Приоритетен отрасъл ли е туризмът у нас?

Националната стратегия за туризъм /НСТ/ може да се окаже ключова за развитието на  бранш, който дава заетост на хиляди хора и би могъл да бъде за България този фактор, който да ни изведе от нашата си криза, в която живеем повече от 20 години. Години наред българските правителства приемат, че туризмът е приоритетен отрасъл, но на практика не се оказва точно така.

До сега връзка между имиджа на България и стратегията за развитие на туризма можем да правим, но важното е с каква стойност и с каква сила и било това. Въпросът е кой е имиджът, който ние искаме да имаме като туристическа страна, но и кой е имиджа който можем да притежаваме. Това каза пред БНР доц.д-р Соня Алексиева, която е с дългогодишен опит във връзките с обществеността и допълни: „Питаме се трябва ли България да се сравнява с големите 10 световни пазара на големи страни с голяма история в туризма? Не трябва ли ние просто да знаем къде е нашето място с уникалната ни природа, с уникалното  културно наследство, таланти и пр.?"

Много често коментираме можем ли да рекламираме с онлайн медии, с добър ПР, с интегрирани меркетингови комуникации, нещо, което не е факт като услуга, като пакет. Как може един ПР да накара българите да се усмихват с трите кита на туризма - гостоприемство, сигурност, чистота? Всички ние сме свикнали с вече наложената щампа за масов туризъм в България, но виждате колко пъти повече се печели от културен туризъм и екотуризма. Защо 60% от европейските туристи са готови да плащат по-скъпо, но да отседнат в екохотел? Някои неща първо трябва да станат факт като продукт от трите кита и едва след това да рекламираме. Знаете колко много рекламации имаме за несъществуващи рекламирани обекти и услуги, заяви Алексиева.

По думите й, съществуват много добри агенции по света, които могат да помогнат на България за една стратегия, в която трябва да има някои прости неща, които всеки от нас подрежда в дома си.

Много често като гид на туристи съм изпитвала неудобство от мръсотията на София. Затова се радвам, че вече няколко управления направиха опит да присъединят бранша, да привлекат експерти, т.е. да се разтвори малко ветрилото на хората, които биха дали професионално мнението си, каза още Соня Алексиева.

Стратегия -да, но преди нея ми се струва, че имаме още не извървени стъпки. Доброто сега е, че това правителство събра Националната комисия по маркетинг и реклама и призова всички браншови организации и експерти да се поизнесат по стратегията, каза още Алексиева.

Според Любомир Попйорданов, председател на УС на Българската асоциация за алтернативен туризъм /БААТ/, българският туризъм не иска да погледне ясно в огледалото.

Аз съм и туроператор и не гледам на нещата  така песимистично като Соня. Без съмнение обаче  съм на мнение, че преди стратегията трябва да се направи анализ. Препоръчвах на всички до сега министри и зам.-министри, а и сега на г-жа Бобева писах писмо да стане представител на българския туризъм с идеята, че един колонист с опит в чужбина е добре да има представител по туризма в това правителство, защото до сега отсъстваше, каза Попйорданов и допълни: „Туризмът беше изпуснат като отрасъл още в архитектурата на това правителство. Най-после българският туризъм трябва да каже истините за себе си. Какво е Слънчев бряг, какво е презастроеното Банско, какво е Пампорово, какво може да бъде северозапада на България, какво се случва в Източни Родопи, където в някои къщи има ръст 150% на туристи след добре направени кампании."

Този разговор предхожда правенето на стратегия, категоричен е Попйорданов. Той добави: „Аз съм участвал в писането на доста стратегии, закони за туризма, устави от БАТА до БААТ, в продължение на 23 г. До сега най-добре построен процес беше при Националната екостратегическа стратегия в 2003 г., но тогава трима зам.-министри подписаха този документ и след това го хвърлиха в кошчето. Той беше продукт на едногодишно усилие на български и международни експерти. Документът беше добър, но не произведе нищо, нито законодателно, нито е произвел някаква политика в посока на това България да се дефинира като "зелена " дестинация, която ще опазва своето природно и културно наследство. Между другото те са свързани неразривно и това е въпрос на стратегия. Живите хора в селата също част от това наследство, както и обслужващата сфера в туризма. Строителният хаос вече си казва думата и туристите бягат. Не трябва да се правят хотели, без да се знае от къде ще дойдат туристите, от кои пазари, с какъв продукт и тема. В България хотелиерството е едно строене, мазачество, тухли и бетон под шапката на правителствата, вместо да се дадат едни рамки и да се забрани застрояването на Черноморското крайбрежие и др. райони. Ами примерно, хотелът на брата на министъра на финансите Велчев  е стъпил вътре  в морето и той отдавна трябваше да бъде разрушен. Всички ние имаме нуждах да знаем какво се случва и да знаем, че държавата се грижи за нашите права. Всичко това предхожда правенето на стратегия. Предполагам, че е възложена на някой да прави стратегията, за което ще му бъде добре платено. Съобщават ни, че е взето решение за произвеждане на документ преди да са направени редица други неща. Никой от нас не знае кой пише стратегията. Има пълна непрозрачност кои са тези хора и как така ще произведат Национална стратегия за толкова кратко време. Нужна е работа поне 6 месеца, за да е пълноценна. Това издава една безизходица в българския туризъм. Неумението на това и предишното управление от къде да тръгнат е очевидно. Става дума за много проблеми и то не само за хората в туризма, а и тези от земеделието, съобщенията, транспорта, инфраструктурата. Трябва да започнем да гледаме на българския туризъм наистина като приоритетен отрасъл и само тогава можем да говорим за смисъл за стратегия на туризма в България."

Къде е България на туристическия пазар?

На този въпрос отговаря Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма

Ако трябва да кажем къде е България, ще уточня, че тя заема малко над 1% от европейския туризъм. Т.е. ние не сме основна и разпознаваема туристическа дестинация за Европа и света по начина, по който виждаме нещата от вътре. Ние повтаряме непрекъснато, че имаме много туристи, че те растат постоянно, което е вярно, но смисълът на туризма е да знаем можем ли чрез него в България да създадем повече работни места и да подобрим месните икономики. Трябва да си задаваме непрекъснато въпроса печелим ли ние от ръста на туристите, защото не е така. Като говоря за туризъм, аз мисля за реформа в туризма, от която се нуждаем.

Той действително трябва да се превърне в приоритетен отрасъл при създаването на нови работни места. Имаме над 40 х.паметника на културата, но имаме над 320 х. безработни. В същото време в двора на президентството /при храм "Св.Георги"/, ние не виждаме нито един работещ човек върху тази археология, която видимо е публична собственост. Там няма екскурзоводи, няма аниматори, нито охранители, няма хора които да си изкарват хляба  си точно от  този археологически обект. Като отидете в София на кръглата кула до Банята, на разкопките пред сградата на ЦУМ и  на всички тези 40 х.  паметници, ясно се вижда, че в България ние не създаваме работни места. И когато идват от ЕС и ни учат да развиваме туризма, имат предвид да създаваме регламентирани работни места от туризма. Сега виждаме една, изключителна силна асиметрия в туризма и вече хотелите са празни.Това означава, че цялата армия от работници в туризма още в началото на октомври е безработна.

Това е асиметрия, това е липсата на плановост, липса на стратегия. И ако наистина сме хора, които претендираме, че имаме някакви познания за туризма, трябва да противодействаме на политиците, които са записали в програмите си абсолютната безмислица, че туризмът е 100% частна собственост, при положение, че не се вижда нито един плаж или археологическа разкопка публична собственост. Те не виждат богатството на България. Нужна е реформа. Този тромав закон, който още през месец март обявихме, че няма да действа и поискахме вето от президента върху него, сега отново е на дневен ред. Не могат да бъдат изработени тези 14 наредби към него, а срока изтече на 26 септември. Виждате ли в какъв топик докараха политиците българския туризъм? Безработица за хората, работили през лятото, не използване на туристическите атракции публично-държавна и публично-общинска собственост в инструментариума на туризма, липса на икономически стимули и приходи за малките общини в отдалечените места и пр. Ето това е България в днешния ден, за голямо съжаление!