„Южен поток" или как в Анадола пак се оказаха по-европейци...

/КРОСС/ „Назлъндисвам се" е турска дума. В българския обикновено я употребяваме, когато става дума за неоправдано колебание по даден въпрос. По една ирония на случващото се у нас, точно Турция е в добра позиция, докато българските политици се колебаят как мега-проектът „Южен поток" би им помогнал да останат там, където не им е мястото - във властта; или поне, как биха могли да го използват едни срещу други по време на безакълни предизборни кампании, които ще ни лишат и от малкото значение, което имаме за Евросъюза.

И в двата случая България и българите ще загубят - а на Босфора не биха се назлъндисали на такава възможност. И, току-виж, след някоя и друга година именно мащабите на пазара важността й като петролен и газов хъб ще й отворят широко вратите за членство. Защото и към момента анализите на Общия европейски газов пазар включват Турция, и то сред седемте най-големи пазара (това са пазарите с потребление от над 20 млрд. куб. м. годишно, което южната ни съседка надхвърля над 2 пъти).

Зачестилите напоследък срещи между руския и турския енергийни министри Александър Новак и Танер Йълдъз засега генерират новини като „теоретична възможност" проектът „Южен поток" да завие към Турция, но пазарлъкът явно вече върви и турските партньори предлагат именно това, което решително липсва в България - политическа воля и сериозни намерения. Защо й е на Русия да се поставя в глупавата позиция на „измолваща" отстъпки от ЕС (ясно зависим от руския газ) чрез България, след като може да диктува условията от Турция? Турция, която потребява близо 22 ПЪТИ повече природен газ от България и купува от Русия около 12 ПЪТИ повече. Интересна подробност от разпределението на природния газ по сектори е, че 48% от природния газ захранва газови електроцентрали, което наред с диверсификацията с ядрени централи (също с руска технология) вероятно в обозримо бъдеще ще превърне Турция последователно в самозадоволяващ се пазар на електроенергия, че дори и в износител. И тогава дебатът за новите мощности у нас наистина ще стане безпредметен.

"Търсенето на енергия ще се удвои отново през следващото десетилетие", посочва през май 2013 г. министър-председателят Ердоган, цитиран от Deutsche Welle.

"Ние в момента внасяме 72% от енергията си, но след като нашите атомни електроцентрали бъдат готови, ще имаме нужда от по-малко от една трета от сегашния внос на природен газ. Това ще намали сумата, която плащаме за внос на газ до 7,2 млрд. долара. Така ще отворим потенциала за износ на енергия". Коментарът на думите на турския премиер е излишен - Турция иска да увеличи транзитния си капацитет и да ни „отърве от бремето" на транзитните такси.

Енергийната стратегия на Турция в частта й, свързана с фосилни енергийни източници се основава на ясно очертани приоритети - Турция има ключова близост до 71,8% от световните газови запаси и до 72,7% от тези на петрол. Няма турско правителство, което би се отказало от възможността да ги разпределя към Европа и да диктува условията и в икономиката, и в политиката. Няма и турски политици, които да философстват на либерални теми и да подлагат на риск турската Realpolitik, изправени пред назидателните погледи на гостуващи американски сенатори - при все, че турската армия е втората по численост след американската в НАТО...

Амбициозната програма „само" в сектора природен газ включва няколко огромни проекта, към които „Южен поток" би се причислил прагматично и с много по-малко политически обструкции, просто като част от мащабното мислене на турските политици. Нека не забравяме, че при изграждането на „Син поток" те, а не българските се оказаха надежния партньор. Това е газопроводът, който не просто направи ключова черноморска връзка между Русия и Турция, но и доказа техническата възможност за морски газопровод, която мнозина в България оспорват.

Сред тези проекти са:

• Трансанадолския газопровод (TANAP) - алтернатива на неосъществения „Набуко". Проектът предвижда две алтернативни възможности за изграждане, които включват еветуалното доизграждане на съществуващия газопровод на „БОТАШ" и/или изграждането на ново, самостоятелно съоръжение, което транспортира азербайджански газ през турска територия от находището Шах Дениз II. Капацитетът ще бъде около 30 млрд. куб. м. годишно. В началото на 2014 г. България и Турция постигнаха споразумение за изграждане на нов газопровод, свързващ транзитните мрежи на двете страни, което би позволило доставката на допълнителни обеми от Шах Дениз за Европа.

• Междусистемна връзка (интерконектор) Турция-Гърция-Италия (ITGI) - в момента работи между Турция и Гърция. Участъкът Гърция-Италия би могъл да транспортира около 10 млн. куб. м. природен газ на ден.

• Газопровод Турция-Ирак - проект, който ще даде достъп до иракските газови находища. Подписан е меморандум между страните, но настоящата обстановка в Ирак едва ли ще позволи бърз старт на подобен проект (което би пренасочило интереса към „Южен поток").

• Продължение на Арабския газопровод към Турция би направило възможни доставките от Египет към Турция през територията на Йордания и Сирия. За момента този проект също е „на трупчета" и отново на негово място в стратегията се очертават преговорите с Русия.

Повечето от гореизброените проекти са с неясно бъдеще, докато на техен фон „Южен поток", в разбиранията на турските политици, предлага сигурност и висока вероятност да бъде изпълнен. И едва ли някой ще започне да се жалва, че консорциум от руски и турски фирми ще строи проекта - пък било то и с „висок корупционен индекс", който в Турция се приема като даденост. Все пак ще бъде справедливо да отбележим, че заради корупция на юг от нас от властта си тръгнаха и се разследват повече политици, отколкото на местна почва.

Няма как да пропуснем и доставките на втечнен природен газ (LNG). Докато ЕС умува над възможността за масирано изграждане на терминали и отваряне към доставки от САЩ, Турция вече разполага с два терминала - „Мармара Ереглиси" Текирдаа и „Алиага" в Измир - и внася втечнен газ от Алжир, Нигерия, Катар, Египет и Норвегия. Първият терминал е изграден още през 1994 г. и има годишен капацитет от 8,2 млрд. куб. м. и може да регазифицира 22 млн. дневно, а вторият приема съответно 6 млдр. куб. м. годишно и може да доставя по 16 млн. на ден.

Всичко това нямаше да бъде толкова неприятно, ако вътре в самата България нямаше толкова силно разделение по позицията относно „Южен поток". При това - разделение, в което ясно се премълчават факти и от двете страни и разделение, което служи на интереси, които са по-скоро партийни, отколкото обществени и национални. Третата газова директива предвижда създаването на по-големи зони за търговия с природен газ (наричани „пазари на едро", т.е. пазари на които потреблението надхвърля 20 млрд. куб.м. газ годишно), които могат да попаднат на територията на повече от 1 държава.

Така пазарът остава далеч от широко прокламираната равнопоставеност и България като малък пазар ще продължи да плаща високи цени за природен газ, дори и той да не идва от Русия. Причината за това е създаването на система от т.нар.„входно-изходни" зони в рамките на Европейския интегриран газов пазар.

Страните-членки и намиращите се на тяхна територия интерконектори (или „точки за междусистемно свързване") не увеличават конкуренцията и не съдействат за създаването на равнопоставен газов пазар на територията на ЕС. Принципът при т.нар. „газов целеви пазар" е, че от няколко по-големи входно-изходни зони при управлението на разпределението на капацитет природният газ търси пазари с по-високи цени. Т.е. ако България остане извън подобна входно-изходна зона, към нея винаги ще се насочва газ с по-висока цена. Страната е в крайно неизгодна позиция спрямо съседни държави, които имат физическата възможност да внасят втечнен газ и да го подават през междусистемните връзки, на практика заобикаляйки Третата директива, както и реверсивния поток газ по същите връзки, постъпил в хранилищата на други входно-изходни зони, за които са направени изключения от директивата.

Така всъщност, прилагането ѝ спрямо морския газопровод „Южен поток" отприщва цял ред от неблагоприятни сценарии за бъдещите газови доставки в България. Диверсификацията в този смисъл става едно политически насилено и скъпо за българите упражнение. Хипотетично, доставката на каспийски газ по системата на Транс-адриатическия и Транс-анадолския газопровод (TAP/TANAP) ще бъде облагодетелствана от изключение от Третата директива, защото е от нов доставчик и Гърция ще се ползва от същото изключение, което в момента ЕК не иска да признае в случая на изграждането на морския газопровод „Южен поток".

И пак България ще е останала в политически глупавата ситуация да е направила всичко възможно против националния си интерес. Така, ако Единният европейски енергиен пазар въобще някога започне да функционира по силата на Третата директива, ние ще сме заобиколени от пречки да се ползваме от неговите преимущества. И без човек да е дори лек русофил му става ясно, че ако имаме „Южен поток" ще се съобразяват с нас повече - и европейците, и руснаците.

Автор: Георги Аспарухов