Сотир Цацаров: „Банков надзор” е автономия в рамките на Централната банка

/КРОСС/ Водещ: Г-н Главен прокурор, позволете ми в началото да Ви благодаря за съгласието да дадете това интервю и за това, че след няколко месеца медийно мълчание заставате пред камерите на БНТ. Неочаквано, през отминаващата седмица Вие посетихте Мизия и Оряхово. Какво видяхте там с очите си, как живеят хората? Какво се случва там, очакват ли те справедливост?

Сотир Цацаров: В Мизия видях на първо място една много добра организация на робата на всички, които са участвали в първоначалните, неотложните аварийни работи - Министерство на вътрешните работи, служби на противопожарна охрана, армията. Видях също така една много добра организация, която е била създадена от общинското ръководство и лично от кмета на една община с иначе доста скромни бюджетни възможности. Това обаче е едната страна. Другата страна може да бъде изразена дори само в три цифри. Видях 120 къщи или 120 жилища, които са негодни за обитаване. Другата страна - 350 човека, които на практика нямат покрив над главите си, защото са живели в тези къщи. 550 човека, които към настоящия момент се нуждаят от изхранване. Това изхранване продължава благодарение на Българската армия и благодарение на Българския червен кръст. Дори да си представим, че част от тези хора ще могат да се устроят през зимата, ще останат все още не по-малко от 150, а даже и 200 човека, за които зимата ще трябва да премине не по начина, който е свързан с техния обичаен ритъм на живот.

Водещ: А какво установи до момента следствието по случая „Мизия"? Ясно ли е вече за кого ще се търси отговорност? Дали от арендаторите, които са стопанисвали язовирите - от кого?
Сотир Цацаров: До настоящия момент е свършена една немалка по обем работа. Разбира се, действията по разследването бяха разделени образно на две групи. Първата беше свързана с това да бъдат използвани възможностите на неотложността на разследването. Един екип от следователи за кратко време успя да извърши огледи на 39 язовира и водоема в района, като всички данни от тези огледи разбира се са документирани. Изискани са необходимите документи, изготвят се и експертните задачи, които ще бъдат възложени на специалисти на Българската академия на науките. Едновременно с това предстоят интензивни разходи. Това, което може да се каже на първо четене или на базата на събраното до момента: доста прекъсната връзка между кмет и областна управа, доста прекъсната връзка - може би не по вина на кметското ръководство. Но всичко това е предмет на по-нататъшно разследване. Създаден е екип, който се ръководи от прокурор от Районна прокуратура - Оряхово. Делото ще бъде взето на специален надзор от Върховната прокуратура и в разследването са включени и следователи от Националната следствена служба.

Водещ: Не става ли все по-трудна работата на прокуратурата, на фона на тези бедствия, на това, което хората си казват - „Няма държава, няма държавност". Какво да правим когато дойде такова нещастие?
Сотир Цацаров: Всъщност оказа се, че в Мизия държавата са армията, държавата са полицията, държавата са доброволците и след това държавата са хората, които дариха помощи. Това на един момент се оказва държавата. А що се отнася до ролята на прокуратурата - проблемът не е само Мизия и всички ние го знаем добре. Този проблем, той върви Бисер, Мизия, той е в Берковица и т.н. Прокуратурата е правила до настоящия момент, по линия на надзора за законност, две проверки. Резултатите от тези проверки - оценени са като опасни 69 язовира и водоема. Имам предвид 69 язовира и водоема, които са на територията на цялата страна. Дадени са съответни предписания. Те са предписания към органите на Министерството на околната среда и водите, басейнови дирекции, общински ръководства и т.н. И въпреки всичко, виждате, че сме изправени пред един кръговрат, който продължава по същия начин. Не може за всичко да обвиняваме майката природа. В същото време очевидно се нуждаем от един далеч по-системен подход. Под системен подход разбирам подход, който да постави на анализ. Ние повече от този анализ и от предписанията, на базата на законовите си възможности, не можем да поставим, но можем да го предизвикаме по този начин. Масовото количество валежи не е единственото оправдание за всичко това. Язовирната система на територията на страната - имам предвид не големите язовири, а тези, които са на територията на съответните общини, общо взето е с диги, преградни стени и т.н., някои от които, както беше случая в Мизия, са градени дори 1959 година. Поставя се въпроса за един подход, който трябва да обхване цялата страна и който трябва да предприеме действия и да е свързан с това рискът да бъде минимализиран докрай, а минимализирането означава дори изпускане на язовири, дори установяване на собственост, дори монтиране на спирателни и изпускателни кранове, защото на територията на Мизия и това се оказа, че го няма. И още нещо - за всичко това не може да бъдат винаги виновни само общинските ръководства, така че необходимо е държавата дори да излезе от територията само на неотложните аварийно-спасителни работи. Дори ако няколко от тези препоръки бяха изпълнени, може би някои от язовирите нямаше да направят това, което всеки ден виждаме в новините и което причинява трагедиите на стотици хора. Защото ако трябва да цитирам заместник кмета на община Мизия - аз запомних тази фраза - човекът каза следното: „Язовирът трябва да генерира стопанските приходи. Оказа се обаче, че язовирът генерира само нещастие". А да обвиняваме природата - дъждът не носи риба, както каза пак един служител в общинското ръководство на Мизия, защото водата идва от язовира. Дъждът я предизвиква.

Водещ: Г-н Цацаров, да насоча вниманието ви към друга тема, която е изключително интересна, обществена тема - става дума за оздравяването на КТБ, разбира се. Направихте също и през седмицата, реплики по тази тема, които мнозина харесаха, одобриха, но имате и критици по тази тема. Някои ви нарече дори „пиар на КТБ". Как гледате на това, което се случва в момента - главният прокурор на републиката да коментира оздравяването на КТБ, да започва да се грижи, да свиква срещи, да се грижи за оздравяването на една частна банка?
Сотир Цацаров: Вижте, преди да бъда наречен „пиар на банката", бях наричан и „основен дестабилизатор на банката". Така че полюса на общественото мнение, или по-точно на мнението на много хора, които по един или по друг начин са свързани с банката, е разнопосочен, но малко или много той се диктува от техните интереси. Сега вече по отношение на самата банка - аз съм с ясното съзнание, че прокуратурата не може да препише и да изпълни стопанска рецепта за банката. Прокуратурата не е финансов регулатор. В същото време обаче аз имах възможността да го кажа, точно както казахте вие, след дълго мълчание, но в крайна сметка по-добре да работим, отколкото повече да говорим и да постигаме скромни резултати. Но какво би могло да се направи в чисто прагматичен, а не в - както вие се изразихте - пиар план? Така или иначе, специалният надзор на КТБ е за срок от три месеца. Дали той ще бъде удължаван за още три месеца или не, до максималните шест месеца по Закона за кредитните институции, ще бъде решение на ръководството на БНБ. Но след три месеца, т.е. към 20 септември ще има някаква по-окончателна картина от трите одитни доклада. И може би тогава би следвало да се постави въпроса: ликвидация или преструктуриране. Винаги първият отговор е, че ликвидацията ще е далеч по-евтина от едно преструктуриране, но преструктурирането, дори във варианта, в който ръководството на БНБ го предложи към 14 юли, макар че предложението му не бе прието на срещата при държавния глава - а имам предвид разделянето на добра и лоша банка - за мен е по-добрия вариант. Точно затова аз казвам, че изходът трябва да бъде нефинансова смърт на банката. Защо? Нека го повторя като теза. Не сме изправени пред нормална ситуация. Не сме изправени пред ситуация, при която една банка загива или една банка потъва поради рисковете на банкирането, рисковете на финансовия пазар, икономическата криза и т.н. Изправени сме пред една банка, която е била създадена и работила с практики, доста различни и противоречиви от нормалното банково дело. Не го казвам аз. Нямам претенциите, че съм банковия специалист. Нека ви цитирам Стив Ханке - мисля, че той го каза на 17 август в интервюто си пред Националното радио. Това не е нормално банкиране. Е, като не е нормално банкиране закриляно от държавата и е било закриляно от държавата, сега не можем да кажем на хората, образно казано „Дотук - спасявайте се".

Водещ: Когато казвате противоречива дейност в банката - защо прокуратурата и полицията влезе в банката юли 2014 г.? Защо не влезе миналата година по това време когато също имаше сигнали за източване на банката? Дали не се дължи на някакви политически конюнктури тогава?
Сотир Цацаров: Имам предвид обяснението на много от критиците на прокуратурата и лично на главния прокурор, че прокуратурата е влязла, избирайки точния момент, че прокуратурата е влязла под точната диктовка и отново стигаме до въпроса „Кой, кой, кой?", т.е. те стигат до този въпрос. Най-лесно ми е да ви отговоря на въпроса за миналото на КТБ като кажа: аз отговарям за работата на прокуратурата от един период насетне, с което да преминем към следващия въпрос. Но прокуратурата не е влязла в банката, както някой се опитва да каже. Първите действия по разследването бяха свързани със сигнали за неефективен банков надзор и първите действия по разследването бяха свързани със сигнали за дейността на свързани фирми. Това, че тези свързани фирми имат адреси на управление, които са идентични със сгради на КТБ, вече е отделен въпрос и е въпрос на този, който е създавал цялата мрежа, през която финансовите потоци са текли. Но да бъдем обвинявани, че атакувахме КТБ...Знаете ли, сигурно след две години някой щеше да каже: „Тази банка е финансова пирамида, тя се срина. Вие защо не направихте нищо? Какво чакахте?". Тоест аз зная много добре, че ние ще бъдем укорявани и виновни, и в единия и в другия смисъл, и в единия, и в другия случай. Важното е да знаем, че си вършим работата.

Водещ: Казвате финансова пирамида. Върхът на финансовата пирамида Цветан Василев ли се нарича? Това е ли българският Мадоф?
Сотир Цацаров: Думите за българския Бърнард Мадоф са отново на професор Стив Ханке. Само че аз не мисля, че върхът на тази пирамида е само Цветан Василев. Върхът на тази пирамида е Василев и всички хора, които в продължение на годините са създавали благоприятната среда за развитие на това пак наречено от въпросния професор „ненормално банкиране", били са толерирани от тази среда, и още нещо - получавали са изключително сериозни облаги от тази среда. Смея да кажа, че немалка част от хората, които изрекоха много тежки думи срещу работата на прокуратурата, са хора, които са ползвали не просто продуктите от банкирането, а са ползвали пари в брой. И това е налице по делото, за съжаление, защото това не е факт, който трябва да ни радва. Говоря, ненормалното банкиране и напрежението, съвсем оправдано от хората в момента, защото ние не може да ги обвиним. Казвам „ние" - обществото. Вие вложихте, вие рискувахте. Не, вие вложихте, но вложихте там, където държавата ви показа години наред, че няма риск. Сега затова трябва на финала да мислим не за ликвидация, трябва да мислим за преструктуриране, дори за някакъв вид помощ. Разбира се, не за тежест върху целия данъкоплатец, но когато в едно нещо има дори малка надежда да проработи, то трябва да бъде съживено. Пак казвам, аз разсъждавам така логически, разсъждавам четейки. Дори и тези, които критикуват най-силно прокуратурата, но търсейки финансовия смисъл в техните думи - колкото и да са недобросъвестни дори от лична гледна точка.

Водещ: Тревогите на хората са едно на страна, за своите пари и за своите сметки. Говорим обаче и за пирамидата, и само за да приключим темата - нарекохте КТБ „скъпо банково украшение". Дали ще разберем някога кои са били авторите на тази ювелирна операция, наречена „КТБ"?
Сотир Цацаров: Целта на разследването е „ювелирите" да бъдат изправени пред съд. Аз мисля, че когато обвинителният акт бъде внесен в съда, обществото ще разбере много неща. Може би тогава трябва да бъдем съдени малко по-справедливо от това, което се случва в момента. Така че аз мисля, че немалка част от „ювелирите" ще бъдат осветени публично.

Водещ: Да очакваме ли нови обвиняеми извън състава на банката?
Сотир Цацаров: Вижте, кръгът на обвиняемите се определя от кръга на доказателствата. Той не се определя от решението, че един или друг трябва да стане обвиняем. Има данни, че е възможно да има и още обвинени лица. Говоря за длъжностни лица от състава на банковия надзор.

Водещ: От ръководството на банката?
Сотир Цацаров: Говоря от управление „Банков надзор", защото това не е оправдание за ръководството на банката, но българския Закон за кредитните институции е конструиран така, че управление „Банков надзор" на практика е автономия в рамките на Централната банка.

Водещ: Г-н Цацаров, бих искал да припомня на нашите зрители, че вие бяхте дългогодишен съдия, преди Висшият съдебен съвет да ви избере за главен прокурор на републиката, ръководихте Окръжния съд в Пловдив. Как гледате на идеята сега, на част от съдиите, на някои от тях, че е време вече прокуратурата да излезе от съдебната система, да стане част от изпълнителната власт, да изгуби своята независимост?
Сотир Цацаров: Знаете ли, ще ми позволите да ви коригирам. Струва ми се, че тази идея не е толкова на част от съдиите - тази идея е на част от политиците. Обикновено когато прокуратурата работи, когато прокуратурата е активна, тя е наричана „безконтролна, безконтролно силна" и се появява веднага тезата, че тя трябва да бъде извадена от съдебната власт, защото на практика е безконтролна. Аз не съм със съзнанието, че българската прокуратура е една идеална структура, в която няма проблеми. Напротив, аз ги знам много добре тези проблеми и правя всичко, което мога и което е по силите ми. Но конструкцията „прокуратурата вън от изпълнителната власт" - да вярно, тя е защитавана от някои колеги съдии, но тя е защитавана основно от политици, които са се сетили, че прокуратурата трябва да излезе от изпълнителната власт, тогава, когато самите те са прекратили прокурорската си кариера, или от политици, които по един или по друг начин, пряко или косвено са били засегнати от дейността на прокуратурата, както е случаят с КТБ. Е, прокуратура вън от съдебната власт - нека си припомним цялата поредица от смени на ръководството на Министерството на вътрешните работи и да си представим, че имахме прокуратура, която е част от държавната администрация и която се ръководи от настоящия, поредния, предния министър на вътрешните работи. Тайна ли е, че у нас след всяка смяна - говоря смяна след избори, парламентарни и всякакви други - започва организирана смяна в администрацията? Какво се случва с областните директори на Министерството на вътрешните работи след всички парламентарни избори? Започва да го наречем реорганизация. Е, ако обществото трябва да има прокуратура, която след всеки нов парламентарен избор ще преживее всичко това, то няма да има прокуратура. То ще има просто обвинителна администрация. Това е много вреден подход. Да, има и колеги съдии, които го споделят, но на тях нека кажа следното: аз съм бил съдия в продължение на 20 години. Пазя си може би като най-скъпото нещо съдийската тога. Никога не съм забравял, че съм бил такъв и винаги съм споделял идеята, че прокуратурата трябва да е част от съдебната власт, защото само това е начинът съдебната власт да е независима.

Водещ: Всъщност вие го обяснихте добре наистина заради тези критици, които твърдят, че едва ли не прокуратурата въздейства на целия български политически процес, на целия политически живот в страната. Но само да вметнем, че и настоящият служебен правосъден министър вижда прокуратурата като част от съдебната система.
Сотир Цацаров: Това е добре, това е добро схващане. И аз приветствам факта, че той го каза на глас.

Водещ: А как коментирате тогава друга идея за реформи в съдебната система, въобще стратегии за съдебните реформи - тази идея, че не бива да се разделят Висшият съдебен съвет на две камари, на прокурорска и на съдийска камара. До какво би довело, ако се случи това?
Сотир Цацаров: В по-далечен план това е първата стъпка към изваждане на прокуратурата от съдебната власт. Не бива да сме наивници и не бива да се лъжем, че това не е така. В съвсем близък план бих казал следното: в момента - не защото защитавам обратната теза - това е практически невъзможно. В момента във Висшия съдебен съвет, съобразно настоящата конституционна уредба, има точно двама съдии и точно един прокурор. Двамата съдии са председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд. По стечение на обстоятелствата прокурорът съм аз в момента или който и да главен прокурор. Как ще ги разделим останалите на съдийска и прокурорска квота? По признака „бивши съдии и бивши прокурори"? Ама те не са магистрати, те са членове на Висшия съдебен съвет. А в коя квота ще сложим бившите адвокати? В коя квота ще сложим научните работници, които като юристи и притежаващи съответните качества, могат да бъдат членове на Висшия съдебен съвет? Идеята звучи добре, защото тя казва „Съдът трябва да бъде независим и трябва да бъде гарантирана независимостта на съдебната власт". Прокуратурата в съдебната власт не е заплаха за независимостта на съда, напротив. Всеки, който поддържа тезата, че съдът трябва да бъде атакуван, че съдът трябва да бъде поставен в положение не на това, което той има по Конституция, ще срещне и моето активно противодействие. Съдът е съд, той е независим арбитър и заслужава само уважение. Решенията на съда не се коментират.

Водещ: Ще позволите ли, г-н главен прокурор, няколко въпроса, които се отнасят до конкретни разследвания? Например твърде любопитно според мен е Христо Бисеров, казусът „Христо Бисеров". Ще се сдобие ли той с обвинителен акт за пране на пари, бившият заместник-председател на Народното събрание, депутат от ДПС?
Сотир Цацаров: Периодично, когато поставим въпроса за едни или други разследвания, а знаем много добре, че медийно, а и не само медийно, се издига лозунга „А какво стана с Христо Бисеров?" Нека ви припомня, преди да ви кажа какво ще стане, само основната сюжетна линия там - преводи на пари от швейцарска сметка в швейцарска банка към македонска банка, съответно македонска банкова сметка. Разследването е изяснило много по отношение на самия Бисеров и по отношение на свързаните с него лица, а те не са малко. Разследването е изяснило много и по отношение на македонската банкова операция. Причината, поради която разследването се бави или не отговаря на тези темпове, които обществото, между другото съвсем оправдано има към нас, тези изисквания за бързина, е в генезиса, т.е. швейцарската банкова сметка. Защото към настоящия момент със средствата на Международната правна помощ се полагат усилия именно да бъде преодоляна прословутата швейцарска банкова тайна. Това не значи, че ако не успеем или се забавим, ще се откажем, само дори заради извършеното, само дори заради обществения отзвук, защото това е максимално обществено необходимо, това дело трябва да влезе с обвинителен акт в съда и със съответните доказателства.

Водещ: Но вижте как политическият и общественият интерес вървят ръка за ръка.
Сотир Цацаров: Да, виждам как вървят ръка за ръка, но политическият интерес може да бъде, ако правите нещо, защо го правите? Или да речем, ще се върнем пак на КТБ: „Какво разбира прокурор от банков надзор?" - задава един бивш премиер въпроса и настоящ лабораторен ръководител. Какво разбира прокурор от банков надзор? Е, от съдебна реформа и прокуратура всеки разбира, независимо какво е завършил - инженерство, политология, икономика и т.н. Аз не твърдя, че прокурор разбира от банков надзор, но дайте ми възможност да се върна към темата „КТБ". Точно защото прокурор не разбира от финансовия смисъл на банковия надзор, или по-точно от финансовите операции, има експертизи. А намерението ни по това дело е да ползваме не ръководители на лаборатории като експерти, а да ползваме международно утвърдена одиторска компания, с която основните разговори - говоря с ръководството, на която вече са проведени. Може би констатация на международни експерти ще бъдат говорени малко по-трудно, отколкото това, което ние говорим.

Водещ: А защо се забави, г-н Цацаров, разследването за злоупотреби с евросредства на отстранения председател на Апелативния съд г-н Пенгезов?
Сотир Цацаров: Аз мисля, че се забави само в медийното пространство. Не бих казал, че се е забавило, първо, защото нашето разследване - говоря разследването, което осъществяват българските органи по разследвания, специално специализираното звено за разследване на престъпления, извършени от магистрати - е пред своя край. Делото „Пенгезов" би следвало да приключи с обвинителен акт. Освен това по него се работи паралелно и в изключително добра координация с ОЛАФ, където също има координационно дело и където немалка част от сигналите са предмет на наблюдение. Така че мисля, че съвсем скоро то отново ще влезе в медийното пространство. Това, че по делото няма новини, не означава, че не се работи.

Водещ: А защо прокуратурата прекрати делото срещу Чакъра, заради който бяхме осъдени в Страсбург?
Сотир Цацаров: Сега сигурно ще ме попитате и дали делото срещу Чакъра или неговото прекратяване не е свързано с назначаването на някой, дали не е свързано с главен секретар на МВР и настоящ политик и нещо такова.

Водещ: Да, и ще търсим политически конюнктури.
Сотир Цацаров: Естествено, че ще я търсим. Нашата работа е винаги под прожекторите на политическия фокус. Добре, решение на Европейския съд по правата на човека - решението е, че България не е провела или българските власти не са провели достатъчно ефективно разследване. В резултат на това решение аз поисках възобновяване на делото от Върховния касационен съд. Последва възлагане на делото не на разследвалата го досега прокуратура, а на друга - Софийската военно-окръжна. Извършена бе ексхумация на трупа, извършени бяха нови огледи, разпитани бяха над 80 свидетели, като бе преодоляна основната слабост на разследването - неразпитването на служителите от Специализирания отряд за борба с тероризма, които тогава са участвали в самата операция. Проведени са множество експертизи - комплексни, съдебномедицински, балистични и прочие. Ние направихме максимума. Финалният извод е: престъпление не е извършено. Е, не може при тези доказателства да тръгнем към съд, само защото някой, който тогава бил главен секретар, сега е политическа фигура, или само, защото трябва да удовлетворим общественото мнение. Ние трябва да удовлетворим изискванията на съда с доказателства. Такива доказателства няма.

Водещ: Нали знаете, че медиите харесват политическите спекулации? Как да си...
Сотир Цацаров: Не, медиите не харесват политическите спекулации. Медиите харесват новините. Политиците харесват - хайде да не казвам спекулациите, те харесват повече събития, които биха били медийни, но медиите харесват новините, а не спекулацията.

Водещ: Добре, а как тогава да си обясним, че делото срещу Мишо-Бирата беше прекратено малко преди Ваньо Танов отново да застане на чело на Агенция „Митници"?
Сотир Цацаров: Трябва ли да навържем сюжетната линия и да кажем, че ние сме знаели, че Ваньо Танов щеш бъде назначен за шеф на „Митници", поради което сме бързали да прекратим делото, за да осигурим чистотата на Ваньо Танов и Бойко Борисов? Нали казахме нещо такова? Трябва да стигнем до съд. Имате производство, по което има две експертизи - две, които заявяват, че не могат да потвърдят автентичността на този запис. Колкото пъти този запис да бъде възпроизведен на телевизионния екран, на страниците на вестник и пр., и пр. - в съд се влиза с експертиза. Аз питам - всеки, който е на мое място или на мястото на наблюдаващия прокурор по това дело, с такива експертизи, изготвени и от служители от Българската академия на науките, какво ще докажем ние в съда? Ще възпроизведем - как го казахте вие - медийна сензация и ще стигнем до поредната оправдателна присъда. А иначе в пространството какво - изчистили сме Танов? Че кой е знаел, че Танов ще стане „правилният човек на правилното място", за да стане шеф на „Митниците"? Аз ви казах и преди това кое определя - определя го наборът от доказателства. Ако експертизите бяха дали заключение за автентичност на записа, а не за съмнение за външна намеса в него, включително и по отношение на продължителността, какъв друг избор имахме, освен да стигнем до съд, независимо, че Ваньо Танов вече е шеф на „Митниците". А и какъв избор имаме и сега?

Водещ: Добре, приключваме темата за политическите спекулации с последен въпрос от моя страна. Понеже предстоят предсрочни парламентарни избори след по-малко от един месец, какво ще направи прокуратурата, че да няма „Костинброд 2"?
Сотир Цацаров: Прокуратурата действа съвместно с ДАНС и съвместно с МВР. Координацията и с председателя на ДАНС, и с министър Бакалов е повече от добра. Това, което за първи път правим тази година, е създаването на областни звена, т.е. на регионални звена, които се състоят от областния директор на полицията, областния директор на ДАНС и окръжния прокурор, които ще координират цялата дейност към настоящия момент и от настоящия момент насетне, защото изборната кампания започва реално.

Водещ: Ще позволите ли, г-н Цацаров, в края на този разговор няколко лични въпроса - всъщност степен на лични, колкото вие позволите.
Сотир Цацаров: Аз мисля, че въпросът не е в това кои са въпросите, които аз ще позволя, а които вие зададете, защото те се определят от вас.

Водещ: Създава се впечатлението, че вие сте най-железният и силен човек в държавата. Ще ви кажа защо - министри, депутати, бизнесмени, че и обикновено граждани се обръщат за всяко нещо към вас. От КТБ през Мизия, до ягуара Алонсо - за какво ли не, всички търсят прокуратурата. Вие ли сте най-силният човек в държавата?
Сотир Цацаров: Ще разделя отговора на две части. Първата - за прокуратурата. Удивява ме лекотата, с която прокуратурата е заливана от сигнали - не защото това създава работа на прокуратурата. Удивява ме лекотата, с която всеки, който желае да предизвика медийна сензация - и второ връщане към въпроса ви - ще дойде тук, а не в регистратурата на прокуратурата, и ще заяви пред камерите, че той е внесъл сигнал. Дали сигналът е от компетентността на прокуратурата или не - това няма никакво значение. А що се отнася до това дали съм най-силният човек - знаете ли, ако човек само за момент дори си помисли колко е важен, колко е силен, колко е какъв, незаменим и т.н., той загубва всичко, което е „себе си". Бил съм свидетел на много такива неща. Това, което за себе си искам, е никога да не стигам до тази фаза, защото реша ли, че съм най-силният, аз съм изгубил себе си.

Водещ: Какво правите след 17 ч., когато приключи работното време и вече не сте главен прокурор?
Сотир Цацаров: За съжаление въпросът не е какво правя след 17 ч., а какво правя обикновено след 20 ч., защото работният ден не приключва в 17 часа.

Водещ: Тогава ли вече не сте главен прокурор - след 20 часа?
Сотир Цацаров: Не. С оглед телефона и всички други средства за свръзка, и тогава съм главен прокурор. Опитвам да бъде със семейството си. Опитвам се да правят това, което ми е приятно. Времето е все по-малко и по-малко. Имам хоби - нямам време за хоби. Имам закупени книги - чета все по-малко и по-малко, защото първо трябва да прочета това, което в момента е доста скромен обем. Опитвам се по някакъв начин да почина, но най-важното - опитвам се да бъде със семейството си. Мисля, че това е най-важното нещо в живота, а не дали си силен или не. Силен си със семейството си.

Водещ: Накрая любимият въпрос за накрая е въпросът „Кой?". Нали знаете, че това е любимият въпрос - кой диктува на главния прокурор? Кой?
Сотир Цацаров: Те на този въпрос дадоха много отговори. Ако аз трябва да ги изброя кой беше първи - Делян Пеевски, Ахмед Доган, Сергей Станишев. Някой друг пропуснах ли в редицата?

Водещ: Ориентирате се в партиите.
Сотир Цацаров: Добре, нека оставим накрая и многоточие.

Водещ: Да.
Сотир Цацаров: Кой - аз. Не защото съм най-великият. Аз. Аз - това, което имаш като съвест, това, което имаш като принципи, законът. В личен план - семейството ми, само че личният план си е за мен.

Водещ: Благодаря ви за това интервю.
Сотир Цацаров: Аз също ви благодаря.

Сотир Цацаров, главен прокурор на Република България
БНТ