Хората нямат работа, но и за работата няма хора

/КРОСС/ За шефовете е по-добре да инвестират в служителите си, а не да търсят кадри навън

У нас има 4,403 млн. души в трудоспособна възраст. Осигуряват се около 2,735 млн. души, което е около 62%. Това означава, че около 40 на сто от сънародниците ни в трудоспособна възраст не работят. Да кажем, че около 60-70 хиляди са студентите редовно обучение, процентът на неработещите твърдо остава близо 35% от населението в трудоспособна възраст. Безработните са 13%, къде са останалите?

Има около 780 хил. души, които нито работят, нито учат и са извън системата на бюрото на труда. Понятието "обезсърчени" мисля, че трябва да оставим в миналото, защото, общо взето, това е показател, че трудът не е ценност за част от българите. По данни на Еврокомисията активността на пазара на труда у нас е най-ниска. Най-лошото е, че над 300 хил. от неработещите у нас са млади хора, които разчитат на доходи от незнайни канали или издръжка от родители. Вероятно част от тях са в сивата икономика и не се осигуряват. Освен това се наблюдава и нарастваща активност към бързо и дори изпреварващо пенсиониране. Делът на хората, които се пенсионират по болест, е увеличен с 12%. Причините за тази вълна на пенсиониране са промените в законодателството и необходимостта да се увеличи пенсионната възраст. Немалък брой

хора на 50-55 г. отпадат от пазара на труда

и не могат да си намерят работа. На фона на демографската криза у нас статистиката е стряскаща. Всяка година от пазара на труда отпадат по 40-50 хил. души. Елитът ни - едни от най-интелигентните млади хора, които завършват средното си образование, заминават да учат в чужбина. В това няма лошо, но малцина от тях се връщат у нас впоследствие. Причините за всичко това са комплексни. Първо, политиките на пазара на труда, въпреки основните средства, не са достатъчно ефективни и активността на хората е твърде ниска. Освен това живеем във времена, в които едно завършено висше образование не означава нищо. Необходимо е да си гъвкав, да се преквалифицираш, да опресняваш знанията и уменията си. Говорим за т.нар. учене през целия живот. Второ, българското висше образование създава безработни. Около 60 на сто от завършилите вуз у нас работят на позиции, изискващи средно образование.

Така е структуриран плам приемът по специалности и професионални направления, че не отговаря на потребностите на икономиката. Имаме струпване на специалисти в областта на икономиката, публичната администрация, а пазарът изпитва остър дефицит за инженерно-технически специалности - софтуерни инженери и високотехнологични специалисти. Тази диспропорция е заради това, че все още нямаме работеща система за прогнозиране на потребностите от квалификация. Държавната поръчка се базира на данни, придобити със субективни средства. По-стряскащото е в тенденцията и перспективата. През 2000 г. навлизащите на пазара на труда са били 124 спрямо 100 излизащи в пенсия, през 2014 г. съотношението е 60:100. По данни на световната банка през 2050 г. на всеки 5 души в трудоспособна възраст 3-ма ще са пенсионери и 2-ма ще са работещи. Дори не искам да коментирам как ще изглежда това в етнически план. Всичко това поставя много остри въпроси освен за политики в демографската област и свързани с насърчаване на хората да учат професии, които имат бъдеще в икономиката ни, а не в чужбина. Другият проблем е, че производителността на българския работник и специалист е най-ниската в Европа. За да може да компенсираме тези демографски проблеми и да има придадена стойност на БВП, тази производителност трябва да се увеличи в пъти, поне с 3-4 пункта. Има пазар на труда и по отношение на заплащането, който налага определени тенденции. При формирането на заплатата влияят много фактори - квалификация, компетенции, умения, опит, добавена стойност, която човек дава с труда си. Работодателите

трябва да стимулират стремежа към квалификация

Работодателите трябва да инвестират в хората си, когато им трябват кадри за нови и ръководни позиции, те трябва да търсят сред собствените си служители такива способни и талантливи хора и да ги развиват. Защото вече много трудно ще ги намерят отвън, на пазара на труда, независимо от високата безработица. Хората нямат работа, но и за работата няма хора. 50 на сто от работодателите споделят, че не успяват да намерят хора за ключови позиции. Работата не е само доходи, а и развитие на компетентност, социално включване и специализация.

Проблем е и икономиката, където има тенденция към маргинализиране. Намаляват малките и средните предприятия. Закрити са около 85 големи предприятия за последните 5 г. Рязко се увеличава броят на микропредприятията. Нарастват и общинските фирми. Дори има райони, където общината е най-големият работодател.

Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК пред "Стандарт".