Енергийният сектор ще се промени радикално

/КРОСС/ Карел Крал, регионален мениджър на CEZ за България, пpeд The Inflight Magazine

- Г-н Крал, българският енергиен пазар е изправен пред най-голямата промяна в историята си - либерализацията. Повечето хора все още имат само смътна представа какво означава това. Как ще изглежда либерализираният пазар от гледна точка на потребителя?
- Наистина „либерализация" е ключовата дума за 2016 г. в българския енергиен сектор. Всеки говори за това. но сте прав. че разбирането на термина е на най-различни нива. Проблемът е, че най-важната промяна е и в най-голяма степен скрита от потребителите. Имам предвид либерализацията на търговията на едро с електроенергия, т.е. създаването на пазар, на които доставчиците купуват енергия от производителите й - енергийна борса, с други думи. Това е ключова част от реформата, задължителна, за да стигнем и до либерализацията на доставките към крайните клиенти. От гледна точка на потребителите главната промяна е, че ще могат да избират кой да им продава електричеството и да им изпраща фактурата.
Нека обаче не забравяме, че има много „скрити" компоненти в крайната цена на тока. Някои от тях ще бъдат либерализирани, други ще си останат регулирани от държавата - а тяхната тежест в крайната цена не е незначителна. Това са данъци и такси като ДДС, ангажименти към обществото, включително подкрепа за възобновяемата енергетика и не на последно място, цената на доставката на енергията до крайния потребител - т.е. таксите за пренос и разпределение. Ако трябва да направя аналогия, нещата малко напомнят на транспорта. Можеш да избираш от кого ще купиш бензина за колата си, и доставчикът ти може да избира от коя рафинерия да зарежда. Но каквото и да избереш, трябва да платиш ДДС, акциз и други такси, а също и винетка за строителство и поддръжка на пътищата.

- В учебниците „либерализация" означава свободна конкуренция, по-добри услуги и съответно, по-ниски цени. В България обаче регулацията на енергийните цени се използва като социален инструмент от над половин век. Така че до какво ще доведе тази либерализация: до по-ниски, или до по-високи цени?
- Бих добавил още едно значение на думата, което по мое мнение е по-важното. Либерализацията означава да няма намеса на регулатор или каквато и да е държавна власт в определянето на цените. Ръка за ръка с това върви възможността всеки, който желае, да стане доставчик на електричество - изпълнявайки, разбира се. лицензионните критерии. В този смисъл либерализацията значи всеки да плаща справедлива цена за продукта. Ако се върнем към транспортната аналогия, никой не определя колко да струва литър бензин, и никой не постановява, че хората с оранжеви коли трябва да плащат повече от тези с жълти. А и всеки, който иска, може да си отвори своя бензиностанция. Прав сте, че енергийните цени в миналото, а и днес, са изкривени от социалните аспекти. Това няма да е Възможно на свободния пазар. За да отговоря дали либерализацията ще доведе до по-ниски, или по-високи цени, ще ми трябва кристално кълбо. Но за да не се измъквам толкова лесно от въпроса ви, можем да разгледаме компонентите на йената и да се опитаме да предвидим тяхното развитие.

-... Използвайки опита на съседите си, примерно?
- Точно така. Има регионални различия, затова нека вземем за пример Централна Европа, където енергийния пазар е вече доста развит. Цената на електроенергията там намалява от години - от равнища около 80-90 евро за мегават/час преди десетилетие сега тя е около и дори под 25 евро. Главните причини са бумът на възобновяемите източници и спадът в потреблението, който започна от икономическата криза и след това се поддържа от намаляването на енергоемките индустрии и от повишаването на енергийната ефективност.
Трябва да отбележа за възобновяемите източници, че те не понижават цената, защото са евтини, а защото са силно субсидирани и при тях връщането на инвестицията се прехвърля към втория компонент в крайната цена: данъците и таксите. Ако разгледаме този компонент, ще видим, че той значително се увеличи в последните години и на практика заличава ефекта от по-ниските цени на тока. Накрая, но не по Важност, доставката на енергия ще остане регулирана, но електропреносната система ще трябва да посрещне нови предизвикателства заради промените в модела на производство и релокацията на производствените мощности. Ето ви пример: в слънчев и ветровит ден. когато големи количества енергия трябва да се пренесат от крайбрежните и южните райони към остатъка от страната, натоварването върху мрежата е огромно - без изобщо да говорим за възможността крайните потребители също да генерират енергия. Мрежата изисква значителни инвестиции, затова не мога да си представя, че този компонент от цената няма да порасне. Но тази нужда е налице независимо дали има либерализация, или не.
На базата на Всичко това не виждам възможност за спад в крайната цена за потребителите, тъй като либерализацията засяга само един от компонентите на тази цена. Ползите за клиентите ще са, че ще могат да избират доставчика на база не само на йената, но и на качеството и комплексността на услугата.

- Какви са рисковете за потребителите при този преход?
- Наистина има рискове, както при всеки друг избор в живота ни. Както при всяка покупка и при всеки договор, клиентите трябва да са наясно какво получават в действителност, и внимателно да прочетат всички клаузи. Те също трябва да преценят дали да поемат риска с неизвестен доставчик, който обещава атрактивна цена, но със съмнителна стабилност и перспектива; трябва да помислят и дали ще има на когото да се обадят, ако им е необходима някаква промяна или помощ.
Като международна група ние имаме известен опит от вече либерализирани пазари. Винаги се появяват „доставчици", които се опитват да подведат, ако не и да измамят, клиентите си, възползвайки се от неосведомеността им. Затова ние инициирахме приемането на Етичен код за доставчици на електроенергия, който определя кои действия са неприемливи, как трябва да се държи етичният доставчик и каква информация трябва да предоставя.

- Преди няколко години недоволството от цените на тока бе формалната причина за оставка на правителството. Но високи ли са цените в България в абсолютен мащаб?
- Е, отговорът става ясен от пръв поглед, ако погледнете статистиката за другите страни в ЕС. Средната крайна цена в България определено не е по-висока от тази в Европа - напротив. Ситуацията е по-различна, ако сравняваме индивидуални тарифи или групи потребители. Но като цяло крайната цена е ниска, всъщност най-ниската от всички страни в ЕС. Разбира се, мнозина възразяват, че тя трябва да се сравняват с покупателната способност на гражданите. Само че да се генерира 1 мегават/час енергия, да се построи нов трансформатор или нов далекопровод струва горе-долу еднакво навсякъде в Европа. Никои не спори например, че мобилните оператори поддържат почти еднакви цени във всички държави. Няма много причини енергията в България да е значително по-евтина, отколкото в останалата Европа.

- По замисъл всеки ще има право сам да избере доставчика си на електричество, но как ще се случи това на практика? Кой притежава инфраструктурата? И кога очаквате да се случи, според председателя на КЕВР няма да е през тази година?
- Всъщност още сега всеки може да избере доставчика си. Процесът за смяната му е дефиниран от регулатора и от този април в сила са така наречените „Стандартизирани товарови профили", така че нито не ви пречи да го направите. Трябва просто да си изберете оферта на пазара и да помолите новия си доставчик да започне процеса по смяната. И естествено, тази оферта може да е от текущия ви доставчик като ЧЕЗ например - можете да се прехвърлите от регулирания профил с фиксирани цени от регулатора към пазарния профил, където, в зависимост от потреблението ви, ние ще ви предложим най-подходящата цена за вас. Убедени сме, че можем да предложим много конкурентен пакет от сигурни и комплексни услуги. Нека отбележим обаче, че променяте доставчика, а не разпределението, което ще си остане регулирано като един Вид естествен монопол. Да се върнем пак на аналогията с колите: можете да изберете доставчика си на бензин, но никой няма да построи нова магистрала за вас успоредно на вече съществуващата. Пълната либерализация значи, че няма да има потребители с цени, определени от регулатора - всички ще могат да потърсят свой собствен доставчик, факт е, че това отнема време. Във всички държави, от които имам опит. процесът отне поне две години. И. за да имаме коректната картина, в Европа все още има страни, в които част от цената си остава регулирана.

- Преди време казахте, че за да се постигне пълната либерализация, държавните субсидии във всички сектори трябва да се премахнат. Как ще се отрази това на възобновяемите източници и на квотите за възобновяема енергия, които България трябва да покрие до 2020 година?
- Онова, което имах предвид, е. че трябва да се премахне кръстосаното субсидиране между различни потребителски сегменти и тарифи. Това няма нищо общо със схемата за подпомагане на възобновяемата енергетика, която е свързана с данъците и таксите, както споменахме. Кръстосаното субсидиране води до положение, при което доставчикът купува енергия от енергийната борса за една и съща цена на мегаватчас, независимо дали я купува за домакинства или за промишлени клиенти. Така той е принуден да продава на едната група на загуба, компенсирайки чрез другата група. На отворен пазар подобно нещо би било невъзможно - никой доставчик няма да има интерес да доставя на загуба и надценката за едната група бързо ще изчезне под конкурентния натиск, така че няма да има кой да субсидира втората група. Мисля, че това е голямото предизвикателство пред регулатора при следващото решение за йените.

- CEZ е най-голямата компания за комунални услуги и най-голямата публична компания в Централна и Източна Европа. Доволни ли сте от инвестицията си в България, повече от десет години след началото й?
- Е, не е тайна, че не сме доволни от възвръщаемостта по тази инвестиция. Особено в миналото имаше много решения, взети от различни властови структури, които значително навредиха и на енергийния сектор, и на нас в частност. Сега виждаме известна промяна в посоката, взеха се и решения, които поне частично подобряват законодателната и регулаторната ситуация. Но има още доста работа за вършене.

- Какво е бъдещето на енергийния сектор? Какво мислите за концепции като Smart Сities или Водородното общество?
- Живеем в интересни времена. Убеден съм, че ще се промени самият начин, по който енергията се произвежда и доставя. Постепенно някои потребители ще се превърнат и в производители на електричество. За такива като тях е измислена съвсем нова дума на английски - „prosumer". Само допреди няколко години подобно нещо изглеждаше невъобразимо. Бъдещето е в малките възобновяеми източници, интелигентните мрежи и енергийно ефективните домове. Все повече домакинства, болници, училища, офиси и дори цели селища ще имат свои собствени източници на енергия при намаляващите цени на възобновяемите технологии. В същото време ще еволюират и технологиите за дългосрочно съхранение на енергия. Батериите ще позволяват на хората да съхраняват произведено електричество. Електрическите автомобили и техните батерии също ще станат част от уравнението. Това ще даде енергийна независимост на още повече домакинства и бизнеси. Ще се въвеждат все повече решения, които сега ни изглеждат част не от енергетиката, а от информационните технологии. Все повече ще расте значението на събирането и обработването на данни. Сега за всеки потребител имаме по един запис месечно в базата данни - неговия месечен отчет. В нашия случай това значи около 2 милиона реда. Представете си колко голяма трябва да стане базата данни, ако ще имаме по един такъв запис на всеки 15 минути! Ето това аз наричам предизвикателство.

- Къде ще се впишат компании като CEZ в тази картина?
- В крайна сметка нарастващ брой потребители ще стават все по-независими от централизираното електроразпределение - напротив, те самите ще доставят електричество към мрежата. Но все пак ще им трябва връзка с мрежата у дома. като един вид подсигуряване. Изискванията към компаниите, които ще разпределят енергията, ще станат по-високи. Бизнес моделът на целия енергиен сектор ще се промени изцяло. Това неминуемо ще промени и структурата на тарифите - фиксираният компонент ще е по-висок, а цената за киловатчас ще става все по-ниска. За да обобщя накратко, виждам бъдещето на компаниите на ЧЕЗ в България като посветено на технологиите и иновациите и стремящо се към по-ефикасни цени и по-добро обслужване на клиентите.

Константин Томов