Елена Йончева: Стратегически съюз между Ердоган и Путин за Сирия ще има важно значение за Европа и Балканите

/КРОСС/ Турският премиер Реджеп Таип Ердоган заяви, че споразумението за бежанците е с категоричното условие - безвизов режим за турските граждани и ако то не бъде изпълнено, Турция няма да приема мигранти обратно. Анкара очаква ЕС да посочи и конкретната дата за отпадането на визите, но в същото време мнението, че Турция се отдалечава от европейското си бъдеще се налага все повече след опита за преврат там и последвалите арести.
Как ще се развие този казус? И как това ще рефлектира върху България?

- Анкара използува остра политическа риторика като част от тактиката си в преговорите с ЕС. Но Турция, както и Европа, нямат никакъв интерес от влошаване на отношенията си.
Общият обем на двустранната търговия за изминалата година е 140 милиарда долара. Така Турция заема 5 - то сред търговските партьори на ЕС. Само от Германия за 2015 са внесени стоки за 22 милиарда евро.
Анкара също така не може да си позволи да загуби договорените с ЕС 6 милиарда долара за сирийските бежанци, нито има интерес Европа да започне да изгражда стени. Европа и Турция имат нужда един от друг.
Колкото до европейското бъдеще на Турция, колкото и порадоксално да звучи, имайки предвид масовите арести след преврата, Анкара има шанс да се доближи до Европа, разбира се, ако чистките не се превърнат в трайни политически репресии, в лов на вещици. Със затварянето на стотици институции, свързани с Гюлен, чиято доктрина е активното проповядването на пантюркизма и ислямизма, властта започна активно да говори за светския характер на турската държава и да поставя потрета на Ататюрк на видни мяста. В централата на Партията на справедливостта и развитието се връщат плакатите, изобразяващи символа на проевропейска Турция. Днес лидери на управляващата партия, изнасяйки реч в парламента, говорят за ролята на Ататюрк, нещо невиждано за последните десет години. След преврата Ердоган има възможност да отстрани всички тези, които проповядват за активната намесата на религията във светските дела на страната. Разбира се, съществува риск този път да доведе до едно авторитарно управление. За това ролята на Европа в този момент е съществена, а именно, да подкрепи всички светски и демократични сили в нашата южна съседка. Опасността от нов преврат, от физическото отстраняване на президента Ердоган не е отминала. Ако подобен сценарий бъде осъществен, има огромна вероятност това да доведе до гражданска война в Турция. Последствията за България - нова бежанска вълна от Турция за Европа, може да се окаже само първият кошмар.

Изглежда Турция е решена да вземе обратен проруски завой, но като че ли в Русия остава съмнението, че извинението на Ердоган е просто политическа маневра. Доколко Москва може да се довери на Ердоган?

- Турция едва ли ще взима проруски завой. Тя търси това прагматично решение, което ще защити нейните национални интереси така, както ги разбира. Доверието, ако въобще тази дума присъства в геополитиката, се изразява само в конкретни договори и в гаранциите за тяхното спазване.
Но не за пръв път Турция взима решение, което не отговаря на стратегията на САЩ и НАТО. Да си спомним, че през 2003 година страната отказа да предостави територията си за инвазията в Ирак.
Смятам, че превратът беше организиран от тези сили, които стоят зад финансирането и обучението на радикалните ислямисти, сражаващи се в Сирия. В резултат от тази война се засилиха позициите на кюрдите в Северна Сирия, възниква опасност от разпадането на самата Турция. Вероятното решение на Ердоган да промени своята близкоизточна политика, което включва и стратегически съюз с Русия /по отношение на Сирия/, е причината за путча.

Русия без съдействието на Турция не може да елиминира джихадистите. Анкара последователно им оказваше логистична подкрепа. 

Москва се опасява, че със засилването на позициите на радикалните ислямисти в Сирия, южната й граница може да се окаже уязвима. В редовете на Ислямска държава най-много са джихадистите от Руската Федерация, предимно от Кавказ - около 3 000 души. Тази орда лесно може да бъде насочена обратно, а Путин още помни заложническите кризи - Бедлан, Норд-Ост, както и двете чеченски войни. На 31 юли Ислямска държава разпострани призив - " Слушай Путин, ние ще дойдем в Русия и ще ви убиваме във вашите домове.... Братя, призоваваме ви на джихад, войвайте с тях и ги убивайте".

Днес започна срещата между руския президент Владимир Путин и турския държавен глава Реджеп Таийп Ердоган. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че двамата лидери ще дискутират широк кръг от теми. Но според руските анализатори, от ключово значение за Москва ще бъде да накара Анкара да оттегли подкрепата си за терористите в Сирия.

Какъв ход ще предприеме, според вас Путин и как ще реагира Ердоган? На какво би склонил турският президент.

- Зад общите фрази пред медиите за "съвместна борба срещу Ислямска държава, битка с тероризма......", които следват подобни срещи, ще очакваме от Анкара конкретни стъпки. Те няма да бъдат обявени официално. Първо, вероятно ще бъдат прекратени оръжейните доставки за радикалната опозиция в Сирия. Турското пристанище Искендерун, от 2011 година, се използува за прехвърляне на оръжие, което пристига от военни складове в Либия. Също така вероятно ще се затворят лагерите за обучение на турска територия. Британски и френски военни инструктори обучаваха бойци на антиправителствените сирийски сили в лагери в района на Адана, на 130 километра от Сирийската граница, както и в Рейханли /непосредствено на границата със Сирия, провинция Хатай/. Москва ще поиска Анкара да затвори за ислямистите границата си със Сирия, това, което беше наречено от медиите "джихадистката магистрала". Москва вероятно ще получи от Ердоган зелена улица за закриването на училищата, финансирани от Гюлен. На територията на Руската федерация има около 260 училища и 500 общежития, които се издържат от проповедника от Пенсилвания. До скоро опитите на Русия да бъдат закрити срещаха отпора на Анкара.
Москва вероятно ще намали подкрепата си за кюрдските бунтовници в Северна Сирия. Дамаск подготвя нова конституция и се очаква, според публикувани откъси в ливанската преса, федерализация на Сирия. Вероятно Турция ще получи своя зона на влияние, в населените с тюркмени райони в северната част на страната.

Твърде нереалистично ли е да очакваме, че Ердоган ще направи завой и по отношение на Украйна и Крим? Пред Порошенко той бе категоричен, че Турция няма да признае анексирането на Крим, но сега Турция е поставена при по-различна ситуация.

- Амбициите на Ердоган са насочени към Близкия Изток. Той има повече възможности да ги постигне в съюз с Русия, а не с Украйна. За разлика от бившия премиер Давутоглу, който имаше друга стратегия спрямо Киев. Ахмет Давутоглу искаше да използува антируската политика на правителството в Киев, като интегрира в това пространство част от бившите съветски републики. Това включваше алианс на Анкара с джихадисти в тези страни. Доскорошното финансиране на радикално настроени татари са само част от тази картина. Неотдавна грузинският политолог Чкоидзе изнесе информация, която разкрива схема за изнасянето на петрол на Ислямска държава през Украйна. Пристанището в Одеса е служило за транзит на тази стока. Губернатор на Одеска област от 2015 година е бившия грузински президент Саакашвили, който беше активен лобист на турските интереси в Закавказието.
Турция също така започна сътрудничество с украински компании във военно-промишления сектор. Анкара е поканила украински специалисти за разработката на активна защита на новия турски танк Алтай. Може да очакваме нова политика в тази област.

Какво още да очакваме от срещата Путин - Ердоган - важни решения за Европа и Балканите или по-скоро лични договорки? 

- Стратегически съюз между Ердоган и Путин за Сирия ще има важно значение за Европа и Балканите. От това ще зависи дали войната в Сирия ще върви към своя край. Ескалацията на бойните действия означава нова вълна на бежански поток.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган вече анонсира, че на срещата с руския си колега Владимир Путин планира да обсъди и икономическите двустранни отношения, които са в криза след инцидента със свалянето на руския Су-24.

- Можем да очакваме, че Москва ще предостави безвизов режим за турските граждани, ще отпадне забраната за внос на редица турски стоки, както и ограниченията за работа на турски фирми в Русия. Руският туристически поток, отчасти, ще бъде възстановен. Вероятно ще бъде взето решение за довършване на АЕЦ "Аккую".

Не е изключено една от основните теми на преговорите да бъде и възобновяването на проекта по строителството на газопровода „Турски поток", отложен след влошаването на отношението между двете държави. ЕС засега е скептично настроен към подобни перспективи, предполагайки, че проектът ще засили и без това сериозните позиции на „Газпром" в ЕС.

- Турция внася газ през газопровода "Син поток", през трасето Украйна - Румъния - България и през Иран. Но руският газ представлява 55 процента от внасяния. Турция не разполага на този етап с алтернатива, която да замени руския газ.
Евентуалният внос на втечнен катарски газ означава не само по-висока цена. Турция разполага само с два терминала за втечнен газ, в Мармара Ереглиси и Алиата, но капацитетът е много ограничен. Строителството на нов терминал отнема поне две години, като инвестициите са големи.
Трансанадолският газопровод ТАНАП се очаква да бъде завършен през 2018 година. Под въпрос е дали може да бъде запълнен от азербайджански газ. Специалистите считат, че трябва да се преговаря за допълнително газ от Русия или Туркменистан, което означава и по-високи цени.