War on the rocks: Тайните операции на Турция отблъскват Запада

/КРОСС/ Турция много отдавна провежда тайни операции в съседни държави, но ако по време на Студената война Анкара разчитала на съседни държави, сега тя не се кооперира със своите традиционни западни партньори, пише War on the Rocks.

„Турските тайни операции могат да доведат до дипломатическа изолация страната както от традиционните западни съюзници, така и от съседни страни. Още по-голямо безпокойство предизвиква възможността те да доведат до пряк военен конфликт”, пише авторът на публикацията Егемен Бесчи, изучаващ взаимодействието на Турция и Запада по въпросите на разузнаването.

Покрай свалянето на руския бомбардировач над Сирия, Ердоган „автоматично призна” тайната подкрепа на Анкара та сирийските въстаници, застъпвайки се за сирийските туркмени. Бесчи отбелязва, че това далеч не  първият път, в който Турция се занимава с такава дейност.

Позовавайки се на разсекретени документи в западни архиви, авторът твърди, че Турция много отдавна провежда тайни операции в съседни страни. Като пример авторът сочи събитията през 1950-те години, когато важна цел за разузнаването на Турция и зона на сериозни интереси на нейните западни приятели била България.

Авторът Бесчи се спира на събитията от Руско-турската освободителна война и Балканските войни, когато турското малцинство масово напуснало България.

България станала опасност за Турция с влизането си в Съветския блок. През 1950-1951 г. България е напусната от 250 хиляди турци. Алиансът се опасявал за присъствието сред бежанците на български комунистически агенти. Започнала обратната вербовка – агенти сред мигрантите.

През 1952 г. Турция влиза в НАТО и според нейните изисквания военното разузнаване G-2 се обединило със службата за национална сигурност МАН. Макар да участвала в общи разработки, турското разузнаване провеждало и свои операции против съветския блок, отчитайки се пред Алианса.

Вербовката сред турските мигранти от България в средата на 50-те години помогнало на Анкара да получи секретна информация за ядрената програма на Съветския блок, в частност за добива на уран в България.

Бесчи подробно разказва как през 1960-те години турското разузнаване привлякло мигранти, които тайно проникнали в България и разузнали ракетните системи в Лудогорието – местоположение и характеристики.

Авторът обръща внимание на подкрепяните от Турция опозиционни групи в България и извършване на подривна дейност.

Всичко това доказва, че Турция притежава богат опит във водене на тайни операции зад граница, но ако по време на Студената война Анкара е разчитала на подкрепата на НАТО, то сега играе „соло”.

Сегашните тайни операции – като въоръжаването на въстаническите групировки в Сирия – са главна опора на турската политика в Близкия Изток, а това влече след себе си много рискове, затова западните съюзници на Турция повече не й се доверяват. Като резултат Турция става все по-изолирана особено относно действията й в Сирия.

Бесчи обаче предполага, че Турция в бъдеще вероятно „ще се оправи от текущите несполуки” и нейната невидима ръка ще може да действа, както по време на Студената война – с подкрепата на Запада и без пряка конфронтация със съседите.