Климатичните промени засягат 700 застрашени вида

/КРОСС/Земята върви скоростно към шестото масово унищожение на животински видове, предупреждават учени. Над 700 вида застрашени бозайници и птици вече понасят последствията от промените в климата, показва мащабен анализ. Приматите и двуутробните са най-засегнатите видове, се отбелязва в доклада, публикуван в списание Nature.

Пораженията са много по-големи от досега смятаното и засягат до 47% от земните бозайници и 23% от птиците, включени в Червения списък на световнозастрашените видове на Международния съюз за защита на природата (International Union for Conservation of Nature). От съюза са анализирали 130 проучвания, извършени между 1990 г. и 2015 г. и насочени към последствията от глобалното затопляне върху различни видове, и от тях са създали модел, симулиращ по какъв начин промените в климата вече засягат застрашените от изчезване птици и бозайници.

В новия анализ не са включени други видове животни, затова се предполага, че резултатите от него показват само малка част от последиците за животинския свят от промените в климата. Действайте сега, преди да загубим всички видове заради глобалното затопляне, алармират учените, начело с д-р Джеймс Уотсън (James Watson) от Университета в Куийнсланд (University of Queensland). В неговия екип са включени учени от Великобритания, Италия и САЩ, съобщават от Guardian.

Моделът, който създават учените, се състои в съпоставяне на теглото и други характеристики на животните с промените в климата като например температурата. "С негова помощ изчислихме, че 47% от сухоземните (нелетящи) застрашени бозайници (общо 873 вида) и 23,4% от заплашените птици (общо 1,272 вида) вероятно вече са засегнати негативно в поне част от своето разпространение от промените в климата", гласи статията в Nature.

Приматите и двуутробните са под по-голям риск от други животни отчасти защото живеят предимно в тропически райони, където от хилядолетия има постоянен климат. "Много от тези животни са еволюирали да живеят в ограничени природни условия и затова са най-засегнати от резките промени в условията. В допълнение приматите и слоновете се характеризират с много ниски репродуктивни нива, които намаляват способността им да се адаптират към резките промени", се казва в документа.

Една от причините, поради които климатичните промени са проблем за животните, са промените в разпространението на растенията. "В зоните с намалени валежи и/или сезонност на температурите растителните видове са с по-ниска климатична толернтност и затова в тези зони вече може да има вегетационни промени с последваща загуба на хабитат за живеещите там животни", се казва в документа.

По-специалните хранителни изисквания също се асоциират с по-голяма вероятност от негативни последствия за бозайниците. "Заключенията ни са в тон с предишни изследвания на признаците за риск от всеобщо измиране, в които видовете с по-ограничени хранителни източници имат по-ниска способност да използват ресурси и да се адаптират към нови природни условия", отбелязват учените.

Птиците, които живеят по най-студените планински райони на света, се оказват в най-голям риск. "Популациите на видовете, живеещи на големи височини и студени места, имат по-малко възможности за преместване в по-хладни зони или да се изкачват нагоре и да избегнат увеличаващите се температури, което може да увеличи риска от изчезване", се казва в статията в Nature.

Друг проблем при повишаване на температурите е, че птиците започват да мътят по-рано. "За животните, страдащи от тези промени в температурите, последствията могат да са изнервящи, като потенциално могат да доведат до смущаване на синхронизацията между времето за хранене на пилетата и времето, в което храната за тях е в изобилие", поясняват учените.

В същото време има и такива видове, които имат ползи от промените в климата. Сред тях са две групи бозайници, гризачи и насекомоядни, които имат високи нива на размножаване, не се задържат в конкретно местообитание и често живеят в тунели, които ги изолират от промените на времето.

Предишните оценки бяха, че са засегнати само 7% от регистрираните в Червения списък бозайници и 4% от птиците. Повечето учени приемат, че последствията от климатичните промени засягат само един вид или екосистема и често продължават 50 или 100 години, като игнорират факта, че климатът вече се е изменил, отбелязва д-р Джеймс Уотсън. "Смятам, че истинският проблем е по какъв начин научната общност обсъжда проблема, тъй като хората винаги определят това като бъдеща заплаха. Когато се комбинират доказателствата, последствията за видовете вече стават истински драматични", допълва Уотсън.

Той допълва, че множество оценки на застрашените видове от Червения списък приемат, че ловът, обезлесяването и загубата на хабитат представляват по-голям и по-непосредствен риск от промяната в климата. "Множество изследвания са просто слепи за факта, че климатичните изменения се случват сега. Ако прочетете един научен документ за глобалното затопляне и видовете, винаги се отбелязва, че нещата ще се влошат в бъдеще, а не че се случва сега, в момента", отбелязва още д-р Уотсън.

Мащабът на проблема може да се окаже много по-голям дори отколкото показват анализите на Уотсън, тъй като бозайниците и птиците са обект на повечето от досегашните изследвания. "Това са видовете, които се надявате, че ще бъдат най-точно измерени. Земноводни, влечуги, риби, растения - мащабът на нашите оценки за чувствителността от климатичните промени е огромен. И ако сме грешали за птиците и бозайниците, които са най-изследваните групи, то тогава нещата стават дори още по-лоши за видовете, за които не знаем много, като коралите, прилепите, жабите, гъбите", допълва Уотсън.

Правителствата трябва спешно да действат, за да намалят последствията от климатичните изменения, като забавят прогреса му чрез драстично намаляване на вредните емисии и подсилят връзките между видовете и екосистемите, съветва Уотсън.

"Трябва да дадем на природата шанс за борба, което означава, че трябва да подсигурим системите да са здрави и функциониращи. Не можем да позволим разрушаване и раздробяване на екосистемите. И трябва да ограничим инвазивните видове. Политиците не могат просто да отлагат. Те трябва да разберат, че всяко решение, което вземат сега, влияе върху шансовете за оцеляване на видовете и чрез бездействие, чрез позволяване на този status quo да продължава, ние ще загубим способността на природата бързо да се адаптира в бъдеще", алармира още Уотсън.