Йоханес Хан: Като адвокат на Балканите, България е ангажирана с нормализирането на отношенията на ЕС с Турция

/КРОСС/ Комисарят по европейска политика за съседство и преговори за разширяване е Йоханес Хан, пристигна в София за официалното откриване на българското европредседателство. Австриецът е член на управляващата в страната си консервативна Народна партия. Той даде интервю пред „Хоризонт", в което говори за предстоящото българско председателство и приоритетите в него.

„Искам да благодаря на българското европредседателство, че се ангажира с интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз. Благодарен съм на България за предстоящата през май среща на върха между ЕС и Западните Балкани - това е първата среща от този ранг след Солун през 2003 година. Моментът е много важен. На европейско ниво през миналата година създадохме предпоставките - имам предвид декларацията на държавните и правителствени ръководители и речта на Жан-Клод Юнкер за бъдещето на Съюза. Така че е важно да използваме инерцията на момента за интеграцията на страните от Западните Балкани и да я доразвием. Пределно ясно е, че отделните държави на Балканите се намират в различен стадий на подготовката си. Трябва да се съобразяваме с напредъка им, но и да го оценяваме.

Ако погледнем данните от социологическите проучвания не бих казал, че подкрепата за ЕС в страните от Западните Балкани намалява. Тя е стабилна, а в някои страни - например Сърбия - дори се увеличава. Тази подкрепа зависи от това, до каква степен гражданите на отделните страни усещат предимствата от членството в ЕС. Значение има и темпото, с което се преговаря, честотата на посещенията и т.н. Ще Ви дам и един конкретен пример - със започването на преговорите със Сърбия чуждите инвестиции в страната рязко се увеличиха. При това говорим не само за инвеститори от Европа, а от целия свят. Бизнесът много точно усеща, че преговорите напредват и че перспективата е добра. Върховенството на закона също е важен аспект. Всичко това постепенно се превръща в нови работни места и увеличаване на жизнения стандарт".

На въпрос как Европейската комисия убеди европейците в необходимостта от приемане на нови страни в ЕС, след като в редица негови членки на власт са евроскептични или крайнодесни партии, а сред хората доверието в ЕС спада, комисар Хан заяви:

„Не бих казал, че недоверието в ЕС расте. Доказателство за това са редица избори през миналата година. Най-добрият пример, разбира се, е Макрон, който спечели вота с ясна проевропейска програма. Да спомена и президентските избори в Австрия, парламентарните в Холандия. Мисля, че за изхода от тази серия избори решаваща роля изигра Брекзит. Хората разбраха, какви последствия би имало за тях напускането на Евросъюза. Това, разбира се, не означава, че няма критика за начина, по който функционира ЕС, но това е тема, която постоянно е на дневен ред. В резултат от икономическата, финансова и миграционна криза в Европа наблюдаваме известна умора у европейците от приема на нови страни. Знаем това и за това смятам, че политиката на разширяване трябва да се разяснява не само в страните кандидатки, но и в страните от Евросъюза. За мен въпросът се свежда до това дали искаме ЕС да изнася сигурност и стабилност, или искаме да внасяме несигурност и нестабилност в ЕС".

Въпреки, че от от декември във Виена управлява коалиция, в която участва крайнодясната и евроскептична "Партия на свободата", а в Германия трета политическа сила е „Алтернатива за Германия", която печели симпатии и с антиевропейски послания, комисар Хан остава оптимист:.

„Нека обаче да припомня - именно Партията на свободата беше партията, която внесе в парламента предложението за приема на Австрия в ЕС. Тази партия действително подкрепя идеята за повече национални, самостоятелни решения на отделните страни-членки, но тя не се стреми към напускането на Евросъюза или неговото разпадане, а по-скоро иска промени. И това е напълно легитимно. Ако погледнем Унгария например, социологическите данни сочат, че 75% от унгарците подкрепят ЕС. Сериозна критика към европейските институции отправя всъщност правителството".

Като „адвокат" на Балканите, България е ангажирана и с нормализирането на отношенията с Турция, което е сложна тема, изтъкна комисар Хан.

„Ако трябва да сме честни, трябва да кажем, че десетилетия наред Турция е кандидат за членство в ЕС. От друга страна искам да подчертая, че процесите от последните години съвсем ясно показват отдалечаване от европейските ценности. Това доведе до решението от декември да не се отварят нови преговорни глави, което ще има своето отражение и върху плащанията. ЕС е наясно, че Турция е важен партньор, при това в няколко посоки и по различни причини. Освен това в редица области сътрудничеството ни с Турция е на много високо ниво. От гледна точка на ЕС трябва съвсем ясно да кажем, че Турция не е Ердоган. Много хора в Турция са проевропейски настроени и желаят членството в съюза. Мисля, че все още е рано да спекулираме с това какво партньорство можем да изградим с Турция. Приветстваме усилията на Турция през последните месеци за нормализиране на отношенията. А това е в интерес и на Турция, и на Европа".

„Към момента е рано да се каже. Винаги е добре, когато си поставяш високи цели, но пък може и да оставите нещо за австрийското председателство", заяви комисарят по повод изразената от българското правителство надежда, че по време на европредседателството ще се състои среща на върха ЕС-Турция.
Темата за интеграцията на Западните Балкани ще остане в дневния ред на ЕС и след Българското европредседателство, коментира Хан.

„От опита си знаем, че страните, които поемат председателството за първи път, са много ентусиазирани. Принципът на ротация, която води след себе си възможността на страната домакин да определя темите от дневния ред на ЕС, е много плодотворен. По този начин получаваме така необходимото ни разнообразие. Именно на ротацията дължим и факта, че Западните Балкани ще бъдат дълго време във фокуса на ЕС, защото след България ролята на председател на Съвета на ЕС поема Австрия, а след това - Румъния. Освен това очаквам напредък и в дигиталната политика. Българският еврокомисар Мария Габриел е много активна. Българското председателство със сигурност ще доведе до напредък и в други теми, като сигурността и енергийната политика. Да не забравяме и предстоящото предложение на Европейската комисия за многогодишната финансова рамка".

Следващият бюджет на ЕС вероятно ще доведе до съкращения в средствата, отпускани на регионите, а задачите пред ЕК са все повече, допълни комисар Хан.

„С напускането на Великобритания ЕС губи не само страна-членка, но и вторият най-голям нетен вносител в европейския бюджет. Става дума за 12-13 милиарда евро. Тази липса не може да остане без последствия. Дискусиите по темата ще покажат, до каква степен ще успеем да запълним тази липса. Аз, а и цялата европейска комисия се надяваме, че дългата дискусия по финансовата рамка ще започне с големия въпрос, какви ще са акцентите на ЕС в бъдеще, какви политики искаме да провеждаме и какви проекти сме готови да финансираме. Защото сме изправени пред много задачи, които трябва да се обезпечат само с един процент от икономическата сила на съюза. А това никак не е много. Междувременно страните-членки отправят нови и нови искания към Комисията. Трябва да кажа, че успяхме да се справим с миграционната вълна, но не бива да си правим илюзията, че с това темата е изчерпана. Миграцията вероятно ще бъде основната тема на 21-ви век. Трябва да следим развитието в Африка, където до средата на века очакваме удвояване, а до края на 21-ви век - четворен ръст на населението. Това неминуемо ще доведе до желанието на хората там да мигрират. Европа трябва да се ангажира с икономическото развитие на Африка, за да създаде перспектива пред хората. Трябва да подпомогнем стабилизирането на институциите. А всичко това става с пари. Или с други думи - говоря за общ ангажимент, една инвестиция на всички нас, така че да избегнем бежанския натиск върху Европа".