Втората Голгота на Ципрас

Алексис Ципрас доказа, че е ужасен стратег, но пък затова е брилянтен тактик. Гръцкият премиер хвърли оставка в най-подходящия за него и най-неудобния за противниците му момент. Той се реши да тръгне на избори, които ще се проведат в края на септември, веднага след като сключи третата спасителна програма с кредиторите и Гърция светкавично дръпна първия транш от европейските пари.

В петък от СИРИЗА се отцепиха 29 крайнолеви депутати начело с бившия енергиен министър Панайотис Лафазанис. Те набързо учредиха фракцията "Народно единство" и дори се очаква днес да получат мандат за съставяне на правителство. Новата формация, която обещава да остане вярна на великото "Охи" на референдума и да се бори за връщането на драхмата, обаче няма да има нужното време да се организира до извънредния вот. В същото време Ципрас укори радикалите, че досега така и не са предложили разумен и изпълним план за излизане от еврозоната. От радикалната левица излязоха наяве два плана - кой от кой по-налудничави. Бившият финансов министър Янис Варуфакис например е подготвял чрез тайна група да хакне данъчните сметки на гражданите и за една нощ да ги обърне от евро в драхми. Лявата платформа на Лафазанис пък е замисляла обир на монетния двор, похищаване на валутните резерви и раздаването им за пенсии и заплати и накрая като бонус - арест на управителя на Банката на Гърция.
"Пред нас имаше само две алтернативи - спасителен пакет в рамките на еврото или спасителен пакет в рамките на драхмата", отсече Ципрас. Неговата игра се улеснява и от насипното състояние, в което се намират и двата кита на гръцката политика - ПАСОК и Нова демокрация. И двете партии са с временни ръководство и още не са се осъзнали докрай от изборния разгром през януари. При последните драматични гласувания в парламента ПАСОК и Нова демокрация бяха принудени да подкрепят внесения от Ципрас пакет, докато в опозиция се озова лявото крило на СИРИЗА. Социологическите проучвания показват, че 40-годишният харизматичен премиер остава без конкуренция в сърцата на гласоподавателите.

Въпреки непрекъснатите извъртания и лъжливи обещания около преговорите с кредиторите и въпреки затварянето на банките, довело да парализа на цялата икономика, Ципрас се счита за честен и неопетнен политик, който се е борил сърцато срещу строгите икономии, налагани от Тройката. За премиер, който заема страната на народа, а не на олигархията и окупиралата властта стара номенклатура.

За удачно подбрания момент допринася и обстоятелството, че към края на септември гърците масово ще бъдат все още във ваканционно настроение.

Няма да са усетени все още и въведените нови мерки на строги икономии орязване на бюджетните разходи и увеличаването на данъците за редица стопански дейности. Засега изглежда вотът ще изпревари очертаващата се протестна вълна, която би могла да се надигне в края на годината.

В същото на предстоящия вот СИРИЗА ще защитава обратното на това, което обещаваше в Солунската си програма през януари. Тогава радикалната левица се бореше срещу нова спасителна програма и се бе заканила да изгони Тройката от Атина и веднъж завинаги да сложи край на остеритета. Само за седем месеца, притиснат от тежката финансова картина, Ципрас извървя пътя от социалистически мечтател с революционни блянове до прагматичен социалдемократ с демагогска нагласа. Европейските левичари, които копнееха СИРИЗА да изрита маститите европейски банкери и да установи някакъв нов социализъм, са ужасно разочаровани и смятат гръцкия премиер за "Юда на радикалната левица", продал се за 30 сребърника на световния неолиберален сатана. Масовият грък обаче изглежда си отдъхна, че премиерът Ципрас отказа да робува на марксистките догми и да експериментира с цялата страна, водейки я по пътя към неизвестното. Пред СИРИЗА обаче предстои най-трудното - да тръгне към Голготата на остеритета, където безмилостно бяха разпънати на кръст предишните няколко кабинета.

Коментар на Руслан Йорданов, "Стандарт"