Нека на празничната ни трапеза има български стоки на добри цени

/КРОСС/ Предстоят най-светлите празници за българите. Обичайно, за тях сме склонни да разтворим широко кесията. Но ако за Бъдни вечер харчовете не са особено големи заради постните ястия и характерните гозби, то за последващите Коледа и най-вече за новогодишното празненство сме плащаме на драго сърце. Какво да очакваме, когато зареждаме трапезата, ще ни се наложи ли да подготвим повече средства в сравнение с миналата година и последните месеци? Дали залагайки на българското производство ще се охарчим повече, Агенция КРОСС попита председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов.

- Г-н Иванов, по-евтина или по-скъпа ще ни излезе празничната трапеза за Коледа и Нова година?
- Като цяло, основните хранителни продукти запазват цените си, дори може да се каже, че има тенденция за поевтиняване. Тази тенденция е устойчива, наблюдаваме я от 2010 година, при това в световен мащаб. Тук говорим за месата, рибата, маслото, кашкавалите, сирената, млеката, олиото и брашното. Имаме леки вариации спрямо миналата година при захарта, ориза и фасула и лещата, но те са в рамките на 10%. Като съотношение това не е малко, но добрата новина е, че цената на световните борси се успокои. Като цяло, общата потребителска кошница, базирана върху 40 продукта би следвало да очакваме нива равносилни на миналогодишните.

- Най-осезаемо беше повишението в цената на захарта, особено за хората, които я употребяват в по-големи количества.
- Да, но ако през 2012 година е имало свръх ниво от 2,04 лева, а през 2015 година имаше един пик надолу, в момента имаме равнища от 1,54 лева, цена на едро, разбира се. Имаме един стабилизиращ се световен пазар към момента. Общо взето няма нищо драматично в цените. Пазарът е готов да понесе и по-високи цени, ако има изменение в цените, то те ще са на база на логистични изменения, на опаковки и т.н., а не от цените на суровините.

- Да очакваме ли изненади при цената на виното и ракията?
- При средното базисно качество на високо алкохолните напитки, които се предлагат, нямаме кой знае каква вариация. Там проблемът е в качеството и тук вече всеки трябва да направи своя избор. При тях сравнението е по 10 качества (сравнението е в 10 ценови категории, бел. ред.), така че не можем да говорим за усреднени цени.

- Можем ли в такъв случай да сравним цените на българските и на вносните вина, например?
- Можем да ги сравним така - едно висококачествено българско вино е с около 30-40% по-евтино от вносно вино с приблизително качество. Призивът към потребителите тук е, че всеки като тръгне на пазар е добре да се ориентира към продукт с високо качество. Безпредметно е да пием италианско вино с по-лоши показатели само защото е скъпо. Бих се обърнал към българските потребители с призива: купувайте българското. По този начин помагате на българската икономика. Имаме доста висококачествени напитки, вина. Спокойно можем да посегнем към българското по рафтовете.

- Предстои сериозно пазаруване преди празниците. Как да се подсигурим, че няма да станем жертва на спекула с цените?
- Ние имаме балансиран и високо конкурентен пазар, т.е. нашето ценообразуване става вследствие на взаимодействието между търсенето и предлагането, а не под влияние на други фактори. Пазарът е добре зареден, има равновесие между обема на търсене и този на предлагане. Имаме и пазарни играчи, които създават конкурентна среда и дадена цена се получава, защото от страна на потребителите има желание да извършат тази покупка. Като наричаме нещо вредна спекула трябва да знаем, че тя се е получила заради външни фактори или някаква манипулация, която да е наложила дадена висока цена. Най-доброто оръжие срещу спекулата е просто да не купим стоката на тази цена. Аз мога да искам да ви предложа портокал на 3 лева, но от вас зависи дали ще си купите този портокал от мен, на тази цена.

- Очевидно тук водещият фактор е самосъзнанието на потребителите и културата ни на пазаруване.
- Така е. Много се прекалява с думата „спекула". Няма спекула след като има достатъчно търсене и предлагане и се е формирала дадена цена. В момента има недостиг в предлагането на извънсезонни неща. Например имаме повишение в цената на краставиците, но всеки потребител би могъл да ги замени със сезонен зеленчук. Но, след като има цена около 4 лева за килограм краставици и те се купуват, макар в по-малки количества, значи има пазар и за тази цена. Хубавото е, че върху ценообразуването няма външни влияния. Няма нито контролирано търсене, нито контролирано предлагане, а те си взаимодействат в условията на висока конкуренция. Нещо много важно за цялата икономика. При този пазар остава ние да положим усилия да си развием икономиката, тъй като имаме още много да работим в тази посока. Особено по отношение на нашето предлагане.

- Очаква се отново чувствително повишение в цените на горивата. Ще повлияе ли това и на стойността на храните?
- Подобно беше положението и през 2015 година, още тогава говорихме, че тези вариации в момента почти не се отразяват в крайната продажна цена на храните. Не е толкова голям дела на транспортните разходи в тях. Може да има колебание в размер на 1-1,5 стотинки, но дори за такова отклонение е нужно драстично повишение в цените на петрола, каквото аз не забелязвам.

- Питам ви неслучайно, появяват се периодично такива информации, че може да очакваме повишение при някои храни.
- Цифрите приятели нямат. В момента анализираме данните от последните 15 години. Общо взето, след влизането ни в ЕС вече имаме балансиран пазар. Някъде от 2009 година, ние имаме много устойчиви трендове, като изключваме влиянието на климата върху производителността при плодовете и зеленчуците. Много трудно би могло да се получи изкривяване на пазара. Колебания може да се получат заради нечисти помисли от отделни играчи, разпространяващи зловредни и заблуждаващи информации. Пазарът върви гладко за настоящите условия. Това, което трябва да направим е да развиваме по-добро, по-конкурентноспособно производство, за да можем да увеличим предлагането на българска стока, като така ще подобрим благосъстоянието на българския бизнес. Това трябва да е нашата цел. Донякъде ръстът на пазара ни се дължи и от членството в ЕС и липсата на митническа тежест. В момента пазарът е спокоен, нека гражданите да се информират повече, има достатъчно контролни органи, които дават информация и да вкарват много мисъл, когато участват активно на пазара. 

Автор: Радина Христова