Диверсификацията свършва на прага на Турция

/КРОСС/ Напоследък у САЩ и ЕС са налице сериозни опасения относно Турция заради по-тесните й отношения с Русия, подчертава директорът на отдел „Анализи" в Кралския институт „Елкано" в Испания Андрес Ортега. Има и съмнения, че Турция може много ефективно да подкопае влиянието на санкциите на Запада срещу Москва, тъй като Русия е най-големият търговски партньор на Анкара след Германия. Ортега припомня също, че риториката на Реджеп Таийп Ердоган става все по-антизападна: „Тези, които са колонизирали Америка заради нейното злато, както и Африка, заради нейните диаманти - казва Ердоган, - правят сега същото в Близкия Изток заради нефта и използват същите мръсни номера". Ердоган призовава Турция „да не играе повече ролята, която й е поверена от Запада в глобалната система".

Повратът, който Турция направи за последните 25 години, след като беше освободена от абсолютния американски контрол да бъде преден фронтза борба със Съветския съюз, е забележителен. Но анализаторите, които казват, че Турция търси своята евразийска визия, грешат. Грешат и тези, които подчертават, че Турция се обръща към Близкия Изток и иска да става фактор в ислямския свят.

Турция е изключително многовекторна, точно както приляга на една бивша империя. Борбата на Турция на всяка цена да държи няколко различни енергийни трасета към Европа подсказва, че турската държава няма намерение да бъде просто богата индустриална страна - тя се стреми да бъде силен политически фактор.

Днес се чуват разни мнения как Русия няма пари и затова е решила да използва по-евтин ход и да направи „Турски поток", паралелен на „Син поток". Истината е, че Русия никога не е искала тръбата й да минава през Турция. През 1997 г. се сключва споразумението за строителството на „Син поток", който руснаците държат да бъде до България, но по същите русофобски причини, както и сегашните, се оказва в Турция. Тогава проектната мощност за тръбата „Син поток" е 16 млрд. куб. м газ годишно. В края на февруари 2003 г. първият пусков обем е от 4 млрд. куб. м, но само няколко седмици по-късно турската страна снижава приема на 2 млрд. куб. м газ, а след това и напълно преустановява получаваните количества като настоява за 30% намаляване на цената на газа. Руската страна е подложена на силен натиск и извиване на ръце, което довежда до официално намаление с 10%, но неофициално се говори, че се е стигнало до безпрецедентни отстъпки от 115 до 75 долара за 1000 куб. метра. „Газпром" няма никакъв изход, газопроводът е построен, инвестицията е направена, всяко замразяване на движението по него е тотална загуба. Турският шантаж е добре изчислен, по това време започва строителството на южнокавказкия газопровод „Баку-Тбилиси-Ерзурум". Затова и днес Русия много добре съзнава в какво се забърква с енергийния хъб в Турция.

Последващите договорки с Турция за „Турски поток" няма да бъдат лесни, а вероятно ще бъдат мъчителни. Само за обявяването на „Турски поток" Ердоган си издейства 6% отстъпка от цената на газа, а искаше 15%. За съжаление „интелигентната" Европа все още не предполага каква мощ предоставя на Турция, която след още десет години ще държи в свои ръце половината от енергийната сигурност на Европа.

Турция е извънредно голям и много сложен играч за размерите на сломената и неориентирана в интересите си Европа. Веднага след съгласието си за „Турски поток", Турция заявява, че приоритет за нея се явява трансанадолският газопровод TANAP, част от Южния газов коридор, който заобикаля руската територия. Същевременно трябва да се подчертае, че Турция участва във войната срещу Башар Асад в Сирия, поради една основна и най-важна причина: падането на Башар Асад разчиства пътя за нефтопровод от Саудитска Арабия към Турция и за газопровод от Катар към Турция. Ердоган просто се стреми да направи Турция незаменим фактор за Европа. Турция ще събира тръбите от Русия, от Каспийския регион, както и от Персийския залив. Тоест диверсификацията ще свършва на прага на Турция.

Светът вече наистина не е еднополюсен. А значението на Европа в геополитическото разпределение силно намалява.

Калина Андролова
БНР, „Деконструкция"