Турция бере плодовете на своята политика

/КРОСС/ България няма интерес от хаос у съседите

Случващото се в Турция, включително терористичните атентати от последните два дни, е закономерен резултат от водената външна и вътрешна политика на режима на президента Реджеп Тайип Ердоган. Бих искал да направя едно много рязко разграничение между политиката на режима и нагласата и вижданията на турския народ като цяло и най-вече неговата кемалистка и светска част, която в своите разбирания стои близо до Европа. Това, което се случва вече почти всеки ден в Турция, подсказва, че

това е началото на края на Ердоган

Той влезе в конфликт с всички ключови фактори за Близкия изток. Изключение правят само България като съсед и Китай. Това са единствените две страни, с които Анкара все още има добри, прилични отношения. Много отдавна Турция влезе в конфликт със Сирия, с Ирак, има конфликт с Русия и огромен такъв със САЩ. Във вътрешен план се води гражданска война с кюрдите, с което се задълбочава драматичната ситуация, в която се намира Ердоган. В този момент той много ми прилича на обесения, който след като увисне на въжето започва да рита с крака и все повече затяга примката около врата си. Кюрдският фактор в момента е основна причина за случващото се в Турция, най-вече терористичните актове. Защо? Огромният конфликт между Анкара и Вашингтон се състои в това, че политиката на САЩ в момента е изграждане на Големия Близък изток, който

включва в себе си независима кюрдска държава

Това е в пълна конфронтация с политиката, която се стреми да провежда Ердоган. Американски спецназ и американски съветници, които са се смесили с кюрдските въоръжени формирования в Сирия, носят на униформите си отличителните знаци на кюрдите. По този повод новият турски външен министър направи една язвителна забележка, че със същия успех американците биха могли да носят и отличителните знаци на “Ислямска държава”. Освен това в момента Реджеп Ердоган върви по стъпките на султан Абдул Хамид Втори. Той искал да изчисти Османската империя от националните малцинства и поощрявал кюрдите да гонят християните. В момента от турската страна на границата със Сирия се чистят турските села, населени с кюрди, и на тяхно място се заселват сирийци сунити. Това обаче влиза в противоречие със стратегията както на Русия, така и на Америка. Нещо повече – като отговор на язвителната забележка на турския външен министър, че американците могат да носят отличителните знаци, вкл. на ИД, американският генерал Джозеф Вотел, шеф на CENTCOM , публично заяви, че след конфликта между Анкара и Вашингтон по отношение на кюрдите турците са засилили чрез своята армията и спецслужби логистиката за “Ислямска държава”. Разбираме, че противоречието е изключително остро. От руска страна позицията е абсолютно твърда. Турция остана без руските туристи, без огромния стокооборот, който имаше с Москва. Във вътрешен план пък почва да расте социалното напрежение в страната.

Допълнителен удар срещу Ердоган беше решението на Бундестага за признаването на арменския геноцид. Франция четири пъти е признавала този геноцид, ЕС – също четири пъти, това са направили ЕП, Ватиканът и 42 от щатите в Америка. Със своето решение обаче Германия нанесе политически удар на Анкара. А като основен финансов стълб на ЕС Берлин на практика говори от името на всички останали страни в съюза.

Също така е важно да се напомни, че британският външен министър каза, че Турция ще стане член на ЕС след хиляда години. На Европа й омръзна да бъде рекетирана от Турция във връзка с бежанската криза. Ердоган не гледа като основна цел на своето управление влизането на страната в ЕС. Просто в случая турският президент използва Евросъюза и отношенията с него като лост за решаване на своите вътрешни проблеми. Във всички случаи това, което се случва в Турция, не може да няма влияние и върху България. България има нужда от туристическа, кемалистка, светска Турция, която има своята роля в региона, но не надхвърля ролята си на регионален фактор. Анкара пожела да бъде глобален фактор и се намеси в голямата геополитика срещу интересите на Русия и САЩ, които в момента по отношение на кюрдите имат една и съща политика. Ние нямаме никакъв интерес от хаос в дома на нашите съседи.

Автор: Боян Чуков, 

Източник: в. “Стандарт”