Вместо да се вайка и ходи при Ердоган, Борисов да затвори границата с Турция

/КРОСС/На правителственото заседание тази седмица премиерът ни Бойко Борисов публично призна тежката истина за мигрантската заплаха. Разбира се, той лично и управляващите имат сериозен принос за тази заплаха, те също изковаваха тази истина със сателитния си манталитет, политически инфантилизъм и вредните вече предразсъдъци за европейски ценности и единство.

В този смисъл се питам дали ГЕРБ не са Граждани за Европейско Рушене на България?

Както и да е, в случая по-важно е друго. След като има заплаха, трябва да има и план срещу нея, пакет от мерки за противодействие. Само че не мерки еднодневки, а поне средносрочни мерки, които също да не са хаотични, а стройни, обвързани една с друга, които да създават впечатлението за цялостност. Тези мерки трябва да бъдат едновременно и гъвкави, но и стабилни, и трайни. И най-важното - да създават у българина усещането, че е защитен от грамотните действия на властта. И по възможност той да има това усещането не само в средно-, но и в дългосрочен период.

Досегашните действия на властта показват, че тя няма такъв план. А обществото ни очаква от нея такива мерки за защита от мигрантския поток. И вместо да се вайка, премиерът ни трябва час по-скоро да обяви такъв план и да тръгне да го изпълнява.

Страната очаква също той да отстоява тази антиимигрантска програма пред европейските партньори - да започне примерно със срещата на върха на ЕС идния месец в Братислава. А не постоянно да се съобразява дали едно или друго действие няма да намръщи патронката Меркел или евробюрократите от Брюксел, дали от Еврокомисията няма да ни покажат жълт картон или да ни резнат от някой фонд заради антимигрантско „своеволие".

Що се отнася конкретно до мерките, то страната очаква преди всичко затваряне на границата с Турция. Такъв е не просто общественият, такъв е и националният интерес (доколкото между двете понятия има известна разлика).

От стенограмата на заседанието става ясно, че 26 000 мигранти са влезли у нас от Турция, които сме успели да й върнем. Това показва, че прехвалената телена ограда не работи - или поне не пази максимално границата ни. А какво ли ще стане, ако споразумението между Турция и ЕС не сработи и от октомври Ердоган пусне мигрантския поток към страната ни? Но дори и споразумението да сработи, може ли да се вярва на политик като Ердоган, който едва ли ще пропусне шанса да ни изнудва, ако примерно не правим това, което поиска Лютви Местан или да ни предяви други искания, свързани със засилването на исляма у нас?

Премиерът ни обяви за приоритет добрите отношения с Турция като бариера срещу мигрантския поток. В това може и да има някакво рационално зърно, но то едва ли следва да бъде крайъгълния камък на българския план спрямо мигрантското нашествие. Трябва ли, например, да оставаме слепи за продължаващата роля на Турция в мигрантската криза? Там и досега действат трафикантските мрежи и косвено доказателство за това са влезлите у нас 26 000 мигранти. Да сте чули Ердоган да е наредил арестуването на действащите в Турция трафиканти и техните мрежи? Да е подел чистка сред тях и помагачите им? Нали прави чистка срещу гюленистите, колко му е да я продължи и срещу трафикантите... Има ли изобщо някакви мерки на турските власти срещу тази категория лица?

И ето на такъв политик и на такава държава нашият премиер е готов да прави мили очи. Няма ли обаче да прави мили очи и на заплахата срещу България, която дебне от Турция?

Смешно и глупаво е да искаме Турция да ни пази от мигрантската вълна. От това лъха на държавническа немощ и вчерашните разговори на премиера ни в Турция изобщо не разсеяха това впечатление. Вместо да ходи при Ердоган, да затвори границата с Турция. Към момента това е най-ефикасната мярка - доказва го практиката на Унгария и Македония, затворили границите със страните, от които идва опасността. Тогава премиерът ни няма да има повод да се опасява, че ще трябва да се строят нови бежански центрове у нас.

Обществото ни обаче очаква и други мерки. Примерно изграждане на защитни съоръжения по границата със същата Турция. Или още по-засилен граничен контрол с Гърция. Или да искаме от ЕС още средства или друго съдействие по охраната на границата ни с Турция, както и на морската ни граница - те в крайна сметка са външна граница на общността.

Българинът очаква и някои законодателни мерки - примерно да се ограничи срока на пребиваване в България, по-тежки наказания за нарушения на българския закон. Такива предложения циркулират из нашата общественост и едва ли е редно те да отпаднат от антимигрантска програма. Вероятно има място и за други мерки. В противен случай мигрантите ще започнат да вилнеят из улиците на градовете ни, дали обаче тогава премиерът ни и ГЕРБ ще излязат да ги спират?

Ако Борисов иска да бъде полезен за страната си, задължително трябва да спре да гледа Меркел и Брюксел със зяпнали уста, а вместо това да обърне поглед към една Унгария и Вишеградската четворка, към една Австрия, към една Словения и дори към една Македония. Всички те проявиха здрав разум, запазиха националния си суверенитет и отказаха да козируват на Брюксел по справянето с мигрантската криза. Видяхме, че защитиха териториите си и националния си интерес. А това нямаше да се случи, ако спазваха европредписанията. Те демонстрираха и европейската солидарност, помагайки си един на друг. Само че при посещението на унгарския премиер Виктор Орбан у нас по-рано тази година Борисов отхвърли поканата му за съвместни действия. Пред Орбан той предпочете да се държи за полата на Меркел, което очевидно бе ущърб на България.

Всъщност Брюксел и Меркел бяха толкова заблудени и плиткоумни още в самото начало на мигрантската криза, че станаха вредни за целия Евросъюз. И поради тази причина позволиха да се формира друг център на властта по този проблем - Унгария и Вишеградската четворка. Към тях се присъедини и една Австрия. И в момента тази група е нещо като европейски лидер по справянето с кризата. Всеки случай нейните действия дават резултат, възприемат се от обществеността в тези страни, а и сред значителна част от европейската общественост.

Бойко Борисов обаче й обърна гръб. Дори отказа да изпрати гранични служители в помощ на Македония, която до затварянето на границата си буквално береше душа с мигрантския наплив. Сякаш Македония не е до нас, сякаш нейната беда утре няма да се стовари и върху нас. Впрочем на югозападната ни съседка помагаха унгарски, чешки, словашки гранични служители, ето защо ако и наши служители бяха отишли там, щяха да натрупат ценен опит, който неминуемо ще ни потрябва в бъдеще. И това, впрочем, съвсем не е поединично спасяване на европейските страни, което Борисов е критикувал на заседанието.

Ето защо си мисля, че обществото ни очаква от него да се коригира - колкото по-бързо, толкова по-добре. Очаква също бъдещите мерки да включват тясно сътрудничество с държавите от групата Унгария-Австрия по охрана и контрола на българската граница, дори и на границата с уж съюзническата Гърция. Глупаво е да правиш мили очи на Турция, а пък да обърнеш гръб на братя по вяра, които при това искат и да ти помагат, за да оцелееш. Интересът на България несъмнено изисква добросъседски отношения с Турция, но изисква много повече приобщаването ни към групата Унгария-Австрия, за да не ни залее мигрантската вълна. А не само да слушаме какво ни казва Брюксел, както на времето слушахме какво ни казваше Москва.

Разбира се, антимигрантският план ли, програма ли, проект ли може да включва и други мерки, но властта час по-скоро трябва да ги обяви пред страната. И българинът да види, че тя ги следва точка по точка. В противен случай ГЕРБ с техният лидер наистина ще се превърнат в Граждани за Европейско Рушене на България. И тогава колкото по-бързо бъдат махнати от сцената, толкова по-добре ще е за страната.

Източник:Поглед.инфо

Юри Михалков, ръководител на Международния отдел на Агенция БГНЕС