Днес поетесата Ваня Петкова трябваше да навърши 70 години

/КРОСС/ ВАНЯ ПЕТКОВА (10.07.1944 – 26.04.2009 г.) е една от най-ярките съвременни български поетеси и преводач от руски, украински, испански, арабски, арменски и немски език днес трябваше да навърши 70 години.

Може би малцина знаят, че видната българска поетеса е от руски произход, който бе признат и приживе и бе възстановено руското гражданство. Руският й паспорт се съхранява в къщата–музей за поколенията. Дядото на Ваня Петкова – генерал Иван Скендербегов от Ростов на Дон, е бил генерал от руската царска армия с 12 ордена за храброст, а неговата съпруга Анастасия е била Полтавска графиня. По време на революцията те бягат като много други дворяни и така се продължава родът им вече в България.

Много рано България се лиши от този бурен темперамент и невероятен, недостижим талант…

Ваня Петкова беше една изключително ярка и дейна личност. Неуморна по своят темперамент, затова така бързо угасна. Пламъкът, колкото по-силно гори, толкова по- бързо се топи свещта. Ваня Петкова бе член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските преводачи, както и на редица международни организации в областта на културата и литературата.

Носителка е на множество литературни награди в страната и в чужбина. Автор е на 37 книги – поезия и проза: „Солени ветрове”, „Куршуми в пясъка”, „Нунче, внучката на дядо Хачо“, „Оли, Оли-охлювче“, „Привличане”, „Грешница”, „Предсказание”, „Черната гълъбица”, „Кестенова любов”, „Цигански романс”, „Земетресение” „Обратна река”, „Обет за мълчание”, „Venceremos” – лирически есета за Куба“, „Синята книга“,„Триптих”, „Гръм”, „Прощаване”, „Страсти” и много др., с които омайва читателите и до днес. Посмъртно излизат стихосбирките „Пиратски стихове”/посветена на любимия ù внук Юсеф Ал-Ахмед, който илюстрира последните ù книги/, както и „Златна Ябълка“ , „ Арменска песен“ и „Ние сме България“ – проза, която ще постави началото на една поредица от новели и романи.

Ваня Петкова е едно от най-талантливите и екзотични явления в съвременната българска поезия. Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително – японски и арменски. Тя е единствената поетеса в света, изнасяла рецитали в самолет по време на полет. Изнесла е над 800 музикални поетични авторски рецитала в цяла България, Русия, Армения, Полша, Германия и арабските страни.

Литературният ù дебют е бил през 1959 г. с есе и стихотворение във вестник „Средношколско знаме”. През 1967 г. завършва славянска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Между 1966 и 1968 г. работи като редактор в списание „Славейче”, а от 1970 до 1973 година като редактор в международния отдел на вестник „Литературен фронт” и списание „Съвременник”.

През 1968г. под нейно съставителство излиза антологията „Съвременни арабски поети”. Свободно е владеела седем езика. Завършила е и Институт по арабски език в Дамаск. Работила е като кореспондент в българското посолство в Судан и в Куба, където се вдъхновява и написва най-екзотичните си лирични и политически творби. Специализира латиноамериканско изкуство и литература 1974–78 г. в Хавана, Куба. Последните 10 години от живота си работи във вестник „Труд” като кореспондент за Родопите и прекарва в село Езерово, близо до град Първомай, в селската си къща, която в момента е музей на нейната личност и творчество.