Двойка незрящи покори върховете Вихрен и Ботев

/КРОСС/Това куче играе ли някога? Как да разбера, че не хапе? А че е куче водач? Ето такива въпроси, чисто детински, но и много важни, често чуват отправени към тях 18-годишната Калина Бонева и 21-годишният Виктор Асенов. Това са двамата смели незрящи, които само преди седмица скочиха от 3200 метра височина с парашут, малко преди това покориха най-трудния участък в Пирин - Кончето, и изкачиха Черни връх заедно със своите кучета водачи, а Би Ти Ви показа постиженията им. "Когато си във въздуха, изпитваш една свобода, издигаш се над всичките ежедневни проблеми. Не почувствах страх, изненадах се от себе си, че бях толкова спокойна преди и по време на скока", разказва Калина малко след екстремното преживяване. Тя и приятелят ѝ Виктор пътуват до монтанското село Ерден в събота, за да се качат на малък самолет. Когато той достига необходимата височина, те се озовават на ръба на самолета, за да направят тандемен скок - тоест заедно с инструктор. "Чувството е все едно си волна птица и усещаш голям прилив на енергия", обяснява Виктор.

Това не е първото екстремно преживяване на младата двойка - миналата година той от Сопот, тя от Витоша политат с парапланери. В началото на юли се превръщат в първите незрящи участници в маратона Legion Run, в който трябва да преминат петкилометрово трасе с изпитания от кал, лед и бодлива тел "Това е някаква вътрешна нагласа към екстремното, не мога да я обясня", усмихва се младото момиче. За разлика от Виктор, който е сляп по рождение, лекарите откриват, че Калина има рак на двете очи, когато тя е само на годинка. Момичето губи напълно способността да вижда, когато е 10-годишна. Понеже у нас ѝ отказват лечение, майка ѝ изпраща писма до различни страни с молба за помощ. Откликват само от САЩ. "До 16-ата ми година ходих на всеки 3 месеца за по 3 месеца в Америка", разказва Калина. Докато се лекува там, се научава да плува с помощта на треньори, които я учат на техника, дишане. Така тя усвоява четирите стила, минала е през различни спортове - лека атлетика, стрелба с лък, езда, но плуването практикува и досега. Въпреки че и Виктор, и Калина не виждат, това не им пречи да водят пълноценен живот. До голяма степен им помагат и техните кучета водачи. Заради това двамата активно работят в кампания, с която разказват повече на ученици от първи до четвърти клас в столични училища за помощниците им на четири лапи. Започват я, след като средното училище, в което учи Виктор, отказва да пуска кучето му водач вътре и той е принуден целия 12-и клас да изкара без асистента си в сградата на школото. "Проектът ни много се разшири. Ходим по различни училища, където децата ни задават и странни, и много логични въпроси. Ние им обясняваме всичко за кучето водач. Като например да не му дават храна, да не го пипат и че когато има твърд повод на гърба си, означава, че то е на работа", разказва Калина. Двамата се борят не само хората да знаят повече за кучетата водачи, но и те да бъдат допускани в заведения, магазини, обществен транспорт.

Виктор и Калина не са посещавали училища за деца с нарушено зрение, а са завършили масови СОУ-та в София. Тя - 144-о "Народни будители", където е в музикална паралелка и се научава да свири на пиано, той - 95-о "Проф. Иван Шишманов". Преди да ги завършат, той мечтае да учи право или журналистика, тя се насочва към информационните технологии. Но покрай общия им проект приоритетите им се променят. Сега и двамата са студенти - Виктор ще е трети курс "Социална педагогика", а тя - първи курс "Психология" в Софийския университет. Избират специалностите, защото много обичат да работят с деца и се надяват в бъдеще да продължат да го правят. "Искаме да вкарваме нови алтернативни методи при обучението на деца и служебни кучета асистенти, които да помагат на болни от диабет и епилепсия", обясняват те. Калина и Виктор са заедно от 4 години. Срещат се покрай своя ресурсна учителка. Тя често говори на единия за другия и обратно. Така един ден Калина решава да намери по скайп Виктор. Бързо се заговарят, след няколко дни той ѝ идва на гости и не след дълго стават неразделни. Освен страстта към екстремното ги свързва любовта към природата. Виктор си спомня как като малък често ходи на пикник в гората край пернишкото село Студена, където семейството му има вила. Всяка ваканция като ученичка Калина прекарва в къщата им в Плана планина. Сега е пак същото - когато намерят време, се стремят да са сред природата. Не ги спират нито 2376-те метра на връх Ботев, нито 2914-те метра на връх Вихрен или 2290-те метра на Черни връх. "Всеки връх е с неговата уникална енергия. За нея няма значение дали виждаш, или не", категорични са те. Във всеки техен поход неизменно до Виктор и Калина са техните кучета водачи Карма и Идалго.

За да могат да са във връзка с близки и познати, когато са сред природата, Калина и Виктор вече са радиолюбители. И двамата успешно вземат изпита за придобиване на правоспособност за радиооператори любители, който се организира от Комисията за регулиране на съобщенията. Това означава, че чрез използване на различни видове радиостанции, антени, техники и апаратури те могат да осъществят радиовръзка на различно разстояние със свои колеги на позволени за целта честоти. Както всеки радиолюбител, и Калинка, и Виктор имат своите уникалния и индивидуални повиквателни знаци. Двамата дори са ги написали в профилите си във фейсбук. И ги ползват, за да кажат на семейството си, че са добре след поредния изкачен връх.