Търси се изход от бежанската криза

/КРОСС/Конференция за предизвикателствата, които бежанската криза поражда за страната ни, ще се проведе в София днес.

Форумът се организира от Института за стратегии и анализи. За откриването се очаква вицепрезидентът Маргарита Попова.

Събитието се провежда ден след като Европейската комисия стартира 40 процедури срещу държавите членки за неизпълнение на европейското законодателство в областта на предоставянето на убежище.

Две формални осведомителни писма, първата стъпка от наказателната процедура, са изпратени до София.

България не е отчела пред комисията и какви мерки е взела, за да приложи Директивата за процедури за предоставяне на убежище, която въвежда общи процедури и административни стандарти за предоставяне и отказ на убежище.

Второто предупреждение от ЕК идва заради неприлагане на Директивата за условията на прием, която задава общи минимални стандарти за приема на бежанци и предвижда достъп до подслон, храна, здравни грижи и заетост.

По-сериозно предупреждение, което отвежда България по-близо до дело в Съда на ЕС, е полученото мотивирано становище, защото страната не е осведомила пред Европейската комисия как е приложена директивата, която хармонизира минималните стандарти за квалификация на граждани от трети страни или хора без гражданство в качеството им на ползващи се с международна защита. Други предвидени права в директивата са защитата от отблъскване, разрешително за пребиваване, документи за пътуване, достъп до работни места, образование, здравеопазване, настаняване и др.

Това че вътрешните министри на страните от ЕС приеха с квалифицирано мнозинство разпределението на бежанските квоти показва безсилие да се постигне този консенсус и обща позиция, която 28-те страни имат и досега по всички други въпроси.
Започва да се усеща това разцепление, което все по-силно се вижда, в позициите на Изток, Запад, малки страни, големи страни, външните граници, страните, които са най-тежко натоварени. Още тогава беше ясно, че не би могло да излезе нещо кой знае какво екстраординерно от този Съвет, който се състоя вчера вечерта.

Това коментира пред БНР директорът на Европейския институт Любов Панайотова. Агенциите на ЕС, които са на първия фронт в кризата, като Фронтекс и Европол, ще получат много средства защото трябва да укрепват външната граница.

Хубавата новина е, че в крайна сметка се заговори за тази външна граница а се пресече инициативата да се възстановяват вътрешните граници, защото или този съюз ще функционира както е замислен и шенгенското споразумение ще действа, или нещо друго ще се случи и този съюз ще се промени и няма да е това, което беше, каза тя.

Обстановката в Сирия е темата на среща в Париж, чийто домакин е френският министър на външните работи Лоран Фабиюс. Ще участват колегите му от Германия и Великобритания - Франк-Валтер Щайнмайер и Филип Хамънд, както и ръководителката на европейската дипломация Федерика Могерини.

За пръв път от пролетта се говори за създаване на бежански центрове извън ЕС - в Сирия и Либия, за да се избегне хуманитарната катастрофа, посочи Панайотова. България е един от миграционните пътища и има логика да има център за разпределение на бежанци тук, за да покаже страната ни, че бързо може да обработва заявките за убежище и да връща веднага икономическите мигранти, подчерта Панайотова и изтъкна, че това не е център за настаняване.

Междувременно турският премиер Ахмед Давутоглу замина за Ню Йорк, за участие в сесията на общото събрание на ООН, където ще говори за бежанската криза. В края на миналата седмица той обяви намерението си да призове световните лидери да приемат сирийски бежанци. Това стана, след като Давутоглу прие представители на търсещите убежище сирийци, живеещи в лагери в страната му.

Давутоглу изпрати писма с почти едно и също съдържание до европейските лидери във връзка с мигрантската криза. Той призовава за сътрудничество и солидарност. Такова писмо е било изпратено и до министър-председателя Бойко Борисов.

В него се отбелязва, че масовото преселение на бежанци и мигранти е глобална катастрофа, невиждана от Втората световна война насам. Според турския премиер, сложността на проблема и неговият трансграничен характер изискват международни решения, за които са необходими ефективно сътрудничество и истинска солидарност.

Давутоглу посочва, че Турция ще продължи да следва политика на отворени врати спрямо сирийците, без каквато и да е дискриминация и ще спазва принципа на неотблъскване.

Към момента в Турция се подслоняват повече бежанци, от която и да е друга страна в света. Броят им надхвърля 2 милиона души, а разходите за тях са близо 8 милиарда долара.

Накрая Давутоглу подчертава, че световната общност, особено ЕС и други европейски държави, а също и международни организации, трябва да се ангажират с по-голямо участие, за да се посрещне тази причинена от хората хуманитарна катастрофа.

Българският премиер Бойко Борисов отговаря, също в писмо, че високо цени усилията, които Турция полага за справяне с огромната бежанска вълна и благодари за доброто сътрудничество:

Споделяме разбирането за необходимост от значително увеличаване на финансирането за Турция..., пише в писмото до Анкара.

На 15 и 16 октомври, в Истанбул, ще се проведе Глобален форум по миграция и развитие.

Лидерите на Европейския съюз обещаха милиарди евро допълнителна помощ за регионите, от които идват бежанци. В декларация след извънредната си неформална среща правителствените ръководители потвърдиха готовността да приложат Плана за действие по миграцията, предложен от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Цел номер едно е организирането на регистрация и прием на бежанците в държавите с външни граници. Германия иска такъв приемен център и у нас.

За предсрочно откриване на центрове за прием на мигранти още през ноември, се призовава в декларацията след срещата. В така наречените "горещи точки" ще се снемат пръстови отпечатъци, ще се регистрират пристигащите и ще бъдат задържани там, докато се реши дали имат право на бежански статут. За тази цел се дават 1,3 милиона евро за още персонал на агенциите ФРОНТЕКС за гранична охрана, Европол за полицейски обмен на информация и Службата за подкрепа в областта на убежището. Германският канцлер Ангела Меркел допусна, че такъв център може да е открие и в България:

Имаше широко съгласие, че тези "горещи точки" трябва бързо да бъдат разположени в страните с външни граници за Съюза, като Италия и Гърция, но също България - въпреки че тя не е част от Шенген, има обща граница с Турция.

Българското правителство досега официално отказваше да приеме подобен бежански център.

ЕС ще даде огромни суми на съседните на Сирия държави - Турция, Ливан, Йордания, като и на страните от Западните Балкани, от които се очаква по-добре да се грижат за бежанците и да не ги пускат към европейската територия. За целта на 5-и октомври ще има преговори с турския президент Ердоган.

Пред българските медии премиерът Бойко Борисов призова за участие в плана на Турция за 80-киломентрова буферна зона за сигурност в Северна Сирия заедно със САЩ и Русия:

С турския премиер разсъждаваме върху варианта да се създаде една зона за сигурност, в която хората да са близко до родните си места, каквото трябва да им се помага - да им се помага там. Каквото и да се полага от ЕС като усилия, тези над 10 милиона мигранти се очакват да влязат в България - двете външни граници са Гърция и България.

Председателят на Съвета Доналд Туск обаче отрече да има съгласие за военни операции на сирийска територия:

Това е нещо различно от нашите нужди. Планът е много амбициозен, но за нас по-важно е да си сътрудничим по същинския проблем с бежанците и заплахата от нова вълна през границата.

Лидерите обещаха дипломатически усилия за решаването на конфликтите в Сирия и Либия, но без конкретни ангажименти, наблягайки на водещата роля на ООН.