72 години от смъртта на поета-революционер Никола Вапцаров

/КРОСС/ На днешната дата - 23 юли - през 1942 г.е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София Никола Йонков Вапцаров. Молбата на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но тя е отклонена.

На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди за мир, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната. Вапцаров е удостоен посмъртно с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни. На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майка му Елена Вапцарова.

Паметта на поета ще бъде почетена и в родния му град Банско. Жители и гости на града ще се поклонят пред паметника на автора на скромно малката, но велика стихосбирка "Моторни песни", преведена на 90 езика. Много посетители се очакват и в къщата-музей на Вапцаров. Входът днес е свободен. В родния му град ще бъде представен филмът на Костадин Бонев "Пет разказа за един разстрел".

Социалната чувствителност и гениална лекота в поетичния изказ на моряка, работника, бореца за справедливост и сега вдъхват живот на традицията учениците в родния му град да рецитират неговия стихове.

В областния център Благоевград също ще отбележат годишнината от разстрела на Вапцаров. Културни институции, училища, читалища и улици носят неговото име с признание. Церемонията по поднасяне на венци и цветя ще бъде пред барелефа на поета, който е поставен на фасадата на Драматичен театър "Никола Вапцаров". Заупокойна молитва ще бъде отслужена в храма на село Бараково, където Вапцаров се е венчал с жена си Бойка. В музея на Балабановата фабрика, където той е работил, създадена от съзнателните братя Панайотов,и са опазени лични вещи и документи на поета.

В София Съюзът на българските писатели организира от 10.30часа пред бившето Гарнизонното стрелбище зад НДК паметно утро във връзка със 72-та годишнина от разстрела на Никола Вапцаров. От 18.00 часа годишнината ще бъде отбелязана с рецитал на поети пред паметника на Вапцаров в градинката зад Националната художествена галерия.

Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка - „Моторни песни" (1940) - под името Никола Йонков. Освен това пише пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от материалите са публикувани в периодичния печат, но най-много е издаван след смъртта си.

С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

(Из "Вяра", Н. Вапцаров)

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везева, учителка в струмишките села и приела протестантството.

Вапцаров учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име.

През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. Желанието му да се занимава с литература не го оставя и през 1939 подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни", издава я със свои средства и тя излиза от печат през 1940 г. Публикува и други стихотворения; както и разкази и драма, които обаче не придобиват популярността на поезията му. Сътрудничи на седмичника „Литературен критик" и фактически става негов главен уредник.

Вапцаров пише само на български език и не достига до опити за кодификация на отделен македонски език. В неговия доклад от 1938 г. въпросът за създаването на македонски книжовен език липсва. Отделно в полицейското му дознание са запазени обясненията му от 1940 г. където той се самоопределя като българин.