Тръмп и Сандърс стреснаха Буш и Клинтън

/КРОСС/ Макар че президентските избори в САЩ са още далече, изненадите вече са налице. Милиардерът Доналд Тръмп оглави класациите сред привържениците на Републиканската партия, а „антимилиардерът" Бърни Сандърс, който се бори за номинацията на демократите, събира на обществените си прояви тълпи, за каквито никой от съперниците му, включително и Хилъри Клинтьн, не може да мечтае. В този смисъл смятаната за фаворит на партията си г-жа Клинтьн и водещите републикански кандидати Джеб Буш и Скот Уокьр имат сериозни причини да се безпокоят за политическите си амбиции.

Сандърс, който е сенатор от Върмонт, избран като независим социалист, но се бори за кандидатурата на демократите, недвусмислено заяви пред симпатизантите си в щата Айова: „Кампанията ми изпраща силно и ясно послание към класата на милиардерите: тяхната алчност разрушава Съединените щати. Тази страна принадлежи на нас, а не на шепа милиардери".

Интересното е, че и милиардерът Тръмп печели все по-голяма подкрепа сред американците със средни доходи. „Защо, за Бога, подкрепят милиардер?", пита коментаторът от New Yorker Джеймс Суровецки и сам дава своята версия: „Невъзмутимата наслада на Тръмп от богатството му работи в негова полза, защото той прилича на обикновен човек, който още не може да свикне какво е да си богат. Плюс това парите му дават възможност да се представя като някой, който не може да бъде купен".

Професорът от Университета в Тенеси Глен Рейнълдс има друго обяснение за неочаквания успех на двамата извънсистемни кандидати: „И възходът на Тръмп, и този на на неговото съответствие при демократите Бърни Сандърс е признак, че все повече хора не се чувстват представени от обикновените политици". Според Рейнълдс двамата могат да разчитат на вота на разочаровалите се гласоподаватели, на които им е писнало от династиите Буш и Клинтьн.

Нито Тръмп, нито Сандърс имат нещо общо с партиите, за чиито кандидатури се борят. Тъкмо напротив - през 2004 г. Тръмп обяви, че се чувства „много повече демократ", през 2012 г. отказа да се присъедини официално към партията, но по собствените му думи дарил значително повече пари за демократите и техните кампании.

Сандърс се гордее със своята независимост. Седемдесет и три годишният сенатор описва себе си като „демократичен социалист", а по-рано тази година каза, че е „извън двупартийната система и се бори както с републиканците, така и с демократите". Затова не е изненадващо, че никой от двамата не се чувства задължен да играе според партийните правила. Тръмп се нахвърли с яростни критики към авторитетни републиканци като Джон Макейн, с което наруши утвърденото още от Рейгън правило никога да не се напада публично съпартиец. Действията му обаче имаха ефект - непосредствено след атаката рейтингът му скочи и Тръмп се утвърди на първо място сред предпочитанията на избирателите-републиканци.

От своя страна Сандърс се зарече да не отправя лични нападки срещу Хилъри Клинтън, при все че в Демократическата партия подобни действия не са необичайни. Самияттой твърди, че никога през живота си не е водил негативна кампания срещу опонент. Но левичарските му позиции по редица въпроси сами по себе си представляват мощна критика към семейство Клинтън, чийто политически центризъм определя политиката на демократите от `90-те години насам. Така че на него не му се налага да споменава името Клинтън, за да атакува политическия им проект. Сандърс често се хвали, че е „независимият с най-дълъг стаж в историята на американския Конгрес", а през 2006 г. стана първият социалист, избиран някога в Сената на САЩ. Всъщност сега се бори за кандидатурата на демократите от чисто прагматични съображения - в условията на американската двупартийна политическа система това е единственият му шанс да се включи реално в надпреварата за Белия дом.

Реално погледнато, дори и да се преборят за официалните кандидатури на Републиканската и Демократическата партия, Доналд Тръмп и Бърни Сандърс ще останат чужди тела за системата. Ако успее, потомъкът на шотландски и германски имигранти Тръмп ще е първият републикански кандидат, който не е заемал избираем държавен пост от 1940 г. насам. Колкото до сина на полски евреи Сандърс, той ще е първият президент-социалист в историята на Съединените щати.

Иван Гуляшки
„Банкеръ"