Je suis кибик

/КРОСС/ 18-годишно момче бе пребито до смърт по обяд в центъра на Враца от двама мъже заради един клаксон. Единият извадил бокс и ударил момчето в лицето, при което то паднало безжизнено на земята. 

Интересен е медийният разказ за тази трагедия: Любителско видео показва последните минути от живота на Тодор. След жестокия побой той все още е прав, около него са близките му. Изведнъж момчето се свлича на тротоара. Настъпва паника. Младежът изпаднал в безсъзнание, работещите наоколо се опитали да му помогнат, но той в крайна сметка починал от раните си в болницата (BTV).

И още: Разпитани са 12 очевидци на случилото си...Иззети са записи от случилото се, направени от случайни граждани (Нова телевизия)

Значи има любителско видео. Любителско видео на случайни граждани, които са спрели на улицата, любопитно са наблюдавали и са снимали като туристи пребиването до смърт на едно момче на едно от най-оживените места във Враца. Нито един от любопитните случайни граждани не е спрял убийците на Тодор.
12 очевидци среща двама убийци и едно пребито до смърт момче.

Днес врачани щели да протестират пред сградата на полицията. Срещу кого ще протестират? Срещу бездействието си? Срещу чувството си за вина? Срещу гузната си съвест? Срещу себе си.

Тази потресаващата новина от родния ми град ми напомни за един разказ за преминаването на Ботевата чета през Врачанския край, откъдето никой не се присъединил към него и никой не му помогнал.

Сетих се и за още една трагедия от този край отпреди осем години. Помните ли пожара на влака София-Кардам край Червен бряг на 28 февруари 2008 година.? Тогава загинаха девет души. Композицията се запалила около 23.40 ч. и два от вагоните - кушет и спален, изгоряха. И тук има интересен медиен разказ: Част от пътниците от останалите вагони вместо да се стремят да помогнат, са снимали с мобилните си телефони пожара (Вgsever.blog.bg).

Сега много ще се говори за чувството за безнаказаност, психолози ще ходят в училищата, можем да помислим и за загубените територии на държавата. Истината е обаче, че за трагедията във Враца не са виновни институциите. Най-естествената реакция на българина пред лицето на злото е да наблюдава отстрани и да направи клипче. Като кибик. Зяпач, който спира на улицата, съсредоточено наблюдава чуждото убийство и го заснема. Така че днес врачани могат да си сложат на протеста си и по една табела „Je suis кибик". Кибик на убийството на Тодор.

За съжаление, всички ние се оказваме кибици на злото и на собственото си оскотяло съществуване.

Галя Дачкова
„Гласове"