Идва ли краят на европейския път за Турция?

/КРОСС/ Турският президент Реджеп Тайп Ердоган заплаши да организира референдум за бъдещето на кандидатурата на страната му за членство в ЕС, а Брюксел обвини Анкара в "отстъпление" от основни ангажименти, които е поела. След мъчителните преговори, които продължават вече половин век, може ли това най-после да бъде краят на продължаващата сага със стремежа на Турция за членство в ЕС? Въпросът достигна повратна точка след неуспешния опит за преврат от 15 юли, когато Брюксел гневно разкритикува безмилостното му потушаване, и Анкара обвини ЕС, че не е показал солидарност.

Турция официално подава молба за членство в ЕС през 1987 г., а преговорите за присъединяването й започват през 2005 г. Желанието й да стане член на Общността обаче датира още от 60-те години на ХХ век. Анализаторите твърдят, че въпреки всички проблеми двете страни искат да се поддържа илюзията, че присъединителните преговори са в ход. Брюксел също така е напълно наясно колко важна е постигнатата на 18 март т.г. договорка с Анкара за намаляване на притока на мигранти към Европа.

Турското правителство обяви, че може да предложи връщане на смъртното наказание - действие, за което ЕС предупреди, че незабавно ще сложи край на кандидатурата на страната за членство в Общността. "ЕС трябва да избере да продължи по пътя със или без Турция", предупреди през октомври Ердоган. Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер по време на визитата си миналата седмица в Анкара каза, че топката в момента се намира в полето на Турция. "Това не е решение, което може да вземе Европа или европейските столици", заяви той.

Айкан Ердемир от базираната във Вашингтон Фондация за защита на демокрацията смята, че има

"съпротива в Брюксел да се прекрати преговорния процес с Турция"

"Продължаването на турската кандидатура за членство в ЕС се смята за едно от последните оръжия, с които Брюксел разполага за контрол над деспотичното управление на Ердоган".

След като непослушна военна клика се опита да свали Ердоган от власт, над 100 000 души от съдебната система, медиите, армията и държавния апарат бяха арестувани, отстранени или уволнени от работа. Сред задържаните са журналисти от светския ежедневник "Джумхуриет" и съпредседателите на втората по големина опозиционна Народнодемократична партия.

Според политолога Рой Карадаг от Университета в Бремен предприетите строги мерки от турската власт означават "фактически, че това е краят на присъединителните преговори на Турция към ЕС". "От гледна точка на дипломатите това е трудно решение, но никой европейски лидер не може вече с доверие да се ангажира с присъединяването на Турция", коментира той.

И въпреки това поне официално лидерите на ЕС искат да продължат преговорите по турската кандидатура. Само Австрия предложи прекратяването им по време на среща на министрите на външните работи от ЕС, състояла се миналата седмица. Върховният представител на ЕС по външните работи и сигурността Федерика Могерини заяви, че е "много важно тези канали да останат отворени между страна - кандидатка за членство в ЕС и наш партньор, и ЕС". Говорител на турския президент заяви пред в. "Сабах", че членството в ЕС е "стратегическа цел" на Турция и преговорите трябва да бъдат ускорени, а не прекратени.

Миналата година Старият континент преживя най-тежката мигрантска криза от края на Втората световна война насам - над 1 милион души, бягащи от войната и бедността, пристигнаха до бреговете на Европа главно през Турция. В опит да спрат потока Брюксел и Анкара договориха сделка, на стойност 6 милиарда евро, според която Турция ще приема обратно мигрантите срещу пари, безвизово пътуване в ЕС и отваряне на нови глави в присъединителните преговори.

Сонер Чаатай, който е директор на програмата за Турция във Вашингтонския институт за Близкоизточна политика, казва, че ЕС напълно е бил наясно, че се нуждае от сътрудничеството на Ердоган за бежанската криза. Той

"може да блъфира и да бяга от ЕС,

тъй като знае, че ЕС ще дойде при него (почти просейки) през пролетта, когато водата в Егейско море става по-топла и бежанците отново тръгват през него, като заплашват да наводнят континента", обяснява Чаатай.

В момента риториката се води много интензивно - важна причина, че по-разумните може да надделеят заради икономическата зависимост на Анкара от ЕС, смятат експерти. Антъни Скинър, шеф на отдела за оценка на политическия риск в консултантската компания "Вериск Мейпълсофт" смята, че със забавянето на ръста на турския БВП краят на преговорите "ще бъде тежък удар в много посоки за търговията с Европа и преките чуждестранни инвестиции, идващи от Стария континент".

Айкан Ердемир от базираната във Вашингтон Фондация за защита на демокрацията е на мнение, че президентът може да "не се реши" да прекрати преговорите, за да защити турската икономика. "Турският президент може и на думи да е голям популист, но в същото време е достатъчно умен, за да знае, че 85% от преките чуждестранни инвестиции в Турция идват от Запада".

Турският президент Реджеп Ердоган заяви преди дни, че вижда присъединяването на страната му към Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) като реална алтернатива на членство в Европейския съюз. Според него след излизането на Великобритания от ЕС и други държави от Стария континент могат да се замислят над тази възможност. "Във Франция говорят за това, в Италия. Защо Турция да не заеме място в "Шанхайската петорка"?, заяви Ердоган. Той дори вече бил обсъдил тази възможност с Русия, Казахстан и други страни - членки на ШОС. "ЕС вече 53 години бави процеса за приемането на Турция в редиците си, а влизането в Шанхайската организация за сътрудничество ще е удобство", изтъква турският президент.

Източници: Франс24 / "Сега"