Малко по-сериозно за заплахите от Турция, моля…

/КРОСС/ Совалките на Б.Б. в Истанбул, в Берлин, в Сливенско, а и в Лудогорието (за любителите на турцизми - Делиормана) за пореден път ни изненадаха, пак видяхме различния премиер, любимеца на народа. Отново и отново се сблъскахме със сияйния му ореол и на мъченик, и на герой. Едновременно и паралелно. Вижте само как размаха пръст на германските медии - повече да не го питат колко е смел и безстрашен. Абе, направо истински титан - „Ербап" плюс „Бабаит" (също звучни турски думи).

Нека обаче да оставим настрана предизборните трепети и рязането на лентички и да се взрем в зацикления диалог ЕС-Турция.

За да се запитаме в прав текст - Какво иска Анкара и какво очаква Брюксел? Включително и ние. Това е въпросът на въпросите. Както се казва - да свалим картите на масата. Но при конкретната ситуация - в момента, а не да гадаем какво ще се случи утре.

Турция очевидно залага на три коза - мигранти (не бежанци, това ВЕЧЕ е една компрометирана и изтъркана опаковка), визи, плюс пари, ако може - повече и ВСЕ ПОВЕЧЕ.

Какви са нашите опасения - на София, а вече виждаме и на Брюксел? Също три:

Първо - Уникалното, съвременното гигантско преселение на народите. Под формата на мигранто-бежанци.

Второ - Ислямистката, джихадистката и терористичната заплаха. Плюс камикадзета, бурки и буркини. Покрай тази мигрантска вълна.

Трето - Пренасянето на проблемите на югоизточната ни съседка и общо от региона на Близкия изток на европейска, на наша земя. А те категорично не са наши, но Анкара, а и други сходни с нея заинтересовани среди, постоянно ни ги вменяват и не спират да ни сочат с пръст - едва ли не, ние сме виновните и лошите.

При тази конфигурация на интереси, зависимости, обвързаности, а също - в една или друга степен - и на неизбежности, ние трябва да фиксираме нашия, родния национален интерес и защитни реакции. Да си застанем на мястото. Категорично и без никакво мърдане и ослушване.

Първото и най - елементарното от тях е запазването на визовия режим за турски граждани. Още повече, че немалка част от мигранто-бежанците междувременно са получили гражданство и имат турски паспорти. Т. е. и те са „в кюпа". Просто и ясно казано - твърдо отстояване на правото ни ние суверенно да определяме кой може да идва у нас. Именно за да не позволяваме трансплантиране на проблемите от Турция и от Близкия изток на наша територия, а и общо в Европа.

На второ място - временно, тактическо замразяване на членството ни в Шенген. Да не избързаме чак толкова много. Нещо като допълнителен резервен механизъм. Второ резе на ключалката, примерно. Защото евентуална визова либерализация за турски граждани, която силно се надяваме да не се случи, но най-вероятно ще обхваща именно Шенгенската зона. Нека да имаме готовност за всякакви евентуалности.

Защото иначе става лошо - просто няма как да оцелеем. Най-малкото понеже е препоръчително правилно да четем и да оценяваме числата. Ето, най-елементарното математическо упражнение - по всеобщи оценки мигрантите и бежанците в ЮИ ни съседка са 2,5 - 3 милиона, Б.Б. каза, че били дори 5 милиона. Добре, нека да са толкова, няма да спорим. Обаче веднага - колко е населението на Турция. Ами, почти 80 милиона, при това с прираст от над 1 милион годишно. Хайде, да сравним тези две числа. В колко пъти са в повече? И какво всъщност разменяме ние - кон за кокошка. Или нещо друго?

И накрая, на трето място - спешно и надеждно укрепване на границите - приоритетно южните и то главно - с Турция, а успоредно с това - и всички останали, включително - морската. Плюс помощ от ЕС, ако трябва - ангажиране и на НАТО. За какво иначе членуваме в там, ако не може да разчитаме на солидарност и подкрепа.

А ако се наложи - издигане и на бетонна стена по границата с Турция. САЩ, Израел и някои други страни, да не би да са по-глупави от нас. Или са по-малко демократични и правови държави? Или нещо им куца върховенството на закона. Или нямат развит неправителствен сектор. Или нямат свобода на волеизявленията и на медиите? Или им липсва - каквото и друго да се сетите.

Обаче те категорично имат държавническо мислене и поведение, както и стратегическа визия. И поради това знаят как да си отстояват националните интереси и да си гарантират сигурността.

Автор: Георги Димов (Политически анализатор и журналист, член на СБЖ от 2005 година, делегат на Общото събрание на двата последни конгреса, бивш Генерален консул на РБ в Одрин, Турция)