Политика на абдикацията - "забраненият" Uber

/КРОСС/ Българската администрация действа бързо. Отне й по-малко от година да забележи, че Uber работи в страната, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да образува производство, да вземе решение, а Върховният административен съд (ВАС) да го потвърди. В резултат дейността на алтернативния на такситата превозвач в София вече е забранена.

Само няколко дни по-късно всички сме наясно, че реакцията на властите е колкото "бърза", толкова и неадекватна. Uber продължава да работи и едва ли ще спре. По-категорично потвърждение за безсмислието на една норма от откритото й неглижиране няма.

Едва ли и самите членове на антимонополния регулатор, съдии, експерти от транспортното министерство и общината и прочее не забелязват това. Въпреки че Uber е забранен, нито автомобилната администрация, нито столичният инспекторат ще се втурнат да проверяват шофьорите от системата му. Защото и досега беше забранено да извършваш услуга, без да издаваш фактури и да плащаш ДДС, а НАП не е предприела нищо срещу превозвача.

Щом няма контрол върху една норма, от нея няма смисъл. Работата е там, че контролирането на явления, които не се вписват в познатия обществен модел, е трудно до степен, че може да стане невъзможно. Именно понеже са наясно, че ще се "вкарат" в трудности, инспекторите се правят, че въпросните нови модели не съществуват. А единственото, което остава на вземащите решения, е да ги забранят.

Има обаче една опасна страна на тази иначе удобна реакция - абдикацията означава загуба на власт. Веднъж затворили си очите за икономиката на споделянето, която все повече подрива традиционните бизнес модели в много индустрии, държавите с времето прогресивно губят лостовете си за влияние върху тях. Забраните няма да помогнат, защото в случая са все едно да забраниш на следващите поколения да са по-високи. Тоест правилният път е общите регулации за бизнеса да бъдат променени и олекотени. Защото нали няма нужда да се убеждаваме, че данъци трябва да се плащат?

Редакторски коментар, Капитал