Терените на разрушените къщи във Варна може да бъдат отредени за публично-частно партньорство

/КРОСС/ Оттук нататък съдбата на разчистените терени може да бъде решена единствено от кмета на Варна Иван Портних и Общинския съвет в града. В случай че бъде взето решение за разпореждане с имотите, Портних трябва да внесе предложение в Съвета, след което то да бъде одобрено.

Два от вариантите са имотите, които са частна общинска собственост, да бъдат продадени или върху тях да бъде отстъпено право на строеж. Според Христов обаче до момента няма яснота дали това ще се случи.

"Още в средата на миналата година съм изготвил докладна записка до кмета, в която съм предложил на мястото на общинските къщи под формата на публично-частно партньорство да бъдат построени жилищни сгради. С част от апартаментите в тях могат да бъдат удовлетворени нуждите на общината от жилища, които са крайно недостатъчни", обясни Христов.

В момента повече от 750 молби за настаняване в общински жилища чакат решение в администрацията на район "Младост". Но дори и да бъдат осигурени апартаменти, нито едно от ромските семейства, живели до момента в разрушените общински къщи, няма да бъде настанено в тях. Причината за това са невалидните "служебни бележки", които през годините им е издавало самото районно кметство.

"Заради тези бележки, които нямат стойността на настанителни заповеди, при нас ромите се водят "самонастанили се" в общински имот. По тази причина, дори и да ги открием в списъка с крайно нуждаещи се, те ще бъдат извадени от него и няма да получат общински апартамент", обясни Христов.

Според общинския план за развитие на Варна до 2020г. раойнът на ромската махала "Максуда" трябва да стане център на обществено значимите функции на града.

"Това не означава непременно, че нейните жители ще бъдат изселени, но Общият устройствен план отрежда тази част от Варна за смесени многофункционални дейности", каза още при представянето на пректа през 2012г. неговия ръководител доц. Стелиан Димитров.

От "Максуда" трябва да започне и бъдещият бул. "Варна", на който се възлагат надеждите да реши комуникационните проблеми на града. Пак в непосредствена близост до гетото трябва да се появи и нов контейнерен терминал, залегнал в Общия устройствен план на Варна, а при развитието на града в западна посока през последните 40 години "Максуда" се оказа в широкия център на града.

Всичко това превръща района на махалата в изключително привлекателен за бъдещи инвестиции. По-голямата част от него бе реституирана в края на деветдесетте години, а собственикът му - сем. Багдатови отдавна е въведено във владение, но въпреки това не може да го ползва, тъй като най-напред държавата, а след това и общината не са изпълнили задължението си да го освободят от незаконните постройки там.

Според справка, изготвена от местната администрация във Варна през 2012г., незаконните строежи в "Максуда се оказаха най-малко 196. Те се намират в района между улиците "Георги Пеячевич", "Под игото", "Грамада", "Свобода", "Черешово топче", "Д-р Иван Селимински". В преписките липсват данни за собствеността на имотите. Констатирано бе, че в продължение на години там са се настанявали роми, които са изградили масивни и полумасивни жилищни и обслужващи постройки без изискващите се за това строителни книжа, без предвиждане с подробен устройствен план, без правно основание за заемане на терените и без да са въведени в експлоатация по реда на ЗУТ. Въпреки това по време на четиринайсетгодишното си управление бившият кмет на Варна Кирил Йорданов не е направил абсолютно нищо за решаването на проблема.

През пролетта на 2011г. заради укрепване на крайезерния бул. "Девня" Йорданов нареди разрушаването на две незаконни ромски къщи. Веднага след това обитателите им пренесоха останките от домовете през пътя и построиха с тях колиби в опасната зона между железопътните линии, които минават в близост. На това обаче не реагираха нито общината, нито компанията "Железопътна инфраструктура". Така още тогава местната и държавната власт илюстрираха нехайството си към проблема с нерегламентираното заствояване на района.