Турция може да си позволи Майдан made in USA, ние – не

/КРОСС/ За „Южен поток" и загубите за България вече е безсмислено да се говори, ориентацията на Русия към Турция като заместител на транзитна територия се виждаше с просто око още през лятото . 

За пропуснатите ползи - трудно е да се каже за кого са повече - за обществото ни или за професионалните „русофили" с обещаните комисионни. Протестърските зурли могат да тържествуват - тяхното виждане е половиндневно, дори не и за целия ден.

За „суверенитета" на държавата ни отдавна може да се говори само в минало време - не е новина.

Има един детайл, който обаче не бива да забравяме - максимата, че „там, където минава тръбата, там идва войската", ако нямаш своя такава. България е периферия на ЕС във всеки смисъл, но в случая с „Южен поток" беше и най-слабото звено - уязвимо заради началото на тръбата. При тръгване на проекта при тази геополитическа битка на САЩ и Русия за Европа ние щяхме да сме обект на истински Майдан - не с балончета, а с коктейли Молотов и прочее екстремистки екстри от всякакъв калибър - ислямисти у нас, колкото искате. Украйна без газотранспортната си система нямаше да е важна за откъсването на ЕС от Русия и евразийския пазар - нямаше да има газови войни и прочее механизми за политическо изнудване. Турция е милитаризирана и авторитарна - достатъчни условия, за да се справи с евентуален опит за Майдан (като турски или като кюрдски вариант), защото натискът ще бъде пренасочен към нея. Ислямският халифат засега неофициално продава петрол на Турция, но никога няма да е късно да бъде пренасочен към излаз на море и към Джейхан.

Бедата за България, която може да бъде предотвратена, е шистовата технология, защото отрови ли се водата ни, връщане назад няма - разпадът ни ще е необратим.

А Европа, за момента дехристиянизацията там води до деевропеизация с бързи темпове, плюс демографски взрив на младо и демонстративно неевропейско като поведение население, което лесно може да изроди традиционния ислям в ислямизъм. Откъсването на ЕС от Русия ще провинциализира Стария континент като трансатлантическа периферия, а ние ще останем провинция на провинцията в най-добрия случай, защото центровете на икономическия растеж и на силни държавни образувания със здрави общества, не отритнали традиционните семейни ценности, се изместват на Изток - в Евразия. При продължаване на тази политика на колективно самоубийство от Европа ще остане само името, като от Атлантида.

Доц. Дарина Григорова

СУ „Св. Кл. Охридски”