от геополитическа гледна точка мотивът да бъде притискана Русия е явен, някои фактори в САЩ имат и личен мотив, предназначен за вътрешната сцена. На първо място сред тях е Демократическата партия. Въпреки непрестанните провали на теорията за руската намеса, още отсега се говори за руска намеса и в следващите избори в САЩ, които са тази есен - т.нар. междинни избори за Сенат. 
Загубата на Хилъри Клинтън (най-подготвения кандидат) от Тръмп (най-неподготвения кандидат) представляваше най-ниската точка в една спирала от изборни загуби за демократите, вследствие на която те изгубиха над хиляда места на национално, щатско и местно ниво. Въпреки това обаче партията отказва да признае собствените си недостатъци или да промени политиката си. Още отсега може да заложим произволна сума пари, че ако демократите отново не се представят според очакванията си, за това ще бъде обвинен Путин. А ако пък спечелят, то ще е въпреки него. 
Последната гениална идея на ръководството на демократите е да заведат дело срещу Русия, кампанията на Тръмп и сайта "Уикилийкс". Целта на това ПР упражнение е очевидна, но вече дори в техните собствени среди започва да проличава умора от постоянното натякване, че някой друг е виновен. "Ние знаем, че тази администрация е пуделът на Путин", заяви председателят на Националния комитет на демократите Том Перез при представянето на делото. Това заявление обаче влиза в директно противоречие с изявленията на някои от влиятелните тинк танкове в САЩ, които изглежда имат значително по-трезв поглед. В тях ясно се отбелязва, че "администрацията на Тръмп предприе стъпки, които администрацията на Обама не посмя да направи", а Путин трябва да работи с "администрация, която се оказа значително повече на страната на "ястребите", отколкото той си е представял". Няма отговор на въпроса, ако наистина Тръмп беше марионетка на Путин, как се получава това необяснимо противоречие? Вместо това Русия е превърната в универсално обяснение на всички злини, особено от демократите.
Но консенсусът в партията вече не е така монолитен както преди година, да речем, и вече започва да се чуват и скептични гласове. Конгресменът Джаки Спайър заяви, че делото "не е в интерес на американския народ", докато говорител на сенатора Клеър Маккаскил го нарече "глупаво отвличане на вниманието". Най-точно може би беше определението на общински ръководител на партията от щата Охайо, който се оплака, че "това е единствената пиеса, която Националният комитет на партията играе от 2016 г. насам. Докато Тръмп постоянно говори за работни места и икономика, ние говорим за Русия". Почти сигурно е, че същото мисли и средностатистическия избирател.
В този смисъл, ако наистина Тръмп е под контрола на Владимир Путин, глупавите и съшити с бели конци, но защитавани с комсомолски плам постановки за руската намеса в изборите, ще се окажат най-добрата подкрепа, на която той би могъл да се надява. Дори самият всемогъщ (според теориите, които привиждат дългата му ръка навсякъде) руски президент не би могъл да му осигури по-добра. И ако истерията и щраусовото поведение продължават по начина, по който наблюдавахме досега, това ще се превърне не само в подарък за Тръмп, а и за Путин, доколкото неговата популярност и тази на Русия по света ще расте все повече за сметка на американския политически цирк. Напълно е възможно руската афера някой ден да се изучава в учебниците по история като пример как не се прави политика.

Източник: Вестник Дума брой 91