Младите избират да учат за лесна диплома

/КРОСС/Проучване на "Менпауър" показва, че за поредна година в първата петица на най-търсените кадри от българските работодателиса един и същи професии - инженери, квалифицирани работници мениджъри, ИТ специалисти и счетоводен и финансов персонал.

Ако младите хора се интересуват от такива проучвания, преди да кандидатстват, това би било доста полезно.

Опасявам се обаче, че изборът им се определя от това колко лесно биха получили дадена диплома за висше образование.

Това казва в интервю за "Труд" Надя Василева, управляващ директор на международната компания за подбор на кадри за България, Сърбия и Хърватия. 

От друга страна, много по-секси звучи да си психолог, отколкото да си инженер или специалист в сферата на енергетиката или транспорта, добавя тя по повод факта, че най-желаната специалност от кандидат-студентите и тази година е психологията. 

Причина за това разминаване Надя Василева вижда в това, че не сме планова икономика и в несигурността на пазара.

Хората в България завършват специалности, а след това не работят по тях. Работодателите не са сигурни в развитието на своя бизнес, допълва тя.

Според Надя Василева единственото решение е промяна на образователната система.

Университетите трябва да се адаптират, за да могат много бързо да се преструктурират и да обучават хора с необходимите качества в кратки срокове. Трябва да си отговорим на въпроса дали е необходимо един икономист или инженер да учи 4 или 5 години. В сферите с бързо променящи се технологии не мисля, че толкова дълго образование е полезно за младежите. Смятам, че това, което бизнесът очаква от тях, може да бъде научено в много по-малки срокове. Така образователната система ще може много по-гъвкаво и бързо да отговаря на потребността на бизнеса от подготвени кадри, казва специалистът и добавя: Забелязвам, че започва да се мисли в тази насока.

В момента, обаче, се намираме в изключително различна нормалност. Тотален хаос.

Според мен причините са промените в технологиите, институциите и в ценностите на хората.

Това са трите фактора, с които все повече ще трябва да се съобразяваме оттук нататък. Компаниите все повече осъзнават, че трябва да адаптират технологиите към хората, а не обратното. Технологиите се променят и ще продължават да се променят по-бързо, отколкото което и да е правителство може да създаде законодателство, което да ги контролира, коментира още Василева. 

Според нея промяна трябва да има и на законодателно ниво.

Законовите рамки в България са изключително остарели и ограничаващи. Многото им промени не са достатъчно адекватни да отговорят на потребностите на бизнеса, посочи тя.