В като Волфрам

/КРОСС/Велинград, една от столиците на луксозния туризъм на Балканите, е настръхнал срещу плановете да се отвори огромна мина в близост до града

Сюлейман се усмихва под мустак пред ниската кръгла масичка и подканва пристигналите изневиделица гости от града: „Яжте, яжте! Ама кажете честно, такъв ли вкус има храната при вас там долу?!" 50-годишният мъж, както и много други в голямото помашко село Кръстава, отдавна не получава заплата и разчита за всичките си доходи на домашното стопанство. Той и голямото му семейство гледат крави и продават мляко, масло, телета, садят картофи на оскъдните парчета земя в този суров планински край, освен това през лятото берат манатарки, ягоди и боровинки в гората. Животът им не е лек, но се справят.

Стопанинът е информиран, че близо до Кръстава скоро ще заработи голяма мина за волфрам и гледа положително на това: „Я има петдесетина в нашето село, които се водят на работа, я не, а с мината ще има поминък за хората." Но Сюлейман не предполага, че ако тежки машини запъплят в местността Грънчарица, отстояща на 3.5 км от селото и на 18 км. от Велинград, клиентите му вече няма да бият път по изронените шосета, само и само да купят чистите му храни. Мината и екоземеделието са класически пример на известната в икономиката trade-off ситуация: „или - или", а не „и - и".

Ако фирма „Ресурс - 1", свързана с пловдивския металургичен комбинат КЦМ успее да разработи волфрамовото находище, което според геолозите съдържа над 30 хил. тона волфрамов оксид, ще бъде засегнат далеч по-солиден икономически интерес от този на малките лични стопанства. Във Велинград през последните десетилетия се вложиха огромни средства в туризма. Там днес се предлагат над 10 хил. легла в най-различни обекти за настаняване, включително 5 петзвездни хотели. Етикет на Велинград са недокоснатата природа, лековитият въздух и безценните топли минерални извори. Много експерти и бизнесмени са убедени, че добивът на руда е несъвместим с елитния туризъм. Срещу опасенията за здравето и поминъка на цял един град стоят планирани 150 млн.лв. инвестиции и старата държавна практика да не се кърши хатърът на добивната индустрия.

Ще строим завод

Волфрамовите залежи в местността Грънчарица са известни още от 1960-те благодарение дейността на български и съветски геолози. През 1980-те тук се води добив на волфрам в проучвателен режим, но след промените той заглъхва. През 2003 г. КЦМ обявява собствени проучвания и регистрира търговско откритие, което малко по-късно прехвърля на фирма „Ресурс - 1". Става дума за едно от най-големите в Европа находища на волфрам - рядък метал с важно приложение в телекомуникациите, медицината и космическите технологии. Лидер по производство на волфрам е Китай, но азиатската сила води собствена политика за редкоземните метали и поддържа цената им висока. Европейският интерес е волфрамовата мина да заработи възможно най-скоро.

Първоначалният план е включвал обогатяване на рудата на място, тоест изграждане на флотационна фабрика и хвостохранилище, след което металният концентрат да се превозва към КЦМ в низината край Пловдив. Това би било тежко въздействие в чист от промишлени замърсявания район. Затова през 2011 г. инвестиционното предложение е променено: рудата няма да се обогатява, а само ще се сортира на място, след което ще се извозва до с. Елшица в Средна гора. Тамошните обогатителна фабрика и хвостохранилище имат свободен капацитет. По новия план, в течение на 30 години всеки работен ден по над 1000 тона руда ще се извозват от Родопите до Средна гора със самосвали. С обратните курсове, това прави девет големи камиона на час.

Инвеститорът изтъква, че новото предложение щади природата. Но в доклада за Оценката на въздействието върху околната среда може да се прочете, че то ще се остави и надземна следа. Т.нар. стерил - скална маса без руда, ще се трупа в прилежащ терен. Става дума за 55 хил.тона минни отпадъци годишно или над 1.5 млн.т. за срока на съществуването на рудника. Никак не е сигурно, че скалата ще е „стерилна". Полиметалните родопски руди съдържат десетки компоненти. Мнозина във Велинград са убедени, че във волфрамовото находище се съдържат и „уранови ядра" и други опасни разсейки като кадмий и арсен. Хората се страхуват не просто за своя бизнес, а за живота и здравето си.

На книга инвеститорът е нов в минния бранш, но „Ресурс - 1" не крие връзките си с КЦМ. Мажоритарен акционер с 55% от капитала е фирмата „Минметинвест", единият от управителите на която - Розин Ангелов, е същевременно и член на Съвета на директорите на КЦМ. Пловдивският металургичен гигант е рядък пример за успешно българско предприятие с 620 млн.лв. продажби и сериозен план за модернизация. В момента КЦМ се натоварва на 25% с български ресурс (скрап и оловно-цинкова руда от няколко родопски рудници). Три четвърти от мощностите се запълват с вносен метален концентрат.

Волфрамовата мина очевидно е част от отдавна заявения план на комбината да увеличи дела на родните суровини. В тази връзка Никола Добрев, дългогодишен директор на КЦМ, заяви в скорошно интервю: „България има възможност до 2020 г. да достигне едно впечатляващо производство на волфрамови продукти, в което металните единици да достигат 1500-1800 т/година. За целта са необходими сериозни инвестиции, които КЦМ е готов да организира след преминаване на законовите процедури."

Сметката на туризма

„Престъпление, геноцид, екокатастрофа" би било разкриване на волфрамова мина толкова близо до Велинград, възкликва Таня Беличенова, управител на спа центъра в известния хотел „Двореца". Д-р Беличенова е медик с 40-годишен стаж и е категорична, че това ще лиши Велинград от бъдеще, тъй като ще пропъди децата. От подобна мина градът не може да спечели нищо, а само да загуби. „Заетост? Та само в един петзвезден хотел работят толкова хора, колкото работни места ще открие мината", посочва тя. В туризма във Велинград пряко са заети 3500 души, а мина „Грънчарица - център" ще осигури 200 постоянни работни места, не всички от които, заради изискваните специални умения, ще бъдат заети от местни хора.

В момента във Велинград трескаво се разпространява подписка против мината, която за броени дни са подкрепили над 6 хил. души. Населението на най-големия град в Западните Родопи наброява 24 хил. души, така че има да се събират още доста подписи, но това надали е проблем, тъй като противници на „волфрама" са лидерите на общественото мнение: общински съветници, директори на училища и детски градини, лекари, а и големите бизнесмени. С една съществена въпросителна - кметът Иван Лебанов, избран с подкрепата на БСП.

В интервю по телефона Лебанов, който е първият български медалист от зимна олимпиада, настоя за „цивилизованост", тоест да се изчакат решенията на съответните институции и тогава да се заема позиция „за" или „против" мината. Подчертавайки, че не иска да насочва общественото мнение, Лебанов напомни за най-голямата в Европа волфрамова мина, отдалечена на 30 км. от австрийския курорт Кицбюел. Кметът допълни, че е против волфрамовата мина само в контекста на хипотетичния ски курорт „Сютка".

Забравеният, но явно не напълно изоставен мегапроект „Сютка" със своите 14 ски писти и половин милиард лева инвестиции вещаеше на Велинград бъдеще на второ Банско. Преди десетина години той бе категорично спрян от МОСВ, а днес не изглежда жизнеспособен предвид новите климатични и пазарни условия, но пък в очакване нещо да се случи бяха изкупени доста терени на ключови места по трасето му. Мнозина са на мнение, че подобен курорт би нанесъл повече поражения за региона, отколкото подземната волфрамова мина.

Велинград се развива силно и без грандоманската „Сютка". В условията на национална демографска криза градът запазва и даже увеличава населението си. При положение че само за един от големите хотели се наддава от цена 40 млн.лв., в „спа столицата на Балканите" действително се върти бизнес за стотици милиони. Може ли волфрамът да му попречи? Или хотелиерите във Велинград реагират прекалено емоционално на нещо, което ще отстои достатъчно далеч от града?

Експертите, наети от „Ресурс - 1" разбираемо доказват, че поводи за опасения няма. Но в случая научният анализ не е толкова важен. Същината на туризма е именно в емоциите. Хората не идват във Велинград заради хидрокарбонатните сулфатно-натриеви води, а заради убеждението, че тук е здравословно. Именно тази тяхна вяра е уязвима.

При отваряне на волфрамова мина край града всички останали спа курорти на Балканите ще нададат триумфален вик. Конкуренцията няма да пропусне да споменава при всеки повод за „кусура" на Велинград. В тази връзка, към любопитни изводи навежда другият голям акционер в „Ресурс - 1" - Росен Чаталбашев, който чрез фирмата „Асена Агро" притежава 40% от дяловете на кандидат-инвеститора.

Чаталбашев, който намира място в списъците на милионерите в България, е собственик на огромен спа комплекс край с. Огняново. Дори стъпкването на конкурентната дестинация да не е основната му цел, той надали би имал нещо против. А бизнесменът определено се нуждае от успех, тъй като винзаводът в Асеновград, на който той е мажоритарен собственик, от пет години работи на загуба.

Печели търпеливият

„Подобно нещо ще наруши баланса в природата. На повърхността вече няма да излиза жива вода, а черна, мъртва" - възмущава се Цвета Андонова, собственик на малък хотел в града. Според нея поводите за тревога са много: Велинград е разположен в земетръсен район и всяко разместване на земните пластове може да причини страшно замърсяване на изворите. Тя си спомня също, че в годините, когато урановите мини край Сърница и Елешница са функционирали, във Велинград е имало скок на онкологичните заболявания.

Със сигурност не всички страхове на хората във Велинград са оправдани. Например експертите са убедени, че волфрамовото находище е разположено в различна геологична структура и няма риск мината да засегне прочутите минерални води на града. От друга страна, в изготвения ОВОС не се разисква достатъчно опасността от промишлено замърсяване на река Грънчарица, приток на река Чепинска, която пък се влива в язовир „Батак". Чрез Баташкия водносилов път волфрамовата мина, действително разположена в сеизмичен район, може да отрови и големи части от Горнотракийската низина.

Трябва да признаем, че подземният проект край Велинград изглежда по-щадящ от предстоящата открита златна мина с флотационна фабрика и хвостохранилище на 3 км. от центъра на Крумовград. Добре е велинградчани да анализират опита на по-малкия си родопски събрат. Почти цялото население на община Крумовград се бе подписало срещу мината, убедено, че тя ще донесе шумово и прахово замърсяване и ще стресира водните ресурси, освен това ще унищожи потенциала за туризъм и биоземеделие. След което местната полиция по сигнал на общинарите от ГЕРБ извърши показна акция по сплашване на непокорните. Точно в този момент БСП, обещала подкрепа на хората срещу инвеститора, се отметна. ДПС многозначително замълча. Оставени да се борят сами, след 8 години жителите на Крумовград се прекършиха.

ова е общата схема на обществената съпротива срещу минните проекти. От едната страна е компания със стройна организационна структура, разполагаща с финансови ресурси и ползваща се с подкрепата на влиятелна браншова организация, както и от съдействието на няколко ведомства. Тя може да чака колкото е нужно. Симпатизират й всички онези без работа и доходи, които се надяват да преживеят покрай мината и разбираемо не са особено загрижени за здравето си. От другата страна са несъгласните граждани и организации, които са „против" по най-различни, често противоречащи си подбуди.

В контекста на Велинград, някои се страхуват, че мината ще убие хотелиерския и ресторантьорския им бизнес. Други са разтревожени, че няма да може да реализират недвижимите си имоти - но ако бъдат компенсирани от компанията, с готовност ще сменят позицията си. Засега над всичко това се извисява тревогата на гражданите, изплашени за здравето и качеството на живота си. Дали тази емоция няма да „прегори" и да се трансформира в мрачна пасивност, ще покаже само времето.

Теснолинейката на ужасите

Заплахата от „Ресурс - 1" днес прави доста неща във Велинград да изглеждат различно. Жителите на Кръстава, които би следвало да са най-големите противници на мината, по-скоро я подкрепят, защото искат доходи. При положение че те все още са производители на едни от най-чистите и качествени храни в страната, а ресторантите на Велинград рядко остават празни, ситуацията можеше да е съвсем различна. Ако само един процент от дохода на хотелиерския бизнес отиваше за регионалната икономика и покупки от местни производители, днес в община Велинград нямаше да има подобен троянски кон.

Ако металургичните интереси надделеят, минаващата оттук теснолинейка е все някаква надежда. Волфрамовата руда може да се извозва по релси, а не със самосвали: 9 камиона на час в близост до скъп курорт е много, независимо с какъв график и по какъв маршрут се движат те. Влаковият превоз на рудата би могъл да намали поне транспортното въздействие. Докладът за ОВОС разглежда този вариант, но го отхвърля като скъп. При положение че хвостохранилището в с. Елшица е всъщност 100% собственост на основния акционер в „Ресурс - 1", свободен ресурс за теснолинейката може би все пак има.

Подобни съображения на този етап изглеждат пораженски и не се обсъждат от местните лидери. Първата гражданска реакция във Велинград действително е силна и това пролича на общественото обсъждане на ДОВОС на 28.11. Много влиятелни хора в България милеят за бъдещето на този град, затова на този етап има голям шанс гражданите да спрат мината, включително чрез бъдещ местен референдум.

Автор: Димитър Събев, сп. "Тема"; публикувано от solidbul.eu