К. Андролова: Политика на контролирано напрежение

/КРОСС/ На пресконференцията, която Путин даде преди няколко дни, се откроиха два много важни детайла. Първият е свързан с това, че Путин освети, че е имало договорка за сътрудничество с Турция по много чувствителен за турската държава въпрос, по който международното право към момента не дава удобно решение за Турция. Можем да гадаем какъв е този въпрос, но бихме могли и да се досетим, че вероятно става дума за кюрдския проблем, развил се допълнително на фона на сирийската криза. Русия е проявила разбиране и е приела да помогне на Турция. Поради което и недоумението на Путин от инцидента с руския самолет е още по-голямо. Така да се каже той е изненадан от извъртането на Турция. Затова Путин отбеляза и намесата на трета страна в отношенията Русия-Турция, имайки предвид САЩ.

Вторият важен детайл от пресконференцията на руския президент е свързан с риторичните му въпроси защо Турция е сътворила този инцидент. Някой в Турция е решил да близне американците по онова място, но дали САЩ имат нужда от това, разсъждаваше Путин на глас като подчерта, че е възможно да е имало договорка: Турция да свали самолета, а САЩ да си затворят очите, ако и когато Турция започне окупация на Ирак. Ето размисли на Давутоглу, премиер на Турция, относно Ирак, изложени в прословутата му книга „Стратегическа дълбочина": „Кюрдските групировки в Северен Ирак постоянно се надяват, че ще имат шанса да създадат отделна държава." Дългосрочните стратегически намерения на САЩ, пише Давутоглу, са напълно ясни: „Да се обособят колкото се може по-малки формации в региона на Близкия Изток, за да се намали броят на държавите, които биха могли да се превърнат в регионален силов център". Както и да се запази възможността „за намеса чрез използване на вътрешните спорове и коалиции между малките формации". Така, според Давутоглу, САЩ искат да продължат влиянието си в региона чрез едно постоянно посредничество в бъдещите отношения или по-скоро разногласия между надробените нови малки държавици. Давутоглу нарича тази американска стратегия „политика на контролирано напрежение".

САЩ, подчертава Давутоглу, разглеждат кюрдския проблем като проблем на Ирак, но за Турция процесите в Северен Ирак са въпроси, свързани с вътрешното единство на турската държава. Кюрдската геополитика представлява удобна цел за великите сили, които разработват планове на базата на фрагментацията. Коментирайки ситуацията в Близкия Изток, макар и още преди сирийската криза, Давутоглу изключително проницателно отбелязва, че „външните действащи лица, които познават психологическата нагласа на враждуващите страни, нямат никакво намерение да се ангажират с разрешаване на кризата, защото предпочитат статуквото да се запази, да няма краен победител и конфликтите да продължават, за да може тези външни действащи лица да се възползват от предимствата на бъдещите си вмешателства".

Днес Давутоглу заявява, че турското военно присъствие в Ирак не застрашава суверинитета на иракската държава и е необходимо за борбата с ИДИЛ. „Нашите въоръжени сили имат пълно право на действие, което съответства на ситуацията" - казва Давутоглу, независимо, че Ирак протестира и обявява турските военни движения за враждебни. Според властите в Ирак, Турция нарушава суверинитета на страната, но какво мислят властите в Ирак няма никакво значение, ако Турция се е споразумяла със САЩ, каквото „съмнение" изрази руският президент Владимир Путин. На 11 декември Багдад поиска от Съвета за сигурност на ООН да призове Турция да напусне територията на Ирак, но това не произведе никакъв ефект предвид безсилието на тази организация. В момента Турция осъществява неприкрита интервенция на територията на Ирак.

Всъщност Турция има конкретни цели. В съответствие със своята национална доктрина Турция счита северната част на Ирак за територия, която трябва да бъде турска. За първи път турците предявяват претенции към северните територии на Ирак още през 1926 г. По-късно през годините отново този въпрос се повдига периодично като през 1995 г. тогавашният турски президент Сюлейман Демирел настоява за преразглеждане на границите с Ирак, с цел ограничаване на терористите. Демирел открито призовава за отделяне на северните иракски територии около Мосул и Киркук и присъединяването им към Турция. За разделянето на Ирак на три части (сунитска, шиитска и кюрдска) пише и Давутоглу в „Стратегическа дълбочина". Всъщност, Турция започва реална операция в Ирак по присъединяване на северните територии към турската държава или не толкова драстично казано: по осъществяването на пълен контрол над тези територии. Турция не желае независим Кюрдистан, който би могъл да създава проблеми на сепаратизъм в самата Турция. Затова турските стратези се стремят към анексиране на северен Ирак, който ще бъде зависим от Турция и ще притури освен всичко друго богати на енергоресурси територии към турската държава. Припомням, че Иракски Кюрдистан управлява една трета от запасите на енергоресурси общо в Ирак. Възможно е САЩ, както каза Путин, да са дали зелена светлина за окупирането на Иракски Кюрдистан от Турция, с което решават две свои цели: първата е привличането на Турция за категоричен съюзник и отделянето й от всякакви споразумения с Русия; втората цел е използването на турските въоръжени сили за почистващата сухопътна операция, спешно необходима за установяването на новите граници в региона. И в замяна Турция да получи северните иракски земи.

Близкият Изток се разделя на сфери на влияние. Русия се върна внезапно в играта, посягайки за дял при разпределението. САЩ отчитат, че единствената възможност за Русия е да използва политиката на съюзничество, затова са решили да направят и те същото като дадат на Турция голям дял като регионален играч, връщайки я в американската орбита. Турция перфектно изтъргува партньорството си, използвайки ревността на САЩ към Русия, и вероятно ще получи наистина сериозна плячка при разпределението. От своя страна САЩ имат намерение да използват Турция в други перспективи, свързани с Кавказ и Балканите, така че Иракски Кюрдистан може да мине за един вербовъчен подарък.

Калина Андролова

БНР, „Деконструкция"