Турция и Западът: Обективно, безпристрастно и с проценти

/КРОСС/ Изминалата седмица със сигурност бележи съвършено нов момент в сложния и противоречив диалог на Анкара с Брюксел. В самата европейска перспектива на Турция. А и на отношенията й със Запада като цяло.

Понеже не кой да е, а Европейският парламент (ЕП), призова за незабавно спиране на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС. Червеният картон е заради конституционната реформа в страната. Която просто няма как бъде променена при сегашния режим на президента Реджеп Тайип Ердоган. И нека никой да не си прави илюзии по този въпрос. Просто подобно упражнение е недалновидно и безперспективно. Излишно губене на време.

Именно заради това, резолюцията на евродепутатите бе приета с 477 гласа „за", при само 64 „против" и 97 „въздържал се". Т.е. - колебаещи се. Или - преструващи се; това също не е за пренебрегване.

Какво означава това? Внушително, даже направо квалифицирано, конституционно мнозинство. Ако за база се вземе общият брой 751 евродепутати - това е над 63%. В случай, че отчитаме само реално гласувалите общо 638 евродепутати - имаме направо убийствено мнозинство от малко под ¾.

Всъщност дебатите и вотът миналия четвъртък в ЕП са просто една реминисценция на подобно гласуване също в четвъртък, но преди 7-8 месеца - на 24 ноември м.г. Тогава евродепутатите призоваха за временно замразяване на преговорния процес с Турция. А самата формулировка за „временно" и за „замразяване", се базираха единствено на опита за преврат от 15 юли м.г. Понеже по това време го нямаше референдумът от 16 април и последвалите стъпки за налагане на неприемливата конституционната реформа.

Независимо от това, настроенията и процентите при гласуването в ЕП през ноември м..г. бяха абсолютно същите - 479 „за", едва 37 „против" и 107 „въздържал се". На база общ брой 751 евродепутати - същата подкрепа от над 63%. Изчислено само върху броя на фактически гласувалите 623 души - получава се даже близо 77%. Дори не около, а е над ¾.

Върти го, сучи го - посланието и преобладаващите настроения на Европа към днешна Турция на Ердоган остават същите. Непроменени, ясни и недвусмислени. Всъщност, това е едно стреснато, изстрадано и осъзнато отношение към официална Анкара. Нещо като аварийно прекъсване на полета и принудително кацане.

Базира се на събитията около и след пуча от 15 юли м.г. и особено покрай референдума за конституционни промени от 16 април. Когато подкрепата за Ердоган мина само на косъм. При това - на фона на безпрецедентни машинации и манипулации.

За статистиката и процентите, нека да отбележим - много малко над 50%. Което пък от своя страна окончателно отрезви и вразуми европейския елит. Отвори му очите; най-накрая. За днешния тип турска демокрация. А и за мрачната перспективна за възможни корекции в това направление.

За да сме в състояние днес да оценяваме диалога на Запада с Анкара не емоционално и имагинерно. А в три конкретни понятия и категории. Може да ги приемем и като израз на привнесена германска педантичност:

Обективно, безпристрастно и с проценти.

Автор: Георги Димов