Фалшивата прозрачност на Европа

/КРОСС/Колкото и да се опитват българските политици да бягат от дискусии по темата за преговорите, водени между САЩ и ЕС по Споразумението за Трансатлантическа търговия, инвестиции и партньорство (ТТИП), те неминуемо ги застигат. По един или друг начин. Всяка поредна "среща" затвърждава усещането, че мъглата около ТТИП се сгъстява със скоростта, с която се опитват да ни уверят, че всичко около него е едва ли не образец за прозрачност, а също и че нашите управляващи и законотворци са сякаш завинаги изгубени в

политкоректното нищоказване

Да се чуди човек защо така се получава - от навика за празноговорене ли, от нагласата, че друг (в случая ЕС) ще решава вместо тях, или просто наистина, ама наистина нищичко не знаят по темата.
Дали заради поредния предстоящ общоевропейски ден на протест (10 октомври) срещу споразумението или заради наближаващия краен срок за събиране на подписи в инициативата "Stop TTIP" (6 октомври), или по друга причина България бе посетена от Йолана Мунгенгова, съветник в политическия кабинет на еврокомисаря по търговията Сесилия Малмстрьом. Тя участва в дискусия на тема "Търговската политика на ЕС и преговорите за търговските споразумения със САЩ и Канада (TTIP и CETA)", организирана от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове (КЕВКЕФ) към НС. Обсъждането хем се проведе, макар и в камерен състав - малко над 50 човека в началото и към 20 ентусиасти в края, хем мина

незабелязано от медиите

понеже се състоя миналия петък, в деня на официалното откриване на предизборната кампания, когато фокусът бе другаде. Така хем имахме дискусия, която да отчетат двете страни - евросъветничката и българските политици, хем всичко мина без много шум, както тихо и кротко вървят от години нещата покрай ТТИП. Нищо чудно така тихомълком един ден да осъмнем с такива норми и стандарти, че съществуващите за формата и дължината на краставиците и за отглеждането на щастливи кокошки и прасета да ни се сторят детска игра.
В презентацията си г-жа Мунгенгова се опита да убеди присъстващите, че преговорите около ТТИП са напълно прозрачни и че споразумението няма да застраши правото на ЕС да извършва регулаторна дейност. Безспорната полза от договора според нея е, че европейските компании ще могат да стъпят на американския пазар и да участват в обществени поръчки отвъд океана. Йолана Мунгенгова заяви, че ТТИП няма да понижи евростандартите, но призна, че има области, като нанотехнологиите например, за които още няма изработени регулаторни правила. Как ще се действа в тези случаи не е ясно.
Съветничката на комисар Малмстрьом обяви, че единодушното решение на Европейския съвет е споразумението за свободна търговия

да бъде подписано

но побърза да успокои присъстващите, че ако Европарламентът каже "не", то няма да бъде прието. Тя напомни, че преговарящите правят онова, което искат европейските граждани. Последните са избрали и пратили свои представители в институциите на съюза, следователно решенията на парламента и съвета отразяват желанията на европейските народи. Да, има и несъгласни, призна г-жа Мунгенгова, но това е тяхно право и ентусиазирано заяви: "Аз вярвам в европейската демокрация". Нито дума обаче не каза за гражданската инициатива срещу ТТИП, която събра почти 3 милиона подписа. Сред тях са и подписите на онези близо 33 500 българи, които се обявиха против споразумението.
Въпросът за прозрачността на преговорите сблъска фронтално Чавдар Найденов от лявата неправителствена организация "Солидарна България" с евроекспертката. "За разлика от преговорите за Световната търговска организация, когато се публикуваше всичко, сега сме в

ситуация на дълбока секретност

и това е най-голямата слабост на ТТИП. Онези, които имат достъп до някакви документи, свързани с преговорите, са принудени да ги четат при унизителни условия", каза Найденов. "Това са най-прозрачните преговори, в които ЕС участва, откакто има правомощия по търговската политика", не отстъпи г-жа Мунгенгова. Онова, което оставало в тайна, била чувствителната информация с местата на провеждане на заседанията, понеже еврочиновниците не искали да "рекламират пред терористите" къде те се случват. Да се чуди човек да се смее ли, да плаче ли, да вярва ли на фантазии, че мишена на терористите са заседанията на евробюрократите, или да се ядосва, като гледа как парите на данъкоплатците се харчат за измислици.
Несъвзели се от наивното обяснение за терористите - нов повод за изненада. Вторият тип рестриктивни документи, обясни Мунгенгова, отразява позицията на ЕС по преговорните глави и те могат да се преглеждат от евродепутатите в специални читални. "Обсъждаме във всяка държава член да се открият такива читални. Много държави членки се споразумяха със САЩ да имат достъп до т.нар. консолидиран текст, това става чрез посолствата на САЩ."

Защо посолствата на САЩ

ще ни предоставят "консолидирания текст", а няма да ни го осигурява Европейската комисия? Страните членки все още не са американски щати, нали? Или докато сме се улисвали с кризите в Украйна и с бежанците, нещо се е променило, без да сме разбрали? Тези въпроси останаха без отговор. За сметка на това евросъветничката разказа как екипът на комисаря по търговията участва неуморно в т.нар. диалог с гражданите, така че "моята баба или вашата баба, която се интересува, да може да е наясно какво правим". И даде за пример Полша, където последно била поведена подобна среща. Колко мило, нали? За бабите и за вярващите в европейската демокрация.
Усетил несъстоятелността на "аргументите" за прозрачността, на помощ на Йолана Мунгенгова се притече организаторът на дискусията и председател на Комисията по европейските въпроси в НС Светлин Танчев. Той оправда секретността около ТТИП с евентуалния нездрав интерес на трети страни, които, разбирайки отсега договореностите относно мита и тарифи, биха се запасили със стоки с цел реализиране на допълнителни печалби. Неговият аргумент, отнесен към времевата рамка за влизане в сила на споразумението - не по-рано от 2018 г., е

не по-малко комичен

от аргумента с терористите. Кой бизнес ще изважда оборотни пари, за да ги затваря в стоки, които може и да му донесат допълнителни приходи ама най-рано след... две години? Хипотетично. Това противоречи на всякаква икономическа логика, но изглежда политиците го намират за достоверно.
Съветничката на комисар Малмстрьом със сектантски възторг повтаряше при всяко включване на микрофона си "Аз вярвам в европейската демокрация", опитвайки се да убеди участниците в дискусията, че преговорите по ТТИП са най-прозрачните и че експертите правят всичко в името на европейските граждани. Тя обаче разсеяно пропусна забележката на Ваня Григорова от КТ "Подкрепа", че всъщност еврочиновниците са били принудени да извадят преговорите на светло година и половина след началото им, да огласят преговорния мандат и да предприемат промени в механизма, при който корпорации могат да съдят държави, известен като ISDS, заради вълната от недоволство, заляла континента. Не коментира и защо подписката срещу ТТИП не е приета за разглеждане от ЕК, въпреки че отговаря на условията. Но иначе г-жа Мунгенгова "вярва в европейската демокрация".
Онова, което еврочиновниците предстои да направят в подкрепа на малкия и средния бизнес, е

да отворят уеб портал

през който европейските компании да търсят партньори зад океана и да получават информация за обявени обществени поръчки в САЩ, обяви пратеничката на ЕК. Само дето всичко това съществува и в момента и бизнесът го ползва и без санкцията на еврокомисарите, репликира Георг Тупарев от ПП "Зелените". Според него "ТТИП се използва, за да удължи живота на бизнес от миналия век, който се нарича "Фолксваген". Зад него стои "Монсанто", не "Гугъл". Механизми като ISDS са безумие и те водят държавите в ХХІ век към робство". Отговорът на тази забележка беше фамозен: "Тези, които поддържат ТТИП, са избраниците на еврогражданите. Тревожа се, че хората правят преценки за нещо, което още не е осъществено", каза г-жа Мунгенгова, като не пропусна да завърши с рефрена "Аз вярвам в европейската демокрация".
В хода на дискусията стана ясно, че правителствата на Чехия и Ирландия са поръчали изготвянето на национални доклади за оценка на въздействието от приемането на ТТИП. В България до момента има изготвени два анализа - на "Солидарна България" и на Института за пазарна икономика, които са на диаметрално противоположни позиции за ефектите от споразумението. И двата документа са дело на гражданския сектор, а не на правителството, което в писмо до КТ "Подкрепа" през август т.г.

призна в прав текст

че споразумението ще даде "по-голяма политическа и икономическа тежест на ЕС, в това число и на България". Кой и как е преценил това, след като парламентът изключи ТТИП от тазгодишната си програмата за дебат, а Министерството на икономиката едва преди месец-два сформира работна група да проучва темата, не е ясно. От присъстващия на дискусията зам.-министър на икономиката Любен Петров разбрахме, че българското "участие" в споразумението се разглежда като шанс да се изтъргува облекчаване на визовия режим с Щатите и че министерството не смята, че ТТИП е заплаха за Европа. "По-скоро смятам, че трети страни са притеснени и затова припламват популистки искри в българското общество", заяви зам.-министърът, като покани присъстващите представители на бизнеса, синдикатите и гражданските организации да се обръщат с всякакви въпроси, свързани със споразумението. Странен апел при положение, че министерството няма нито анализ на ефектите, нито оценка на въздействието. Какво точно би могло да се коментира с експертите му?
В хода на дискусията така и не стана ясно нито къде са проблемните точки в преговорния процес, нито как гражданите могат да го контролират. Заклинанията, изречени от г-жа Мунгенгова: "Ние сме мощни, разполагаме с 500 млн. граждани и всеки трябва да е внимателен, ако ни съди, защото може да загуби репутацията си", "Ние сме суперсила и се гордеем с това. Много хора ни завиждат. Това е едно от най-добрите места за живеене на планетата", "Аз вярвам в европейската демокрация", може и да вършат работа пред началниците й, но не правят ТТИП по-прозрачно. Нито ни убеждават, че подписването му ще е от полза за гражданите.

Светла Василева, "Дума"