Конспирация срещу ТТИП няма

/КРОСС/ Има един стар съветски виц. Чукча донесъл разказ във вестник и настоял да бъде публикуван. Редакторът се потресъл от неграмотността на текста и посъветвал: „Защо не прочетете малко литература, например Чехов, Хемингуей". Авторът отговорил: „Чукча писатель, чукча не читатель".
Това ми дойде наум, когато видях нападката на Петър Ганев срещу протестите по повод Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции (ТТИП).

За него това е някакъв заговор, зад който „прозира език на омразата". Вместо примери изсипва думи като „провокативност", „конспиративност", „насаждане на страх", „манипулативност", „водене на открита идеологическа война срещу капитализма и въобще свободата".

Всъщност протестите срещу ТТИП не са българска конспирация, а част от общоевропейско надигане на гражданското общество, далеч по-мащабно в Западна Европа и САЩ, отколкото в тукашната световна провинция.

Става дума за споразумение за либерализиране на режима на инвестиции и търговия между ЕС и САЩ, което се договаря от юли миналата година, известно със съкращението ТТИП. Тъй като реално митата между двете икономически общности са нищожни (средно 1% за внос в САЩ и средно 4% за внос в Европа), договорът се занимава почти изцяло с немитнически (нетарифни) бариери. А под „бариери" се разбират гаранциите за безвредност на храните, стандартите за защита на околната среда, обществените услуги - от водоснабдяване и образование до здравно и пенсионно дело, медицина, вкл. регулацията на финансовите пазари и банките, откъдето тръгна Великата рецесия. Иначе казано, предмет на преговорите са правото и задължението на държавата да провежда всевъзможни политики в интерес на обществото.

Питате се какво търговско има в това и за какво бихме избирали демократично представители, ако няма да могат да взимат решения, без да засегнат нечии търговски планове? Подобни въпроси задават хора и стотици организации на гражданското общество в Европа и САЩ. Защото са осведомени. 

Двете големи американски профсъюзни федерации и европейската профсъюзна конфедерация изразиха „дълбока загриженост" по повод замисленото споразумение.

Че на проведената от ЕК „Публична консултация" какво трябва да има в една глава от ТТИП - тази за защитата на инвеститорите, бяха получени 150 хиляди отзива, от които 95% - критични! Много „манипулатори" имало в Европа.

Само една от тези 142 500 критики представлява становището на 121 видни професори по международно право от университети и академични институции от цяла Европа. Накратко то се свежда до това, че идеята на преговарящите по т. нар. инвеститорска защита (ISDS - Investor State Dispute Settlement) ще внесе пълен хаос в правосъдието на континента.

Не само сред леви интелектуалци у нас, а в Европейския парламент има сериозна опозиция на договора. Не български десен еколог, а търговските министри на Франция и Германия заявиха, че този механизъм е основен препъникамък за ТТИП и по тази причина той няма да може да бъде приет тази година. Учените имат един принцип: колкото повече се разширява кръгът на знанията, толкова повече периферията на този кръг се допира до неизвестното. От което следва принципът „Бъди скромен!" Но според Ганев всички тези опасения са откровени глупости. Най-просто казано, въпросната инвестиционна защита ще бъде механизъм, който се опитва да направи така, че политиците и администрацията да не злоупотребяват с определени компании, защото така им е угодно към даден момент. За това става дума - за правила, които до голяма степен ги има в ЕС и които често потъпкваме. Този механизъм не иззема никаква власт, а просто казва - вие решавате какви да са правилата, но поне ги спазвайте и нека са за всички.

За сведение на нашия пазарен експерт този механизъм няма тепърва да бъде въвеждан. В момента той съществува в двустранни споразумения за насърчение на инвестициите, сключени серийно от България и повечето европейски страни през `90-те години.

Второ, въпросният механизъм за защита (ISDS) не представлява „въвеждане на правила", а точно обратното - начин да се уреди спор досъдебно, без прилагане на съществуващите закони. Той дава право на чужда корпорация да отправи иск към държава, когато почувства, че печалбите й са намалели заради някакъв нов закон, правилник, решение, присъда на Върховния съд на тази държава, даже решение на Международния съд в Хага или Европейския съд в полза на въпросната държава! Искът се отправя към арбитражен трибунал, в който на практика заседават трима международни търговски съветници, обвързани с корпоративния свят. Като правило имената на членовете на трибунала, съдебните заседания, представените доводи и доказателства, дори присъдата остават в тайна. ISDS не позволява държава да се откаже от подобен „арбитраж". Няма реален контрол нито за конфликт на интереси при съдиите, нито за очевидна корупция.
http://corporateeurope.org/sites/default/files/publications/profiting-from-injustice.pdf

Примери от последните години:
Шведската Vattenfal иска компенсации от Германия заради решението й след Фукушима да се откаже от ядрената енергия до 2022 г. „Филип Морис" иска компенсации от Австралия за това, че забрани рекламата върху пакетите с цигари.

Канадската Lone Pine Resources специално се пререгистрира в САЩ, за да може да съди Канада заради мораториум върху фракинга в провинция Онтарио.

Ганев иронизира твърдението, че по силата на ISDS инвеститор може да съди държава заради повишение на минималната работна заплата. Но това не е виц, а наличен факт! Френският воден мултинационал Веолия съди Египет за решението му след революцията да повиши минималната работна заплата! Ако корпорацията е достатъчно могъща, ISDS й дава почти божествен статус. Например за 20 години нефтодобив „Шеврон" превърна част от тропическата джунгла в Еквадор в Rainforest Chernobil - тропически Чернобил. След като еквадорският Върховен съд я осъди да плати милиарди, „Шеврон" получи „арбитражно" решение Еквадор да й плати за това, че е била осъдена! Голямата опасност от включването на ISDS в ТТИП идва от това, че ако недай боже се случи, ще бъде превърнат в безсрочна част от общностното право на ЕС и ще го направи необратим, докато двустранните договори имат срокове, които постепенно изтичат. Докато тенденцията по света е към отказ от подобна клауза. Очевидният извод е, че този механизъм ще бъде канал за намеса на корпорациите и в забраните за фракинг, и в отказа да се внася месо с растежни хормони, които причиняват рак, и в приватизацията на образованието и т.н.

Та ако Ганев се учудва каква конспирация съединява леви интелектуалци и десни еколози в София, нека е ясно. То е същото, което ги свързва с все по-широки кръгове на несъгласие в цяла Европа, а вече и висши държавници от всякакви нива. Те четат за какво става дума, преди да говорят публично. Поради това съм сигурен, че той докрай ще съхрани ентусиазма си към ТТИП.

Чавдар Найденов

„24 часа”